За родителите ми;бабите и дядовците ми,братовчедите,тъй като не са в София...за екстремни спортове,които искам да практикувам много,за екскурзии в чужбина,за обикаляне из България,посещаване на театри,постановки и концерти...
Има толкова неща,които искам да направя през живота си,че понякога имам чувството,че виждам младостта си как се изнизва,а нищо не правя по въпроса Надявам се да променя тази ситуация скоро.

Душичке, честит празник

Разкажи, ако не е прекалено лично, за детството си, за семейството си и отношенията ти с него.

Останалите ми въпроси чакат - дроби си ги на каквито порции искаш

Гледаш ли нагоре, какво виждаш, какво искаш да видиш?
Искаш ли да си изкусителка (защото доколкото разбрах от прочетеното, не си)? Ако да, защо?
Какво е да си патриот за теб? Чувстваш ли се такава?
Какво най-обичаш да готвиш?
Къде искаш да живееш?
Обичаш ли да си играеш със себе си?
Защо спря да ми пишеш

Дефинирай "противоречиво".

Никога не е късно да ти честитя този празник,защото смятам,че го празнуваш всеки ден : )
Детството ми ...хм,хубави времена бяха.Имам си село (то не е и село-малко градче-Любимец,онова с дините),та хубавото е,че и двата ми чифта баби и дядовци са там на 10 минути път пеша.И съм съчетавала абсолютно всичко,безгрижна съм била там,събирали сме се децата от махалата и сме си играли на какво ли не.А и в града пред близкия блок,пак съм се забавлявала.
Семейството ми- имам един брат (89 набор,но е декември месец,та върви с 90),той също учи в СУ-ФМИ(КН). Майка ми е учителка по математика,а баща ми е ... държавен служител (не е полицай),никога не е искал да ми каже какво точно работи,защото работата му е строго поверителна.Добри са ни отношенията-като всички родители и те биха дали всичко,за да съм добре и се притесняват за мен постоянно.Радвам се,че живея с брат ми,защото това малко или много ни накара да се сближим.Преди това дали заради годините,или заради това,че се влияехме от родителите си,не си говорихме и отношенията ни бяха ужасни.Това може би е едно от най-щастливите събития в живота ми напоследък,защото започнахме да си споделяме и разказваме разни неща,което ме кара да се чувствам по неописуем начин

Да,случва ми се да погледна нагоре.В момента виждам таван.Принципно искам да виждам необятно небе,без граници.
Казах,че не се самоопределям с тази дума,това не означава,че част от мен не е такава.Има я,както я има във всяка една жена.
За мен патриот не е просто дума,а чувство,това е нещо,което или го имаш в сърцето си,или го нямаш.Да,чувствам се такава.
На следващите 2 въпроса съм отговаряла вече.
Обичам да експериментирам...понякога : )
Защото спрях да влизам във форума.

Приемам някои аргументи и за,и против.

Това ми стана ясно, идеята беше да напишеш аргументите "за", както и тези "против".

Според мен не й се отговаря на тоя въпрос, щото е доста разтеглив.

Моят въпрос не е такъв

Пиеш ли кафе? Пушиш ли цигари?

Много си прав относно предишния въпрос.
Не пия кафе,ако ми се случи ще е 3 в 1,което не е кой знае какво кафе и ще е преди изпит Цигари- НЕ!!!

Браво! И аз съм така, само че си пийвам 3 в 1 доста и ходя в Онда да пия най-сладкото ванилено нещо на света - Ванила Лате ^_^


Кой най-милият жест, който някой някога е правил за теб? (Без семейство)

Последни въпроси : )