MidwinterSunМухаха 
(абсолютно със значението на "падна ли ми")
Така де, права бях - трябваше да назрее моментът.Да, наистина така изглежда.
Откъде идва прозвището Dulcamara?Започвам отдалече и нехронологично. Дулкамарата (Solanum dulcamara) е растение, което е в някаква степен отровно и на което се преписват известни лечебни свойства
http://en.wikipedia.org/wiki/Solanum_dulcamara .
В интернет изобилства с “информация” и реклами за хомеопатични лекарства на тази основа. Дългият списък от заболявания, които те лекуват, ми напомнят много на операта “Любовен елексир” на Доницети
Бързам да кажа, че не разбирам нищо от фармакология или мeдицина.
На италиански, а и на български думата се произнася като “дулкама`ра”. В превод от италиански/латински означава буквално сладко-горчиво.
За първи път забелязах тази дума, когато преди време се запознах по-сериозно с операта “Любовен елексир”. Там д-р Дулкамара е “световно известен” “учен” и “лекар”, продаващ “евтино” свое лекарство, лекуващо всичко. С други думи мошеник. Веднага ми направиха впечатление няколко неща:
- благозвучността на думата (моето впечатление е такова);
- противопоставянето на двете крайности сладко и горчиво (нека не спорим дали това са диаметрално противоположни неща, или различни страни на единно цяло);
- много подходящо име за лекар – лекарствата са ту сладки, ту горчиви, а самото лечение, често мъчително, води до облекчение.
С времето започнах да употребявам (за себе си) съчетанието “д-р Дулкамара ” за хора с големи претенции и скромно покритие на същите (в науката).
Във връзка с регистрацията ми във форума се замислих за подходящо име и това много ми хареса. Наред с изброените по-горе “достойнства” то имаше и следните допълнителни качества:
- звучеше доста префърцунено и щеше да предупреждава, че има нещо по-особено, т.е. преподавател съм (тогава не знаех, че мога да напиша това в профила си)
;
- буквалният смисъл на думата ми напомня/издава известна противоречивост на собствените ми възгледи в някои отношения.
Така се роди форумното ми име. Мислех да напиша в подписа си “e i portenti infiniti son noti in tutto il mondo... e in altri siti.”, т.е. “и моите безбройни научни чудеса са известни по целия свят и ... на други места”. Отказах се поради опасения, че това може да бъде прието буквално, като самохвалство.
Откъде идва любовта към физиката?Всъщност съвсем случайно стана. Отпреди прогимназията имах интерес към техниката, правех модели на различни неща, включително и електрически. В началото на гимназията преминах към електроника. Виждах се вече като бъдещ инженер по електроника, когато по съвета на приятели попаднах в една група/кръжок, където имаше всичко, от което се интересувах, но в основата беше физиката. Там разбрах, че пътят към разбирането и създаването на любимите ми технически неща започва от физиката. Така се оказах студент по физика. Решаващо във факултета беше отношението на преподавателите и възможността да се занимавам допълнително във вече истинска лаборатория.
Аз никак не съм познавач, що се отнася до опера, и сега за пръв път изслушах няколко арии от Норма и прочетох сюжета... Много е тъжна. Защо толкова тъжна?Операта е наистина с трагичен край и в известен смисъл е тъжна почти през цялото време. Но аз “не виждам” тази й страна, когато я слушам и гледам.
За мен главното е една жена с изключителен характер и чувства - Норма. Нарушила най-свещенните закони на своя народ и вяра, влюбвайки се и отдавайки се на завоевател, тя успява да им остане вярна и да прикрие смъртния позор. Разбрала, че е измамена и безвъзвратно изоставена тя излива своя гняв върху вероломника, но заедно с това е готова да му прости всичко. Финалът, достоверен или не, отново, съвсем заслужено я връща на пиедестала на достойна върховна жрица на своя народ.
Има и други интересни моменти:
- две жени съпернички застават заедно срещу неверния мъж;
- един мъж е сравнен със земята от две жени, не защото е слаб (римски пълководец е), а защото е лъгал, мамил е, виновен е;
- същият този мъж в предсмъртния си час се тревожи за съдбата на любимата жена.
Приликата, която предположих, е в характерите. Възползвам се от повода да кажа, че сравненията ми в никакъв случай не са основани на съдбите на героите. Водещи са впечатленията от качествата на личността и внушението/чувството, останало от операта.
В какво се изразява консервативността ти? Или ако трябва да перифразирам, кои от съвременните свободи, вярвания и действия на младежта са твърде много?Не знам. Момичетата така и не пожелаха да ми кажат. Една от възможностите е моето несъгласие с това да се спи през деня и да се работи по нощите. Консервативен съм и по отношение на храната: не понасям импровизациите при приготвянето на традиционни ястия, изпозването на едни и същи комбинации от подправки при различни ястия, соевия сос. За така нареченото предварително овкусяване на месото в месарниците просто не ми се споменава.
Имате ли си домашен любимец вкъщи? Подробности?/Ако не, защо?Въпросът напипа слабото ми място. Аз, единствен от семейтвото никога не съм бил съгласен да имаме животинка, което да се разхожда свободно из къщи. В същото време никога не съм забравял огромното си детско желание да си имам куче или котка. Затова се опитвах да намеря някакъв компромис. Започнахме с рибки, но това скоро се оказа недостатъчно. Последваха хамстери и се задържаха много дълго интереса на децата. Те много ги обичаха и толкова често си играеха с тях, че заприличваха на пачаврички. Тайно ги пускаха из къщи и това веднага се забелязваше от изгризаните неща. Аз им правех забележки и им обяснявах опасностите, но “забравях” да ги наказвам. Последното беше декоративното зайче Любчо. Момичетата го кръстиха така, защото им бил любим. За съжаление, преди година и половина установихме, че едната ми дъщеря има силна алергия от зайчето. Аз имам алергия от котки и се оказа, че съм чувствителен и към. Любчо, но не казвах, докато не се разбра другото. След доста дълго търсене преди около година намерихме познати хора, които го взеха.
Коя беше последната книга, която прочете и толкова ти хареса, че съжаляваше, че е свършила?Чета почти всяка вечер, но бавно и по десетина страници, а в събота и неделя може да надхвърля петдесет. Какво е заглавието и кой е написал книгата обикновено не знам. Причината, че жена ми чете доста повече и познава предпочитанията ми. Когато свърша пордната, поисквам си “някоя книга” и тя ми дава с уверението, че ще ми хареса. Скоро прочетох “втората” излязла на български книга на Карлос Сафон. Допаднаха ми и двете. След това имаше други две или три, а сега чета “Ранна есен в Баенвайлер” от Габриеле Воман (погледнах за да напиша последното).
А коя беше първата?Първата не си спомням. Сигурно е била някоя училищна. През лятото след втори клас за първи път посегнах към книга по собствено желание. Беше приключенска и страхотно ми хареса. Писателят беше румънец, а героите – деца, попаднали в една пещера след бедствено наводнение. Успяха да се спасят, разкривайки между другото и някакви бандити. Толкова я бях заобичал, че й направих лента за отбелязване на страницата. След като я бях прочел, разбира се. Как иначе щях да знам, че е хубава?
Ще продължа отговорите след известно време. Не съм предполагал, че ще е толкова трудно.
Покажи ни някоя творба на изкуството, било то картина, фотография, музика или нещо друго, която провокира мисълта и съзнанието ти, която ти влиза под кожата и заради това много харесваш?Тук трябва да се замисля. Нямам сериозни общи познания в областта на изкуството. Предполагам, че пример от областта на операта ще бъде тривиален. Засега ще отложа отговора за утре и ще го напиша пак тук.
--- допълвам ---След толкова време размисъл през главата ми минаха какви ли не неща, преди всичко от областите на изобразителното изкуство и музиката, всичките впечатлчващи и каращи човек да потръпне. Сега вече мога да изпълня страници с препратки към тях, но няма да е коректно, защото не се сетих веднага. Мисълта за тях не е част от ежедневието, не е част от мен. Затова ще посоча само едно нещо, което през цялото това време (а и преди, без повод) натрапчиво изникваше в съзнанието ми. То не е точно произведение на изкуството, архитектура е. Отдели нейни образци наистина са произведение на изкуството. "Via della Concilacione" или "Улицата на помирението" и площад "Свети Петър" в Рим.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/c ... polone.jpghttp://www.charminrome.com/upload/inkam ... pietro.jpgВървейки от Тибър (в дъното) по улицата към площада, приближавайки и навлизаки в ларгото и самия площад неколкократно съм изпитвал една и съща изключителна смесица от чувства: простор, спокойствие, удовлетвореност, желание за живот. Не мога да го опиша по добре. Преживяването ми всеки път е било изключително и не се забравя.
Кое беше най-важното в живота ти, когато беше на:Трудно ми е да кажа, защото тогава нещата са изглеждали по един начин, а сега – по други.
- 5 годиниМоже би първите съзнателно обмислени големи лудории.
- 15 годиниПърва споделена любов.
- 25 годиниЗавършването на Университета и важни решения за бъдещето.
- след като се родиха децата ти 32-34 госини
Децата. Свързаното с тях поредно пре-само-осъзнаване.
Как се променя човек с появата на децата? Как се променя животът му, възгледите му?По много стрнен начин. От една страна е същото. Човек не може веднага да осмисли случилото се, единствено ежедневието става по-напрегнато. От друга срана нараства емоционалното бреме на загрижеността, отговорността, на ангажираността с друго същество. От трета – появява се и става все по-слно чувството на привързаност и радост от общуването с тях. Последното е много по-силно от първите две.
Все пак това са бащинските усещания. Възможно е при майките да е значително по-различно.
Каква стая липсва в дома ти?Отделни стаи за трите деца, стая за слушане на музика, кабинет за мен и жена ми, просторна работилница
.
От какво трябва да е направен съвършеният десерт?Да е направен от съвършенство.
Всъщност не знам. Мога да изброя доста продукти, но едва ли има смисъл, защото сигурно ще се получат несъвместими комбинации.
Знам обаче, че трябва да бъде сладък, но не много и с леко кисела жилка за да може да се яде по много наведнаж.
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
Докторе, закопа ме 
