Ееее, Кристо, не знаеш ли, че в началното училище "момичетата са гадни"! То това си е правило, което просто не подлежи на коментар. След което момчетата установяват, че момичетата имат цици и че им въздействат по някакъв начин (на момчетата де...) на чисто физическо ниво.

И с това нещата се променят.
Сега сериозно, не съм го учила това, така че вероятно е редно психолозите на форума да кажат, но на мен винаги ми се е струвало, че в основата на тая омраза е неразбирането на различността - момичетата имат различни интереси, говорят си за различни (=скучни) неща, обличат се с някакви смешни, префърцунени дрехи, плачат, когато ги шибнеш в главата с топка... Ей такива неща. Момчетата пък са тъпи, бият се, скубят те за щяло и нещяло, обличат се в смотани и скучни дрехи и не можеш да си говориш с тях за нищо.
Да не говорим пък, че когато е "модерно" да се мразят представителите на противоположния пол, хич не върви да се цепиш от колектива. Което пък обяснява защо имах проблеми с момичетата от класа ми в основното училище. В началото бях съвсем в небрано лозе, защото не мразех момчетата, ама те пък не искаха да си играят с мен (щото "момичетата са гадни").

После нещата си дойдоха по местата и мога да кажа, че запазих 1-2 приятелства от онова време. С момчета. Момичетата много ме мразеха - чак до 7-ми клас.
Принудителното общуване по няколко часа всеки ден в училище обаче намества нещата - постепенно опознаваш човека като индивид, а не като част от един типизиран образ, който си отхвърлил, без да имаш по-задълбочени познания за него. Ако и това не подейства, хормоните в един момент си казват думата. А ако и това не стане.... обикновено такива хора имат проблеми по-късно в общуването, които така и не успяват да преодолеят (поне това показват наблюденията ми).