Горното не е съвсем вярно особено за икономическата ситуация в България. Ако един малък или среден бизнес се развива във времето, в един момент той вече няма е малък/среден и чак тогава би имал възможността да тегли кредити в по-големи размери. Ако кредитити се дават на всеки бизнес във всякакви размери, това неминуемо би довело до огромна задлъжнялост. Банката трябва да бъде отговорна по отношение на политиката си на даване на бизнес кредити, тъй като както по-горе казах, според мен, те по начало са рискови и даването им може да се разглежда като част от инвестиционната дейност като цяло.

В края на поста пък вече нещата са съвсем наверни. Фалирането на един бизнес не може да доведе до фалит на банката, тъй като е задължително кредитите да се разпределят така, че подобен риск да бъде избегнат. Не ми се рови сега да търся, но съм почти сигурен, че беше нещо свързано с това, че експозицията към едно лице и свързани с него не може да надвишава някаква част от капитала на банката.

Иначе при фалит на банките депозитете са гарантирани до 100 хил. евро. Изплащат се не от резервен фонд на банката, а от централен фонд в БНБ, в който всички банки и колонове правят годишни вноски. Друг е въпросът, че за да не се стопявт тези пари от инфлацията трябва или постепено да се вдигат вноските на банките във фонда или средствата от него да се инвестират. Предполагам, че се правят и двете, преимуществено воторото. Това би могло да доведе до проблем, тъй като инвестирането, както продължавам да твърдя, е рискова дейност и дори и да се инвестира в държавни ценни книги, парите пак могат да се заминат. Пример за това можем да открием на около 300 км на юг от София.

завлече != фалира

Четете внимателно, ако ще ме цитирате.
Смисълът на написаното е съвсем друг, във форума на УНСС биха ме разбрали, ама там не биха обсъждали такъв 'наболял' проблем, а...