донякъде са ми забавни, донякъде ме дразнят просещите, които ми казват нещо от рода на "дай десет стотинки, бееееееее" (особено дразнещи ми стават, ако пушат в това време...)

Къса ми се душата, когато видя възрастни хора да просят или да бъркат по кофите...

Абе чакайте малко - какво ще стане с просяците, когато един ден всички пари и монети изчезнат и ползваме виртуални разплащания или пластични карти? Аз съм си правил експеримент дали мога да изкарам 2-3-4 дни плащайки всичко без да докосвам пари. Срещат се спънки, но с много напън не е невъзможно. На практика не сме далеч от времето, когато всичко ще се купува с карти и ще въвеждаме кодове, вместо да бъркаме по джобовете за едни стотинки.

Да се надяваме,че дотогава просяците ще са само лош спомен.

Просяците са продукт на системата на дадена д-ва. Колкото е по-немощна дадена д-ва, толкова повече са просяците.
За даването на пари - щом някои имат пари да играят на комар с хиляди, защото да не дадат на някой умиращ просяк... Такива неща ми минават през ума в момента.

Вероятно всички се надяваме на това. А аз искам да допълня за дядо Добри - оглушал от ВСВ и живеещ със 160 лв. пенсия, но по цял ден проси и досега е дал около 40 000 евро на църкви и храмове. Шиел си и сам дрехите...
Де да имаше повече просяци като него... Повече за него, ако още не знаете: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1% ... 1%80%D0%B8

То не е баш просене неговото. Не е като да идва при теб и да ти се моли.