Има преподаватели, които просто си обичат предмета и това си личи. Не може всички да са такива, но е добре да преобладават. Това е едно от нещата, които много харесвам в Биологическия факултет.
По въпроса с нивото и таксите - както знаем, комуникацията между отделните факултети е на ниво минус безкрайност. Но никой не може да ме убеди, че парите от повишените такси ще отидат изцяло за плащане на дългове и нищо няма да бъде раздадено във вид на заплати, премии и т.н. В никой случай не твърдя, че мързеливият изведнъж ще започне да работи по-съвестно ако му се плаща повече! Но щом таксите идват от нашия джоб, редно е да бъде помислено поне малко и за нас. В края на краищата престижът не трябва да лежи на стари лаври. Така поне мисля аз.

За студентите какво да кажа - има много мързеливи, истина е. Мисля, че мързелът е най-кофти от смъртните грехове, но човек може да отговаря само за своите действия. Не всички студенти и преподаватели са мързеливи и демотивирани - защо пък да не се направи нещо за тези, които полагат усилия и носят въпросния престиж на университета?

Очевидно е, че Университетa предприема увеличаване на таксите (с 8%, което е съвсем малко, без значение дали тези 8% са 20, или 100 лева) ad hoc, за да закърпи дупки в бюджета си. Не мога да подкрепя становище на протестиращите от типа "тези пари можете да ги вземете и от другаде, например от дарения, кандидатстване по проекти или използване на рейтинговата система". Такова мнение е горе-долу толкова обосновано, колкото изключително споделяната напоследък във Фейсбук статия на български доцент, преподаващ в чужбина, в която той предлага студентите да ремонтират аудиториите доброволно (надявам се, че поне това няма нужда от коментар).

Не мога подкрепя вашето становище, защото то почива изцяло на общи приказки – „недейте да вземате парите от тоя, вземете ги от оня”.

Доводът, че могат да се наберат средства с „използване на рейтинговата система” е абсурден – това означава, че трябва да се увеличи държавната субсидия, а за да се увеличи държавната субсидия, се взема решение на ниво централна власт. По въпроса за даренията и кандидатсването по проекти ще запазя скептично мълчание – не разбирам нищо нито от дарения, нито от проекти, но ви уверявам, че ако сте много настойчиви, ще си уредите среща с представители на ръководството, които ще тропнат с отчетите на масата и ще ви обяснят, че по тази и тази причина е наложително таксите да се вдигнат, а вие ще гледате умно – понеже те ще ви говорят с конкретни счетоводни детайли, а вашите доводи ще се изчерпват с „Ама вие можете да вземете парите и от другаде”.

И ако разбирам това, че желаете да се протестира, не мога да схвана позицията „след евентуално премахване на решението за вдигане на студентските такси, сме готови да преговаряме с ръководството на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Вие какво, очаквате сега да ги притиснете до ъгъла, те да отменят решението си и на следващия ден да подемете заедно просвещенска дискусия?

Не е и обосновано да пускате в отвореното си писмо неиздържани забележки от типа:

- държавата е бедна (да, и образованието е евтино въпреки мизерното си финансиране; в повечето държави, които бихте дали за пример като евтино и качествено образование, държавата отделя огромни суми)
- нямаше широки дебати (решението е било взето по належащия ред, с гласуване в Академическия съвет – от хора, които са по-запознати с бюджетните проблеми на СУ от мен и от вас, включително и представители на студентите; вие какво разбирате под „широки дебати” – да питаме Петърчо от втори курс начална педагогика ли? Това е все едно да се проведе референдум на тема „Да се вдигнат ли заплатите?”)

Когато в условията на икономическа криза, инфлация, скандално малко средства, отделяни за образование и наука, и унизително ниско ниво на обучението в учебните заведения в страната Университетa вдига таксата ви с 20-100 лева, е нелепо да се намира това за повод за протест. Още по-нелепо е да се смята (както посочих по-горе), че именно този протест ще бъде началото на общи действия на ръководството и студентите (!!) в името на образователни реформи.

Далеч съм от мисълта да заемам принципната позиция на защитник на ръководството на СУ. Както всеки друг, и аз виждам на какво дередже е Университетa. Но въпросният протест, макар да е удобен повод да обедини мнозина недоволни студенти (колцина биха подкрепили протест с искане за целесъобразно въвеждане на ECTS кредитната система и оптимизация на възможностите да записваш свободноизбираеми дисциплини например?), няма да допринесе с абсолютно нищо за подобряването на образованието - нито в СУ, нито в държавата като цяло. И по никакъв начин няма да допринесе за диалога между студенти и академично ръководство - а с този диалог, както мнозина са се убеждавали, има какво да се постигне.

И последно – уважавам правото ви на протест, възползвайте се от него по културен начин.

Повишаването на качеството и стимулиране на преподавателите става след промени. Да вдигат таксите като искат, но да вземат и най-накрая да си оптимизират процесите в университета и да подхванат някакви промени. Пак казвам - иначе просто си прехвърлят проблема на студентите и догодина пак ще търся пари(защото да - нормално е да има инфлация и да трябват повече пари всяка година). Този семестър със стипендиите някой помни ли какво стана? Как нямаше онлайн система, защото някакви студенти, които я изготвили за 12 бона(!), поискали тази година тройно повече за употребата й. Кой нормален клиент поръчва продукт, без да притежава правата да го ползва? Особено продукт за вътрешно ползване? Това не са малко пари в крайна сметка.

Ами, добре дошли в реалия свят Тук трябва да си скъсаш задника от работа, за да бъдеш добър в нея. Трябва да се бориш за нея, да правиш компромиси и да си готов да работиш за по-малко от това, което очакваш. Работодателите няма да са толкова капризни, ако се докажеш като добър служител. С или без висше положението е такова.

............

ти не се ли самоотлъчи доброволно преди една месечина време?

Не знам кога за последно си търсил работа, но това е изконно грешно поне в рамките на настоящата обстановка. Точно в момента се убеждавам в обратното - колкото по-търпелив, неконфликтен и работлив си, толкова повече ти се качват на главата. Това имах предвид под "извиване на ръце" - знаейки, че нямаш избор те карат например да оставаш допълнителни часове без да ти ги плащат (при положение че по закон се плащат двойно). Или пък в договора пише една заплата, а всъщност ти дават по-ниска - без да коментират това, разбира се. Или когато питаш къде е обещаният в договора процент, получаваш отговор "ще му дойде времето". Това са реални случаи с мои близки и познати. Мой приятел отива на интервю за работа по специалността и го питат "А досега кой те е издържал?" и той отговаря "Родителите ми." при което те казват "Еми ходи си у вас и да продължават.". Това се случва във водеща минно-геоложка фирма.

И сега ще помоля за едно разяснение: какво разбираш под "да се докажеш" и "добър служител"?

Работодателите са шит - факт. Дай тогава да не работим, м?
От шест години вече се издържам сама. За повече от месец не съм оставала без работа. И съм учела през това време.
Изводът: Който иска да работи и учи - намира начин. Който не иска - ходи да протестира за 20-30-40те лв., които трябва да дава годишно повече за образование.

Работодателите, че в по-голямата си част не са много стока, е факт. Едва ли обаче е оправдано да очакваме, че ще се държат с нас все едно ние сме шефовете.

Не беше толкова отдавна, когато си търсих работа. По едно време за стабилно 6 месеца работих гадна работа, която не харесвах в труден за работа екип, намираща се на майната си, за малко пари. Извлякох си ползите, сега нещата са в пъти по-добре във всяко отношение, но това нямаше да се случи, ако не бях направил разни компромиси.

В офиса не се скатавам, стоя често след работа, почти не стъпвам в университета. Това не се е отразило негативно нито на образованието, нито на социалния ми живот. Та, мисълта ми е, че който иска и може, се справя. Работата не пречи толкова на образованието и когато сам изкарвам някакви пари, виждам, че 8% увеличение всъщност изобщо не е причина да се тръшкаме.