Здравейте, колеги!

Изплувам от дълбините на форумното небитие, защото ми трябва студентско мнение...

Съобщение до модовете, админите и пр.: Да, уважаеми, знам как се използва търсачката на форума! Използвах я и видях, че има подобна (НЕ идентична) на моята тема; прочетох я внимателно, което ми беше от полза, НО последното мнение в нея е с дата 10.02.2009 г. Нормално е да предположа, че изказалите се в нея хора са успели да завършат (поне семестриално) за 4 (четири) години, а на мен ми трябват по-актуални мнения. Освен това не ми хареса как е формулирана старата тема.

Отдавна исках да пусна такава тема, но все си казвах: "абе, какво ще занимавам хората с глупости". Наскоро обаче, пак бях въвлечен в разговор на тема СУ vs. НБУ и като взеха да ми обясняват, там, в НБУ, какви интерактивни модели на преподаване имали, как преподавателят си говори лично с всеки студент по време на лекция, пък, видите ли, ние в СУ, колко са ни закостенели методите, как всичко е по инерция от соца и пр., и пр. дивотии, все в тоя дух. Та реших да се допитам до вас, досежно мнението ви за методите на преподаване в нашия Университет. Искам да ви помоля да споделите, какви методи на преподаване одобрявате и какви не (питам основно за лекции, не за упражнения)? Какво предпочитате: преподавателят да диктува, да чете през цялото време, да чете само основната фактология, а през останалото време да говори или по време на цялата лекция да говори, без изобщо да чете? Това са само някакви насочващи въпроси. Давайте всякакви мнения. Пишете за всичко, за което се сетите. Споделете и опит (без да споменаваме имена на преподаватели).

P.S. Абе, две години и половина не съм писал в този форум и сега забелязвам някои стари юзъри, които вече са сериозни кандидати за наследници на форумния ми прякор...

На мен ми е най-приятно когато преподавателите си говорят, но достатъчно бавно, за да мога аз да чуя, да осмисля казаното и да запиша това, което смятам че трябва да бъде записано. Също така смятам за нормално и за препоръчително, когато има някакво определение и нещо много важно и съществено, преподавателят да го издиктува (все ми е тая дали си го чете или си го знае наизуст).
Не обичам когато ми се диктува. Обикновено е много бързо и изнемогвам от писане, а и така не мога въобще да вникна в това което се преподава, защото съм заета да пиша като картечница.
В моята специалност сравнително рядко сме имали учебници по изучаваните предмети, така че като цяло съм писала доста. Имала съм и от двата типа преподаватели кажи-кечи по равно, но при тези които диктуват, лекциите обикновено са по-скучни.

На мен ми харесва, когато говори, задава въпроси и оставя и студентите да се включат, а после прати презентация/лекции на файл, така че да има и откъде да се учи.

В ИФ освен лекциите (където изключително рядко се диктува, а обикновено се изгражда някакъв конструкт по темата), има упражнения, където трябва да се работи с публикувани извори и да се чете литература. Полезни са по различен начин. Второто повече те учи на изследователската страна, а първото на анализ и осмисляне, но всичко си зависи от преподавателя. Невъзможно е на лекции пред курс от 100 човека да се прави нещо друго. Съществуват и т.нар. спецкурсове, където двете форми са слети и за мен те бяха най-добри. Топ-специалисти ти показват как се работи по техните теми, как се търсят извори, как се прави библиография, за историографски проблеми и т.н. Според мен точно тази форма трябва да се засили.
В нашето обучение има едно наистина недомислено нещо. Ние сме наука, свързана с писането, а повечето изпити са устни, накрая държавните изпити са писмени.
Привет, вечний!

Лекциите са за да се преподаде материал, да се предостави информация. И предвид факта, че плащам семестриална такса за тях, е особено разочароващо, когато преподавателят с монотонен тон чете учебник или презентации, по този начин ефективно губейки времето ми.
Очаквам преподавателят да говори - с умерено темпо, което да позволява водене на записки, с ясна дикция, структурирано, с необходимите обяснения и разяснения по новия материал.
Очаквам преподавателят да отговаря на въпроси от студентите, но не и да се увлича в разговор с един от тях - от една страна, само половината от диалога е чуваема, от друга, вероятността да се излезе далеееч извън предмета на лекцията е голям. Кажи, елате при мен в почивката и ще обсъдим по-подробно въпроса, и си продължи нататък.
Очаквам когато преподавателят знае, че говори нещо важно, нещо, което е абсолютно изискуемо като знание, да го покаже. Някои мои професори просто променяха интонацията си и забавяха говора, което показваше на студентите да запишат всичко дума по дума. Ок е и просто да уведомиш аудиторията си, че следващото нещо трябва да бъде записано.
И не на последно място, безкрайно оценявам, когато преподавателят споделя свой личен, съотносим към материята опит. В моята специалност става въпрос конкретно за казуси, тук-там някой юридически парадокс, но това всъщност е приложимо към всяка специалност. Практическите примери, дадени на място, ти позволяват да разбереш теорията, която ти се преподава, по този начин ефективно научавайки нещата още в лекцията. А историите с хумористичен привкус разведряват обстановката и ти дават тема на разговор за следобедното кафе с колегите. Освен това, когато очаквам лекцията да е забавна, желанието ми да ида на нея значително нараства.

От известно време не съм ходил на лекции, но споделям мнението на MidwinterSun. Когато някой си води лекцията под формата на диктовка, не става. Безполезно и ненужно е, особено когато има учебник. Приятно е, когато нещата се обясняват, когато се навлиза в подробности, когато се дават примери. Ужасно е когато някой говори съвсем тихо и трябва да се напъваш, за да чуеш. Има микрофони, защо не се ползват?

Не би било зле и да се използват малко по-интерактивни методи. Няма нужда студентите да взимат участие, не сме в училище. Това, което има предвид е, че една презентация на powerpoint не е голямо чудо да се направи, а пък привлича вниманието и изобщо създава усещане, че съответният преподавател наистина цели да обясни нещо.

Нещо, което на мен ми прави много силно впечатление е, когато преподавателите осигуряват възможност студентите да им задават разни допълнителни въпроси естествено не на лекция и не "в приемното време", ами по мейл. Случвало ми се е да задавам въпроси на двама мои асистенти по мейл като информацията ми беше нужна за практически казуси, с които съм се сблъсквал в работата си. И двамата отговориха почти веднага (единият след 15 минути при положение, че писах мейла към 23:00), което си беше супер. Хубаво е, когато преподавателят покаже, че не е там просто, за да отбие номера.


А когато някой каже "днес ще слеем часовете и няма да правим почивка"...

Аз също съм против диктуването, дори когато няма учебник. А за четенето... хм... Някой може да си каже: "Абе, тоя вместо да чете, що не ни прати лекциите си на файл, пък ние сами ще си ги прочетем вкъщи на компютъра, докато чакаме бавен даунлод на ейджди филм от чуждестранен фрийсървър". Уви, не е толкова просто. За 45 минути се изчита средно между 10 и 15 страници (А4/таймс/12/1.5). Най-малкият възможен хорариум лекции по един предмет (спецкурс, примерно) е 30 учебни часа. Това означава, че най-малкият възможен обем лекционно съдържание е над 300 стр. Това съдържание обаче, е интелектуален продукт на съответния преподавател и той има права върху него. Ако го предоставя на всеки, утре някой може да издаде лекциите като книга или монография и после съдебни дела, разправии... Но аз съм противник и на това, да се чете през цялото време. От чисто мнемонична гледна точка е лошо, защото така трудно се задържа вниманието на студентите за по-дълго време. Аз лично, на такива лекции започвах да си рисувам нещо по средата на часа. Попадал съм на преподаватели, които никога не четат, а говорят, при това доста експресивно и така не усещаш, кога е минала лекцията. Тук обаче, има опасност да се получат отклонения от темата.


Ха! Абе, то и аз така смятам, ама съм бил свидетел на изказвания (на студенти) от типа: "Господине, аз не мога да чета на английски" или "Господине, ама тази книга е много дебела"?!?!? Ясно е, че това не се отнася за всички студенти, но все пак има много, които не могат/не искат да работят с чуждестранни източници, а за някои дисциплини това е направо гибелно.

По въпроса с въпросите смятам, че когато се работи с по-малка аудитория (аз не знам дали в друга страна по света се правят масовки като в 65-та и 272) е редно, накрая на всяка лекция, да се оставя време за въпроси. Лошото е, когато никой не иска да зададе въпрос... доста конфузна ситуация се получава тогава...


Първо: това е много лошо от мнемонична гледна точка. Часовете не случайно са по 45 минути и не случайно има почивка между тях. Второ: това е доста уморително и за самия преподавател, но хора всякакви...

При нас по отношение на въпросите към преподавателите никога сме имали проблеми. Винаги са поощрявали и даже са настоявали да им задаваме въпроси(дори и тези които диктуват).
Презентациите също много ги обичам стига този, които ги е правил да знае елементарни правила за това как се прави успешна презентация. Малко са преподавателите, които го го умеят това. Защото копирани цели абзаци от разни текстови файлове на все слайд, определено не е презентация. Тук идва и въпросът с мултимедиите и техническата база като цяло, която е на доста ниско ниво в нашия университет. Спомен за цял живот ще ми е шрайбпроекторът на един наш преподавател, който би бил много подходящ за някоя музейна експозиция, но не и за аудитория в Софийския университет.

При нас (ФзФ) съм разделил лекциите си на 3 типа според моите виждания (не съм много умно момче...затова разделението ми е лично):

1.тип Големи и много сбити курсове по общите дисцплини (математически анализ, комплексен анализ, тензорен анализ, линейна алгебра и т.н.). Там е едно голямо писане (от страна на преподавателя) по цялата дъска придружено с устни обяснения, които някак трябва да успяваме да запишем...Аз не смогвам, нямам и въпроси защото, за да разбера нещо и да имам неясноти ми трябват 5-10 секунди за да го осмисля. Въпросите ми изникват чак когато седна да уча за изпит от разхвърляните си лекции и се оказва, че най-важната част от устните обяснения съм ги пропуснал...Отивам на ликвидация и там обикновено с някакъв луд късмет и без да разбирам същността си изкарвам 3ката (успявам някак с непълните ми лекции да сглобя части от изречения ).

2.тип Преписване на учебника. Обикновено физиките са такива...Преподавателя диктува определенията гледайки от някакви негови си листове. Записва на дъската някоя и друга формула и начертава нещо - ей така за разнообразие. Странното е че всичко съвпада напълно с учебника, по който вървим (всичко - определения, формули и индексчета на формули, картинки). Полза от писането на лекции няма...с наизустяването на материала се минава. За практическо приложение на нещата си имаме практикуми (на практикумите дължа 95% от реалните си знания по физика...)

3.тип Специалните дисциплини. Тук вече е истината. Преподавателя представя презентации - всеки слайд има картинка и няколко основни точки, по които преподавателя говори свободно. Никой не се занимава с писане...всичко става ясно, обяснява се на момента и ако има въпроси ги задаваме. Накрая получаваме въпросните презентации и преговаряме. Има и учебници, но който е разбрал нещата по време на лекции няма нужда от допълнително четене...Който не е идвал на лекции обикновено издухва супата, редовните студенти обаче успяваме да се справим и без много зор

Да, де! Феновете на НБУ само с това се хвалят - с техническата си база. А че цялата научната продукция на бившия им ректор, който досъсипа образованието в България, е колкото на докторант първа година в СУ, това го не знаят. Както и да е... Тук малко влизаме в топика на съседната тема (за таксите). Има ли нужда да казвам, кой е най-големият длъжник на "Софийска вода" и "Топлофикация София"? Е, за някои неща наистина си трябва проектор. Например, ако преподавател иска да покаже на колегата физик, писал в горния пост, Магелановите облаци (сигурно примерът ми е лош, но не съм специалист по физика). Таблици и графики обаче, могат спокойно да се рисуват и с маркер на дъската.

Начинът, който най-ми допада е следният:

Преподавателят си казва откъде да учим учебник/материали още в началото, след което през семестъра преподава ключовите неща. НЕ ми чете, НЕ ми диктува. Преподава. Разказва, обяснява, дава актуални примери, навързва ежедневието и заобикалящата ни среда заедно с настоящите събития към материала. Разсейва се от време на време, но само, за да каже нещо интересно и/или забавно за малко разведрение. Шегува се уместно със студентите. Подтиква към размисъл. Не толкова задава въпроси, колкото провокира студентите да задават.

Ето в такива лекции не усещаш как минава час и половина. Такива лекции са интересни, дори и самият материал да не е кой знае колко интигуващ. На такива лекции ходиш.

Имала съм такива преподаватели, не съм изпускала лекции при тях, въпреки че спокойно можех да си го позволя.

Каво бихте казали за следната комбинация:
- записки от 1. тип, изпратени от преподавателя по електронната поща;
- лекции от 3. тип, разясняващи матариала от записките;
- изпит върху материала от записките?

Учебникът/публикуваният лекционен курс бил гробница за всяка наука, твърдят в ИФ.

В какво отношение?

Тук става дума за периодично изпращане на записки. Материалът може да бъде лесно променян и допълван, дори ако е публикуван в интернет.

Относно изпращането по електронна поща на материали, които представляват интелектуален продукт, върху който преподавателят има изключителни права, вече казах.

Относно учебниците и науката: Ами, научното познание от всяка една област, съществува като някакъв текст. И най-великият експеримент няма да има стойност, ако резултатите не бъдат описани. Така че наука без текст няма. До измислянето на деванагари, четирите Веди са се предавали устно в продължение на много векове, но съвършеното им наизустяване отнемало около седем години ежедневен, многочасов труд. А хуморът на историците ми е ясен.
Уви, има много предмети, особено сред избираемите, за които учебници няма. Тук пак се намесва проблемът със студентите, които не могат/не искат да ползват литература на чужди езици. Има и източници, които са трудно достъпни и за самите учени. Имаме сериозен проблем с между-библиотечния обмен и той пак е свързан с пари - за абонаменти, за транспортни разходи и пр. Аз какви ядове съм брал, ама да не ви занимавам... Лошото е, че процедурите по издаване на нови учебници (авторски или преводни) през Университетското издателство са урегулирани така, че могат да откажат и най-самоотвержените преподаватели. Първо се тръгва от ниво катедра, за да се отиде на факултетен съвет... рецензии, оценки и какво ли не, докато се стигне до гласуване. На гласуването всеки започва да си прави тънки сметки, защото факултетите имат определени квоти от коли (как само звучи - "квоти от коли"). Одобрените ръкописи се предават до 30 ноември и се почва едно чакане, чакане... вътрешни рецензии, глупости на търкалета... И накрая може някое другарче да ти сложи крак. Книги висят с години в УИП. Имаше и такъв колоритен щрих в едни бурни скандали преди време...