Мисля, че е време да се въведе хипер-мега-супер-лайк бутон.
Това "Благодаря", което цъкнах преди да довърша да те чета, Лунатик, ми е толкова много и така абсолютно недостатъчно, мижаво и незадоволително.

Хаха, Луничке, без да подозираш, разказа няколко мои истории. При това, на практика хронологично.
Евала.

Много ясно си го представям, дори. Просто съм се зарекла точно тия неща да не ги разправям във форума, щото не са работа на никой от четящите/пишещите тук.

С което - много дебело искам да подчертая - не казвам, че историята, която разказва Луничката, не е красива. Напротив, прекрасна е. Мисълта ми е, че всеки (надявам се) си има поне по една подобна, също толкова красива и уникална, без значение дали ще намери думите и/или желанието да я разкаже.

Много си права, Търговец.
Някои неща човек желае да запази само за себе си : ) И точно това придава едно специфично очарование на спомените.

Докато чакахме на опашката от хора, редящи се за да видят Луната през телескоп. После и ние видяхме Луната

Стига ве.. тя да не е по-висока от теб?

Всъщност ми стига до лакътя

Значи е няква много скоклива такава

На една пейка в борисова..не помня много обаче.Не беше особено възвишена и прекрасна,защото се бях облегнала на него и ми беше неудобно...та си помислих,че си движи устата като робот,той за мен,че също ми куца целуването.В крайна сметк после си стана.

Кое стана?

Хубавото целуване,I guess.

But you can only guess

Олеле разтопих се като го четох.. Изглежда като извадка от някой роман.

Аз съм далеч по-неромантична. Първата целувка с бившето (и единственото) ми гадже беше на рождения ми ден А можеше да е доста по-романтично, защото на първата ни среща ходихме до празния апартамент на баба му, на разходка, на кафе, на разходка под дъжда и после ме изпрати до нас в тъмната нощ.. и само си държахме ръцете... баси..