Ники, какво си чел в нета? Смисъл.. много зависи. Ето, сега ако някой нов влезе в нашия форум, едва ли ще извади подобни изводи (ако не припари до темата с паметника де )

Че на нея какво й има?

Разни дискусии в сайта на Капитал и Дневник. Ама то всеки ден се сблъсквам с някакви примери за хорска простотия и тъпотия. Е, вчера с милена седяхме в едно кафе до университета и до седяха три момчета като разговорът им се въртеше само около това, как единият изкарвал 3 500, а другият 5 500 лева, а може и евро да са имали предвид.

Сега ми изникна в главата една случка от скоро в кафенцето на университета при музея. Три момичета след кратко обсъждане постигнаха консенсус, че столицата на Венецуела е Касандра

Ни моа!!!

Може би ако никога не бях стъпвал в университет, отговорът ми щеше да бъде "не", но на фона на опита ми от последните 3 години, "прости" е твърде меко за нацията ни като цяло

Като цяло са много прости, особено чиновниците.

Доста сме прости. Не толкова глупави, ами невъзпитани, арогантни, без никаква култура, ценности, стремежи. Злобни сме, не умеем да прощаваме, обичаме да обвиняваме и да навираме в лицата на хората грешките им, паденията им. Не пазим нищо - от култура и традиции, та до собствения си живот. Просто си живеем - като неразвито общество. Колим, бесим, пък после не се и осъждаме, защото този си е сина на прокурора. Обиждаме - що пък да не кажем каквото ни е на сърцето? И ще цапаме, и ще рушим... Чак отвратително прости сме. За съжаление, мисля, че менина по-нагоре беше казала, в следващите поколения простотията ескалира обезпокояващо много.

По-скоро сме прости. Не сме глупави, но сме много некултурни, защото първите 7 години са били проблем за повечето родители. То, като имаш само едно дете, няма къде да приложиш наученото от него върху второ, за да се опиташ да бъде по-успешно (аз съм пръвото, не се фукам!) Почти никога не търсим проблема в себе си, винаги друг ни е виновен за всичко... Винаги се надяваме на изключенията, а не на правилата, но светът се движи от правилата... Не се учим от грешките си.
И тъй като сме индивидуалисти и егалитаристи, всичките ни индивидуални слабости се мултиплицират страшно, когато ги приложим и към обществото си. Не признаваме авторитетите по принцип, дори и когато нищо не разбираме в дадена област.
Заключение: Трябва дресировка!

Ще допълня само, че и винаги ни е страх да не ни обвинят в нещо, защото.. как така ще си виновен - не може.

Да, и затова е по-добре да не правим нищо, защото иначе можем да сгрешим. И охотно критикуваме всеки, който се опитва да направи нещо, дори и да не греши, защото със сигурност все някога ще сгреши...

Exactly.

Системата провокира низки страсти.
Ако сменим за месец нашите пенсии с тези на швейцарците и заплатите им, нашите на тях, техните на нас, тогава ще видим съвсем различни лица и тук и там!
Така, че не сме прости, просто вървим по път, който трябва да извървим.

Ние в голямата си част сме алчен и завистлив народ,което е присъщо за простия човек. Но тези качества се срещат при почти всеки,тъй че за мен по-голямата част от населението на Земята може да се категоризира като просто.