То проблемът не е да си намеря, а къде да го гледам - живея с наще и не искат домашен любимец. Иначе благодаря!

Какво ти е отношението към електронните книги?
Защо?
Напиши разказче с емотиконки!
Напиши стихотворение за мусаката!

Здрасти и от мен

1. А, бе, що само момичета пишат в твоята тема Имаш ли обяснение за този феномен (сори, че така грубо се врязах в този матриархат особено след The Interrogating Queen - Мила )
2. Има ли любимо място, на което обичате да ходите с приятелката (примерно някое кафене или градинка)
3. Какво ще правиш след като завършиш СУ? Някакви бъдещи планове?
4. (философски въпрос) Истината понякога може да е доста болезнена... не е ли по-добре в някои случаи да премълчим част от нея, за да не нараним човека срещу нас толкова много?
5. Имаш ли книжка (шофьорска ), а кола? А искаш ли да имаш?
6. Второто ти любимо ядене?
7. Суеверен ли си?
8. Чай или кафе?

Стига толкова за сега Айде успех

'Щото обещава мартеници на килограм


А, виж, това ме наведе на мисълта... всъщност, ще стесня малко нещата до изневярата.
Популярен сценарий по филмите е мацката, която е много влюбена в приятеля си, но попада на стара тръпка, целуват се, после тя се разяжда от угризения и няколко часа по-късно трупясва признанието си на главата на бедния човечец, защото иска да успокои чусвтвото си на вина и защото "лъжите между нас само ще провалят връзката ни", бля-бля.
Та, по тоя повод, не смяташ ли, че подобно мислене в определени случай е жестоко и егоистично?
Ако ти си от другата страна, ако действителността е такава, че целувката/натискането/сексът са били еднократна грешка, която се осъзнава като грешка от другата страна, която няма да се повтори - би ли искал да знаеш? Противопоставяйки възможността да сте щастливи с едно премълчано прегрешение между вас, чието значение с времето ще отпада все повече, в сравнение с това да се изправиш пред болезнена истина, която или ще разруши връзката ти, или ще те изцеди емоционално, докато успееш да простиш и да се довериш отново - кое смяташ за по-правилно и логично?

1. Не знам що се получи така... Аз в един момент само с момичета движех в гимназията, щото се скарах с най-добрите ми приятели, и след толкова влачене с тях почнах да си мисля, че приличам на някъв гей Благодарен съм и за вниманието, което и ти ми обръщаш.
Колкото до въпросника на Мила... В един момент си казах, че няма да оцелея до края на въпросите й

2. Обичаме да ходим навън, на открито. В Борисовата сме се разхождали много, както и по центъра, тип Народния театър, Руската църква. Иначе много харесваме Онда. Аз я заведох там и много й хареса - много приятна обстановка, много хубаво кафе и въобще е много подходящо за дълги разговори на всякакви теми


3. Ами искам да завърша специалността си и все още да имам желанието да я практикувам. Иска ми се да почна нормално - в някоя кантора; от първото стъпало и да се науча на занаята. Нямам конкретни цели, просто искам да се реализирам в това, което уча. Трябва обаче да уча много повече, от това, което реално правя сега... Мога много повече и трябва да намеря баланса, за да се сбъдне това, за което ти отговарям сега.

4. Според мен истината е винаги най-добрия избор, но наистина животът ни поставя в какви ли не ситуации и би било много незряло да твърдя, че няма абсолютно никакъв шанс да се случи така, че да е по-препоръчително да се премълчи дадена истина... Сигурно ще има такива ситуации... Тъй че да, някои неща биха могли да се спестят в името на нещо хуманно и добросъвестно.

5. Имам книжка. Шофьор съм от супер скоро. Карам с баща ми един Голф 5-ца; основно извънградско съм карал досега - около 300 километра съм навъртял... Не съм много опитен, но имам желание да се науча, защото колата е голям лукс и искам да ходя на различни места с приятелката ми и мои приятели (:
Държа да подчертая - колата не се води моя, нито я считам за такава.
Имам съученици, които си имаха "техни" коли още съвсем в началото... Джипове-мипове, ама аз не съм от тях. Живея с наще и им карам колата

6. След като стана ясно, че номер едно е мусака, трябва да отбележа, че ми е трудно да определя второто място. Много неща ми идват на ум. Домашни пържени картофи, кюфтета, картофена салата, пица.

7. Не

8. По-скоро чай, но се колебая. Принципно не пия кафе, само 3 кафени продукта - капучини, ванила лате, 3 в 1. Но чай, въпреки това.

Предпочитам истината. Бил съм в такава ситуация и никога повече няма да изпадна в подобно положение, доколкото зависи от мен и благоприятните обстоятелства - рано или късно разбирам всичко, обикновено рано.
Вариантът, който ти ми описваш - да го оставя, в името на връзката и всичко хубаво между двамата - правил съм го и търпението и жертвите, които направих, са направо изумителни. Боже колко бях наивен. Мога да ти кажа, че от цялата история нищо не свърши добре за въпросната връзка и аз останах само с ценен опит и силно чувство на унижение пред самия мен, което е живо и до днес; още ме е яд на самия мен... Тъй че едно гооооляяяяямоооо НЕ Целувка, натискане, СЕКС (?!?!?! как по дяволите е възможно да простиш това?!?!) - директно да си събира партакешите и да я няма от живота ми. Такива работи не се случват просто ей така, каквото и да ми говорят. Нивото на толерантност към такива "инциденти" е поднулево. Направо усещам как се ядосвам при самата мисъл...

Кво ми има на въпросите, бе, егаси!!!

Нищо им няма, просто ми отне известно време да отговоря както исках

Наистина ли никога не би простил изневяра? Не смяташ ли, че понякога хората се отдават на първичните си инстинкти, без да влагат никакви чувства в това? А ако си женен и жена ти ти изневери - например прави секс с някого, но после ти каже - веднага ли ще я изгониш от живота си? Изненадва ме реакцията ти просто

Поздравление за това мнение.ВИНАГИ е по-добре да си наясно с истината. Дори и да е болезнена. По-добре, отколкото да живееш в някакъв илюзорен свят и да се самозалъгваш, че е истински.Реалното и истинското е винаги по-добре от лъжливото щастие, все някога ще се спука розовият балон. (Извинявам се, че се меся така в разговора ви).
Да не е спам.
Интересуваш ли се от футбол? Кой е любимият ти отбор?
Любима историческа личност? Любима епоха съответно?
Любима компютърна игра?

Ако ми е жена - няма да е толкова лесно. Разводи, глупости... Никога няма да простя такова нещо. Никога. Не знам как се нарича това, което някои хора го имат... По-разкрепостено мислене или по-висок праг на толерантност - все тая, аз го нямам това. Аз давам всичко за приятелката ми, давам й цялата ми любов и я почитам като богиня, отдавам й се напълно. Ако утре тя ми каже "така и така, вчера ти изневерих с един, не го обичам, просто ме привличаше" ще я зарежа на секундата при цялата ми любов към нея. Системно ще я унищожавам тая любов, докато не остане нищо от нея, защото тя ще е омърсена ако продължа - аз няма да й имам доверие, ще се съмнявам в думите й и в любовта й. Не. Твърдо не - на мулекулярно ниво се отвращавам от идеята да простя такава изневяра. Направо ви се чудя как ми ги задавате тия въпроси... Аз не мога да си представя друг вариант, разбирате ли? За мене е абсолютно немислимо това. И тази моя нагласа се вижда в много неща, когато човек тръгне да ме опознава - не е нещо, което случайно можеш да осъзнаеш за мен след месеци или години; трябват ти няколко разговора, за да ти стане ясно това.
Искам сериозна връзка с отдаденост и уважение. Смея да твърдя, че съм в такава сега и приятелката ми ме познава изключително добре и специално по този въпрос сме единни.


Това май е за тука, намерих го преди малко (15:35, 21.04.12)

Не съм супер голям фен Обичам да гледам футбол с баща ми, но не следя особено мачовете... Принципно съм от ЦСКА, но съм далеч от всякакви форми на футболен фанатизъм на национално ниво.
Любима историческа личност - може би Ботев. Изтръпвам като се замисля за Ботев - той е бил ходещ факел. Безапелационно поетът, от който никой не може да се еманципира - нито Вазов, нито Славейков, нито Яворов, нито Дебелянов, нито никой.
Любима компютърна игра - Vampire The Masquerade Bloodlines