Напоследък се говори прекалено много за мажоритарни избори. Какво ви е мнението? Трябва ли да се въведе тази избирателна система в България?

Не мисля, че изцяло мажоритарна система е подходяща за България. При тази избирателна система, в НС ще могат да влязат кандидати, подкрепени от различни организирани престъпни групи или крайно съмнителни "бизнесмени". На изборите през 2009г. партия "Лидер", на Христо Ковачки, почти успя да влезе в НС, а за него имаше много информация по медиите, че участва в търговията с гласове, както и че е принуждавал негови работници да гласуват за формацията му. Ако имаше мажоритарна избирателна система през 2009, сега той щеше да има депутати в НС. За Варна също са ми казвали, че ТИМ може да влияе на избирателния процес. В други градове също има организирани престъпни групи, които ще могат да вкарат свои представители в НС, купувайки гласове. Всъщност, в немалко градове, съмнителни формации и сега имат свои представители в местната власт, а мажоритарната състема само ще позволи на такива елементи да влязат и в НС. 30% от мандатите на партиите и коалициите в местната власт са купени. Такива депутати, представляващи местни мафиоти, въобще няма да се интересуват от това да служат на избирателите си, а само ще изпълняват заповедите на шефовете си, прокарвайки лобистки закони. Също, ако на правителството не му достигат гласове, вероятно биха продали гласа си, в замяна на пари или услуги. Сегашните национални партии също страдат от много недостатъци, но проблемите няма да се решат, ако се даде възможност на различни мафиоти да имат свои представители в НС.

Друг проблем на мажоритарната състема е, че освен мафиотските представители, в НС би имало само още 2-3 партии. На изборите през 2009, 31 депутати бяха избрани чрез мажоритарно гласуване, като ГЕРБ спечелиха 26 от 31 възможни места, а останалите 5 отидоха при ДПС. Нито една друга партия не спечели мажоритарно място. Ако всички 240 народни преставители бяха избрани чрез мажоритарен вот, вероятно ГЕРБ щяха да имат над 180 депутата. Това щеше да им даде монопол в Пленарната зала, както и в парламентарните комисии, давайки им пълен контрол над законодателната власт, без почти никаква опозиция. Според мен, няма да е здравословно за българската демокрация, в НС да има само 2 партии, едната от тях напълно доминираща. Също така на последните парламентарни избори гласуваха около 4.3 милиона избиратели, като ГЕРБ спечелиха малко над 40% от гласовете. Това значи, че при мажоритарна система над 2 милиона избиратели щяха да останат без политическо представителство. Пример за това е Великобритания - на последните избори там, Либерал - Демократите спечелиха 1/3 от гласовете, но имат едва около 50 места в 650-местния британски парламент, именно заради мажоритарната система. В e-vestnik, също са описали този потенциален проблем:



Повечето хора, които призовават за въвеждането на мажоритарна избирателна система, вероятно, смятат, че това ще им даде възможност да гласуват за личности, а не за партийни листи. Но това е крайно съмнително, тъй като мажоритарните кандидати пак ще се определят от партийните централи - тоест пак ще се гласува за партии. Според мен, добро решение би било да се даде възможност на избирателите да пренареждат партийните кандидат - депутатски листи по свое желание, но това едва ли би се приело от партиите, защото тогава партийните водачи може да не влязат в НС, ако много хора решат да ги преместят на по-задни позиции.

Голяма заблуда на хората е тая мажоритарна система. Ако замести изцяло пропорционалната, тя няма да се различава кой знае колко от нея поради изложените от Персей причини, но ще има своите характерни недостатъци, някои от които Персей също е изброил.

Аз само бих добавил, че мажоритарната система оставя без никакво представителство в Народното събрание огромен брой хора, чийто мажоритарен кандидат не се е класирал.

Абе, изобщо тези искания за мажоритарна система показват всъщност колко ни е ниска културата.

След като прочетох проекта за конституция (написан от военен) на врачанските протестиращи, нито едно предложение не може да ме учуди.

Императивни мандати, забрана на политическите партии, изцяло мажоритарна избирателна система, всеобща национализация, народен съд и всякакви щуротии се бълват масово и хората кълват.

Мажоритарната система по принцип е подходяща за страни с крайноограничен брой партии и висока степен на развитие на демокрацията. Например САЩ - там можем да говорим за избор на личности. Но там законодателната им власт е поделена между 2 партии, които почти винаги са на кантар и рядко някоя води убедително години наред.

Ще дам конкретен пример със сената - 100 души - по 2 от всеки щат. За да те пусне партията да я представляваш на тия избори, трябва да спечелиш нейните вътрешни избори в конкретния щат, срещу други 2-3 кандидата. Чак тогава евентуално те пускат срещу кандидатът на другите. Изборите не се водят за 2те места едновременно, обаче (избираш сенатор за 6 години, но на всеки 2 сменят 1/3 от всички, т.е. двете места от твоя щат не се разиграват в една година, а се разиграват поотделно понякога между 4год). В момента демократите имат 53 от 100 места, републиканците 45 и още 2 независими, които са в съюз с демократите. Има избори на всеки 2год и се сменят по 1/3 от тях, партиите са максимум 2.

Сега, как си представяте това в България?
Първо, къде ще намерите над 100.. не... над 20 личности, които искате да видите в парламента? Аз не мога 1 да кажа, дето да брани моите лични интереси (студент, дясно-ориентиран, интелектуалец, безработен, средна класа). Няма никакъв проблем някоя партия да издигне 2-3 мафиота, друга да издигне мутри, трета да пусне наркодилъри, 4та да пусне платени съмнителни бизнесмени, а вие казвате на баба Радка - ей ти ги тия, избери си 5ма да са ти депутати. Кво правим? Бабата пак ще проучи кои са от БСП и с чиста съвест ще гласува. Това не е демокрация. Дори и да спрем платеното участие и издигане (което съществува дори в САЩ, дъъъ) - как ще гарантираме, че навсякъде всички кандидати ще са добри хора, почтени, неосъждани и прочее? Ние сега не можем, да, факт. Но това да гласуваме за личности, няма да ги направи светци.

Второ, чувството за равенство. Броят депутати се определя от броя население в даден район, за Видин са 2 плюс 1 мажоритарен сега, за Бургас са общо 13. Тук изниква проблемът - видинчани си избират 3 честни и добри хора, но техния вот в парламента се обезличава от 5-6 платени мафиота от Бургас, защото няма как всичките 13 да са избрани като във Видин. Ок, слагаме равни гласове на всеки район. Тогава изниква другия проблем - София има равен брой депутати със Смолян, при голяма разлика от население? Да не говорим, че изравнявайки Бургас и Видин (втория най-богат град с последния по богатство) - се постига друга несправедливост - област, която внася голям дял данъци и такси има равни права с такава, която има 50% безработица и не внася почти нищо, при все, че граничи с 2 държави. Когато гласуваш за партия, вместо за личност, ти не усещаш това поради 1 важна причина - ти гласуваш партията да те представлява, а не дадените хора. Защото на тия хора можеш да им държиш сметка, ако не сторят нищо за града. Защото си ги избирал надпартийно едва ли не (тва, че членуват в партии е друг въпрос). Аз лично не знам кои са депутатите от Бургас. То няма и за кога да ги уча, де. Но знам всяка партия колко бройки има и в чие ръце е бъдещето. Знам кой да държа отговорен, не като личност (сетете се в Перник какви отмъщения ще има), а като платформа на партията му и какъв вот е получила тя от града. Знам, само мажоритарния - Божидар Димитров и той си свърши работата, да подпомага туризма и наливането на пари в него в нашия район. Той е родом от Созопол, но пак се брои, всички в района печелим. Но другите?

Други доводи, освен вече дадените в темата, както и очевидния факт, че от 240 най-много 60-70 да са избрани качествени хора, останалите да са пълнеж - всеки може да се сети за доводи Против.

Но остава въпроса: каква система тогава? Пропорционалната се оказа, че не е баш най-добрата. А пък смесената излъчи 1 правителство, което не си дочака края на мандата, както видяхме?

Та, предложения?

Моето, което щях да пиша, издиша поради факта, че прави системата много сложна, а и че е скъпо. Демек е двукамерен парламент, сенат + НС или както там си ги наречем.

Ще ви дам прост пример: всяка община (общо 264, мисля София има 3 вътрешни общини, Варна и Пловдив - 2) си избира 1 представител. Демек партиите се борят за 1 място във всяка община, и то с конкретно име. Хората могат да избират или конкретна личност, или ако никоя не ги кефи - партията. Един вид няма значение дали гласуваш за личност или партия - двете се размиват и резултатът е еднакъв. По същия принцип, по който се избират кметовете в момента - вкл. и балотаж между двата най-силни от първия тур. А горната камера ще се избира по области - всяка област ще има между 2 и 7 сенатора, според населението, но общо около 100-120.
Това ще доведе до 1 важен проблем (ако сте гледали резултатите от местните избори, сигурно ще се сетите какъв) - ако 1 община в цялата страна избере депутат от Партия Х и той е единствен депутат от партия Х в парламента, как минава 4% бариера? Решението е - той да си седи независим, но да си избере по-голяма група, към която да е асоцииран. Тогава изниква нуждата неговия глас да е мега-важен, ако не достигат на партия да направи правителство - и той може да си го даде в замяна на бонус за неговата община, която го е пратила. Например правителството да се ангажира в тая конкретна община да намери работа на всички или да построи нова болница. Така избирателите ако се случи единствени в страната да са избрали "правилната партия", поне ще изкярат нещо от ситуацията и ще са доволни. Дори и да са против правителството като цяло.

Но другата идея, която видях у фейсбук - депутатите общо да са 120, демек наполовина - тя какво променя? По-малко разходи за заплати? Глупости на търкалета.
Отзоваване на депутати от народа е още по-голяма глупост - ако всеки депутат трепери за мястото си, той ще разчита на популизъм за да грабне народа. Демек всеки един от тия 120/240 души ще се показва всеки ден по телевизиите, медиите и ще грачи срещу някого, нещо или ей така срещу луната. И така 4 год. Всеки депутат ще се държи като Яне или Волен за да не го отзоват местните му. Сещате се какъв цирк ще стане и дали ще върши работа...

И какво да добавя? На 90% от населението им липсва всякаква политическа/юридическа или дори конституционна култура. Те искат да променят неща от които не разбират, които в крайна сметка са против техните интереси. Проблемът е, че те нямат доверие на можещите и знаещите, защото те не са бедни и гладни (верно ли? аз съм беден и гладен!) - и нямат същите интереси. Тогава какво правим?

И искането за президентска република, което странно защо тоя път се изпуска от репертоара на многознаещите.

Президентската република бива 2 типа:
- директноизбиран президент от народа, който си посочва министри и е изпълнителната власт; той трябва някакси да работи с парламента, който е законодателната власт; случва се често да са от различни партии (както във Франция постоянно, понякога и в САЩ)
- президент, избран от мнозинството в парламента. Това не е много различно от нашата система, в която правителството се излъчва от мнозинството в НС, просто министър-председателя е президент. Има системи в които президента е избран от парламента, но назначава министър-председател начело на Изпълн власт, като президента остава над тях, въпреки, че им е съпартиец и де факто ги контролира. Нищо не пречи и двамата да се менкат като Путин и Медведев. Съществува и опция да има 2камарен парламент и да го избират или двете заедно, или само горната (и изборите за тях да са по различно време).

Първия вариант не играе добре в България, където народът винаги избира на новите избори опозицията. В такава ситуация държавата ще буксува и няма да работи нищо. А да не говорим, ако се случи да са от 1 партия - това ще донесе на 1 партия възможност за пълен монопол над съдебната система, назначавайки повечето съдии, разните му агенции, полиция, армия... При такава система страната ще редува 2 ситуации:
1/ не се търпят двете власти, спорят за третата и си правят сечено
2/ от една партия са, узурпират всичко, правят си каквото им душа иска.

Втория вариант е сходен с първия като права на президента, но близък до нашата си система. Нашата е парламентарна република, силен парламент, изпълнителна власт в МП, слаб президент, който е контролираш орган. Ако президента може да бъде свалян от законодателната власт, тогава ще наподобява вота на недоверие в нашата система, при който правителството пада. Ако не може да бъде свалян, отиваме в горната система и пак се получават двете ситуации, за които споменах.

Но има и положителни примери - САЩ, Франция, Русия са определени варианти на такива републики, всяка със своите детайли. За да проработи и при нас, трябват тези неща:
1/ Силноразвито демократично самосъзнание на всеки гражданин, висока степен на политическа и юридическа култура
2/ Закон за лобизма, естествено и промени на конституцията в тоя дух, още един куп промени в други закони
3/ Съдиите, прокурорите и областните управителите да се избират от населението, а не от другите 2 власти
4/ По-висок брой гласове за взимане на решения - да речем, не 121 депутати от 240, а 151 или 171. Така ще има или широка коалиция (примерно партии за които са гласували не 51, а 76% от населението), или ще трябва да се правят компромиси, което ще засили опозиционния контрол и влияние.
Както и некви други неща...

Кристо...

1) Няма президентска република, в която президентът да се избира от парламента. Това е характерно за парламентарните републики.
2) Франция и Русия по никакъв начин не са президентски републики - едната е полупрезидентска, а другата хибридна президентска (суперпрезидентска република), което, като изключим малко подвеждащото наименование, всъщност е абсолютната противоположност на президентската република, че даже и на републиката въобще, щото навсякъде, където има или е имало хиперпрезидентски републики, е или е било авторитарен режим - Русия, Латинска Америка, Беларус...
3) Не знам какво разбираш под "силен парламент" и в сравнение с какво е силен, че твърдиш, че нашият е такъв.


Цялата простотия на искането за президентска република се крие в това, че:
1) Министър-председателят по нашата Конституция всъщност има повече власт/правомощия/възможности в сравнение с президента по Конституцията на САЩ.
2) При президентска република има по-голяма възможност системата да блокира, понеже изборите за президент и парламент са по различно време, следователно и се доминират от различни политически партии (или поне при нас така би се случило), което пък означава, че само щяха да си саботират работата един друг, което да доведе до абсолютно патова ситуация, в която правителството не може да направи нищо без нужните му закони, но и никой не може да го смени от власт, защото парламентът не назначава/уволнява кабинета.

2/ Не използвах термините като суперпрезидентска, хибридна или полупрезидентска, защото това вече е много задълбаване в детайли, каквито протестиращите едва ли познават и едва ли ще използват. Много страни са президентски републики със своите си интерпретации, които варират от САЩ до Беларус.

3/ Силен парламент сравнен със слаб президент (без право на вето или с такова, което може да бъде преодоляно). Един вид президент, който няма контрол над дейността на парламента, нито на актовете им. В България видяхме сценката с онази пишман-съдийка на КС, избрана от НС, но банната от Президента. Друг е въпроса, ако мнозинството и президента са от една партия, дали има силен/слаб президент. Там този въпрос не стои.

Няколко разлики между правата на Обама и тези на Бойко:
1/ Обама е държавен глава и глава на изпълнителната власт, демек счита се за балансьор и един от трите власти. Бойко не е.
2/ Обама е главнокомандващ, в България не е М-П. А президента.
3/ Обама може да върне закон в Конгреса, това вето може да бъде преодоляно все пак. Бойко няма такава опция.
4/ Обама има право на помилване, както нашия президент. Бойко няма такова право. НС има право на амнистия, във всеки случай.
При президентска република, ние избираме система, в която един бъдещ Бойко ще има тези права на Обама, плюс сегашните, които има и без това.

Честно си признавам, че не разбрах въобще какво искаш да кажеш с това изречение. Президентът на САЩ стои начело на една власт - изпълнителната. Премиерът в България стои начело на две - изпълнителната и законодателната (макар и индиректно), затова и няма какво да балансира


Кристо... какво да прави огромната ни армия от 20 000 души определя не президентът, а МС. Ако върховен главнокомандващ ти звучи много силно, прочети чл. 21 ЗОВСРБ:

Чл. 21. (1) Президентът на републиката за изпълнение на правомощията си на върховен главнокомандващ издава укази и може да отправя обръщения и послания.
(2) Указите на президента на републиката, с които се осъществяват функции по отбраната на страната, се приподписват от министър-председателя.

Т.е. президентът като върховен главнокомандващ има две правомощия - самостоятелно да отправя обръщение и послания (като тези по Нова година) и СЪС СЪГЛАСИЕТО на министър-председателя да издава укази. И после в чл. 22 се обяснява подробно, как всъщност Министерският съвет (ръководен от мин.-председателя) казва какво да става в армията.


Обама може да върне закона, но не може да каже какъв закон да приемат, докато българският министър-председател няма нужда да налага вето, понеже 99% от законопроектите си ги пише и си ги внася МС - защо му е на премиера да налага вето върху собствените си закони???


Само да ти припомня, че амнистията се дава със закон, а 100% от приетите закони за амнистия са по предложение на Министерския съвет (т.е. с благословията пак на премиера). А правото да помилва пък ако е силно правомощие...

А това за РЮА не знам какво... да коментирам ли въобще - освен че в самия цитат ти пише черно на бяло, че политическата система там е комбинация от парламентарна и президентска република, а това, че даваш африканска държава като образец за вид президентска република...

Аз казах как стоят нещата на хартия, а не на практика.
При парламентарна република - президентът е държавен глава, МП е ръководител на изпълнителната власт. Поне е така на теория. Това, че в България разполага с контрол над мнозинството в НС е друг въпрос. В двукамарни системи не винаги е така.
При президентска република - президентът е държавен глава И ръководител на изпълнителната власт. С всичките му вариации на тази идеи, къде израждащи се в диктатури и къде приближаващи се до предишния вариант.

Има 1 фактор, който не отчичаш:
Ако минем на втория вариант, в горната хипотетична ситуация, Бойко ще има повече власт, като ще придобие малкото власт на президента, която е сложена именно за да го блокира. (Както ако президента не е от ГЕРБ и им прави спънки, ако не е съгласен с политиката им). Ако оставим сегашния вариант, един ден, чисто хипотетично ще стигнем до такова състояние, в което президентът ще е единствения защитник на народа срещу Изпълнителната и Законодателната власт, средоточени в 1 човек/партия. При президентската република тази опция не съществува и няма какво да спре квази-диктатура, ако се намери някой да я упражни. В България ни липсва това ниво на демократично мислене сред политиците и сред гражданите, затова е опасно да се затваря една такава полезна врата.

Не виждам нищо лошо за ЮАР. Тяхната система може да е всякаква, но явно са по-напред от нас икономически, социално и културно, защо да не ни изпреварят по политика? Нали искаше държава, в която президента го избират депутатите. Нямат министър-председател. Президентът освен държавен глава е и ръководител на изпълнителната власт. Значи президентска република отвсякъде.

Души златни, хайде да ограничите юридическите философствания в привкус на СКП, че темата съвсем ще умре.

Към всички доводи "против" мажоритарната система мога да добавя и още един - българинът освен ниска юридическа култура има и ниска политическа такава. За да гласуваш за някого конкретно, за да си сигурен, че искаш този човек да те представлява, трябва да го познаваш - кой е, откъде е, какво му е образованието, какъв му е опитът, какви са му възгледите и идеите, как планира да ги осъществи... Къде ти всеки българин да си седне на четирибуквието и да започне да учи всичките тия работи за всичките кандидати, които трябва да избира? Ще се получи вот на сляпо, който няма да е по-различен от случващия се при сегашната ни изборна система - гласуваш, но хал хабер понятие си нямаш кой ще влезе в НС накрая.

А кой от вас, гласувалите, е прочел всички политически програми на партиите, които се явяват във вашия избирателен район? Ай стига! Това е за манияци или политолози и после за историци, не за нормални граждани. Като ви чета тук и виждам, че ви е обхванало всеобщото заблуждение, че избори има, за да бъдат представени различни гледни точки в парламента. Това е чист популизъм и някаква пропагандно-агитаторска теза. Изборите са, за да може да се формира парламентарно мнозинство и то да излъчи правитлество. При мажоритарни избори и нестабилна многопартийна система, това ще е направо неизпълнимо в нашето НС, избрано чрез мажоритарната система.
Винаги съм бил за многопартийна система и затова за пропорционални избори! Хау!

Аз пък не ща мажоритарна система, да гласувам за личност, врели-некипели. Искам да гласувам за партия с ясно очертана дясна политическа платформа, а не тъкмо си помисля, че една партия води дясна икономическа политика и хоп - некоя социалистическа изцепка...

Сините ли имаш предвид?