thegirl1. Любим филм? Нечовешки труден за отговаряне въпрос… Голяма съм киноманиачка, не мога без филми и съм натрупала в главата си огромно количество любими неща, които са ме хванали по една или друга причина. Точно в момента си припомням любовта към Fight club и American history X, в същото време обожавам „Животът е прекрасен” на Роберто Бенини, „Big fish”, голяма част от лентите на Уди Алън, „Абсолвентът” и „Крамър срещу Крамър” с Дъстин Хофман, „Pierrot le fou” на Жан Люк Годар, “The Diving Bell and the Butterfly”, “Scarface”, “Сбогом, Ленин”, „Животът на другите”… абе, безкрайно е. И списъкът е супер нееднороден.
Със сигурност мога да кажа обаче, че до момента нямам един единствен филм, в който изцяло да се откривам. Събирам се на парченца оттук оттам.
2. Любим жанр? Почти всичко – без кофти романтични/тийн комедии и хорър, може би.
3. Гледаш ли сериали, кои? Downton Abbey, Mad Men, Game of Thrones следя сега. Загледах се и в Once upon a time – малко е блудкаво, ама ме радва. Иначе на периоди съм била луда по Skins (първите два сезона обаче, после е боза), House MD, Lost, Veronica Mars. Бе, много неща, само ми дайте да си губя времето…
4. Къде би желала да живееш? Хм. За постоянно - където са хората, които обичам, значи тук, в България. Иначе имам огромно желание да пътувам по света. Мечтаният ми живот май е нещо като половин година тук – половин в обикаляне, хаха.
5. Ако беше модератор, щеше....? Хах, предполагам щях да съм строга, ама и да се лигавя от време на време.
6. А би ли станала? Не знам дали съм достатъчно отговорна за целта, но сигурно бих се пробвала.
7. Опиши се с 2 думи, а с 1 изречение. Търсеща и любопитна. (ама мразя да се описвам сама
)
8. Каква искаше да станеш като малка? Минах през няколко професии
– първо исках да съм лекар, като баба. После – учителка (щото ми се виждаше страшно готино да пиша по черна дъска цял ден, детска логика
). От един момент нататък – писателка, хаха.
9. Имаш ли хоби, какво е то? Да кажем, че писането ми е хоби. Не пиша вече толкова често, както когато бях ученичка, но продължавам да драскам по тефтери, уърд-файлове, блог и т.н.
10. Какво обичаш да правиш през свободното време? Традиционни работи. Виждане с приятели, книжки, филми, музика, театър (+9gag, в нездравословни количества
)
11. Готвиш ли? А какво обичаш да правиш най-много? Наскоро започнах да си готвя сама изцяло. Забавно е, обаче съм на вълна простички, бързи, здравословни неща, които не са особено привличащи за повечето нормални хора
. Истински манджи още не мога, но пък имам мерак да се науча. Иначе съм най-добра в сладкишите – особено меденки (и бисквитена торта, ама при нея няма голяма цака все пак)
12. Любим текст на песен. Много са. Наскоро попаднах на ето тази песен
http://www.youtube.com/watch?v=ZgTers13LtE (клипчето е с lyrics) и текстът й в момента най ми импонира.
13. Поздрави ни с песен. 
http://www.youtube.com/watch?v=lCdRA0lQ ... plpp_video14. Ако ти предложат безплатен едномесечен престой в 3 произволни страни по света, кои ще избереш? Франция. Испания. САЩ - не за друго, а за да повторя маршрута на Джак Керуак от „По пътя”…
15. Препокриха ли се очакванията ти за форумна среща? Ако не, как си я представяше? Ами честно казано не съм си представяла нищо конкретно – очаквах да е събиране на много хора, на които им е готино заедно и така си и беше.
16. Кога ще дойдеш отново на форумна? Когато има, стига да не ме възпрепятства нещо странично. (По принцип не се отпускам никак бързо в големи компании, обаче форумците сте ми интересни и понеже няма как да се запознавам на лични срещи с всеки един поотделно, форумните срещи са най-добрия вариант да ви видя.)
17. Защо право? И аз понякога все още се питам. Копирам тук отговора, който дадох в мейл до мой познат, когато ме попита същото – не мога да го кажа по-добре. Въпреки, че е малко дългичко и май повече пред себе си си изяснявам нещата.
.
За правото... честно казано, нямах друга идея какво мога да уча. Учат ми се всякакви хуманитарни работи, езици и т.н. -но не можах да избера едно единствено нещо. Сметнах, че по-добре ще е първо да поставя основа, т.е. да завърша някакъв сигурен занаят, с който по всяко време ще мога да се хвана да бачкам някъде (а и ако ще режисьорка да стана след години, винаги е на оферта да познавам законите). Със сигурност не мисля да си оставам само с правото, но просто не съм се ориентирала коя друга специалност бих могла да обичам наистина и да ми е приятно да я работя - психология, журналистика, някоя филология... Все неща, които като второ висше или магистратура пак мога да си ги завърша, и то в чужбина, но за година и нещо, вместо за четири. Иначе самото право като наука е сухо, факт (а го уча едва от два месеца и то встъпителните предмети, хаха) - но за мен практиката е това, което по някакъв начин успява да ми задържи вниманието и в което откривам нещо творческо - общуването с различни хора, казусите и т.н.
Впрочем, наскоро случайно се видяхме със съученик от първото ми училище - неговата страст е операта и той сега учи оперно пеене в Академията, но въпреки това паралелно е записал право - именно, за да има back-up вариант, понеже за страстта му за съжаление няма много реализация тук; както и, ако има късмета да направи кариера в пеенето, да може да се оправя с лъжливи мениджъри. Възхищавам му се на амбицията и ината да учи две тежки специалности едновременно. Може би и аз бих направила същото, ако просто знаех със сигурност коя е единствената ми страст - но за момента са твърде много.
И така. Общо взето, все още се изяснявам и откривам сама себе си и мога само да се надявам, че не си губя времето сега - както и че за в бъдеще някак ще успея да си намеря моята ниша. А писатели-адвокати впрочем има не малко 
Като започнем от Джон Гришам и минем през родните Алеко Константинов и съвременните Радослав Парушев, Васил Георгиев. Наскоро даже открих, че Даниел Вълчев пише кратки разкази. Сигурно тайно мечтая за нещо подобно на реализирането на тия мъже - но тепърва ще видим.
Освен това има нещо важно в настройката ми към света, което до някъде обяснява ученето на право (както и ученето на езици, общуването с всякви хора, театъра и т.н., и т.н.) - това, че винаги се опитвам да видя живота от колкото се може повече гледни точки. Дори донякъде би ми се струвало ограничено да последвам единствено творческия си импулс, пренебрегвайки изцяло по-практичната страна на нещата. Сега се уча да мисля в нови категории, уча се да използвам любимите си абстрактни, отвлечени разсъждения в подходящите моменти, които не са свързани с избраната специалност - и всичко това е супер полезен опит. Пък и завърших НГДЕК - историческо-философския поглед вече е придобит донякъде, нуждая се от практическия, за да получа цялостна картина на заобикалящата ме действителност.18. Ако не право, какво щеше да учиш? Ако се водим от това, което бях писала на второ място в желанията си за класиране и да кажем, че не бях приета по първо – значи сега щях да съм балканистика. Беше импулсивно подреждане, без специалната логика, която кандидат-студентите влагат обикновено. Иначе, ако се наложеше отново да размислям – може би психология. Или някоя екзотична филология. Или направо нещо абсолютно непрактично, но прекрасно, като история на изкуството в чужбина. Не знам. Всички тези опции не съм ги зачеркнала напълно – все още е живо желанието ми за второ висше.
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
