I Mein Herz brennt (Моето сърце гори)

Лир. говорител се обръща към "скъпите деца", изисква вниманието им. Но кой е говорителят? Отговорът на този въпрос идва веднага - "аз съм гласът от възглавницата", казва той. Допълва, че носи подарък (на децата), който е изтръгнал от гърдите си - сърце, с което той има силата да изнудва клепачите. Той ще пее до раждането на деня, ярка светлина на небосвода. Неговото сърце гори.
Звученето на песента внушава тежест и сериозност на посланието. По-нататък се разказва за демони, духове и феи, които идват през нощта, крадат малките топли сълзи (на децата), изчакват луната да изгрее, след което ги вкарват в студените вени на лир. говорител.
Още на пръв поглед изпъква опозицията топло-студено. Топлото съответства на децата, студеното - на гласа от възглавницата. Сърцето на лир. говорител гори от топлината на сълзите, които достигат до него благодарение на свръхестествени същества. Той е откъснал сърцето си и го носи на децата. Може би в гърдите му то не издържа на топлината. Но изтръгването на сърцето е ярък символ и на умирането.
Гласът от възглавницата е вътрешният глас, който идва от фантазния свят, особено влиятелен при децата. Жизнената енергия на същите тези деца се влива във фантазия свят и го подпалва. Но песента е писана от възрастен, който се е вживял в ролята на въпросния вътрешен глас. Той чувства горене, тъй като децата влагат много живот във фантазиите си, а той е детска фантазия и по този начин голяма доза живот се влива в него. По принцип неговата природа е нежива и противопоставянето поражда напрежение. Той твърди, че има власт над клепачите и че ще пее до сутринта. Неговата роля е през нощта, властва чрез и над съня, защото е фантазия.
В припева се пее, че това, което гласът носи на децата, е ярката светлина на небосвода. Светлината е свързана със събуждането, при което нощните фантазии затихват. Може да се приеме, че в песента се пее как самата фантазия донася неизбежно и своя край. Сънят предполага събуждане.
Самото оживяване на духовете, запалването сърцето на фантазния свят, е част от цикъл, естествено завършващ със светлината на деня. Поради това и да бъдеш в ролята на фантазията означава да знаеш, че в теб е заложено скоро да умреш, т.е. с "ярката светлина на небосвода", която ти сам носиш. Изтръгнатото сърце и светлината са равностойни на символно ниво, тъй като и двете се означават смъртта на фантазията.
В реалния живот човек също носи в себе си заложена собствената си смърт. Животът води към смъртта така, както сънят към събуждането. Също така в човека се преплитат възрастният индивид и детското у него. Детското, фантазьорското, мечтателското - те запалват сърцето на човека. Възрастният изтръгва сърцето от гърдите си, тъй като не може да понася горещината му и го поднася на детското у себе си. Студеният, рационален разум не може да издържа на пламъците на мечтите и подарява душевните пространства на детското у себе си. Човекът се разгражда на две части и те са противопоставени и се редуват в цикъл.

II Links 2 3 4

Нека сега погледнем следващата песен. Тя разгръща темата за сърцето. В нея се задават въпроси. Може ли човек да разбие сърце? Може ли сърцето да говори? Може ли човек да открадне сърце? Но тук няма да се спирам, а ще премина направо на въпроса "Можеш ли да мислиш със сърцето си?". Ако в първата песен се внушава разделянето на разума от сърцето, то тук се поставя на фокус същата идея, вече без метафори и без символика. После се пее "Те искат сърцето ми отдясно, но като погледна надолу, то бие вляво. Завистниците не са наясно." Очевидно фантазията е променила мястото си, не е там, където е обичайно за нея да бъде. Логично потвърждение на идеята от първата песен за събуждане на фантазията, за "пламване на сърцето".

III Sonne (Слънце)

Всички чакат светлината
Със страх, без страх
Слънцето ми свети от очите
Тази вечер то няма да залезе
и целият свят брои до десет

Слънцето ми свети от ръцете
може да гори, може да заслепи
когато се изплъзне от юмруците
пада горещо на лицето
Тази вечер то няма да залезе
и светът брои до десет

Слънцето ми свети от ръцете
може да гори, може да те заслепи
когато се изплъзне от юмруците
пада горещо на лицето ти
лежи болезнено на гърдите ти
балансът е нарушен
сгромоляваш се на земята
и светът брои до десет.

Без да претендирам за точност на превода, прецених за необходимо тук да съм по-подробен. Смятам, че тази песен е смисловата кулминация в албума. В Sonne се пее за смъртта на фантазията. " Всички чакат светлината, Със страх, без страх". Вече обясних, че светлината на деня убива фантазията на нощта. "Слънцето ми свети от очите" въвежда идеята, че отворените очи съответстват на светлината, т.е. на смъртта на съня, т.е. фантазията. "Тази вечер то няма да залезе" внушава възможността за превъзходството на светлината. В следващите куплети се изяснява опасното и болезнено въздействие на светлината. В третия куплет недвусмислено, че това, което "лежи болезнено на гърдите ти" и нарушава баланса, е и което те сгромолясва, т.е. те убива. Слънцето, което носи и символизира светлината на деня и прогонването на нощта съответства на смъртта на фантазното.
Още веднъж тук има паралел с реалния живот, в който човекът, както и фантазията, неизбежно умира и природата има надмощието над човека. Ние можем да чакаме смъртта си, т.е. да чакаме "да видим светлината", можем да се страхуваме или не от нея. Когато балансът в организма се наруши, той се сгромолясва и умира. Дните на човека са отброени, тъй както и в песента се брои. Още повече, в припера се пее "То (слънцето) е най-ярката звезда от всички и никога няма да падне от небето." Смъртта за някои хора е "единственото сигурно нещо на този свят" - за човека до голяма степен е така.
"...никога няма да падне от небето..." е израз на всевечността на принципа. Човек е слаб пред природата, но и фантазията на съня е слаба пред светлината на слънцето.

От трите песни можем да заключим, че лир. говорител разказва за свой личен преход. Детското у него, мечтателското, фантазьорското се разгръща, разпалва, след което започва да се пита множество въпроси и да осъзнава, че "завистниците" виждат у него странност. После неизбежно светлината, "събуждането" го ранява, а незалязването на слънцето внушава, че това "събуждане" не е само временно до следващото заспиване и ново разпалване на мечтите, а напротив - е за постоянно.

IV Ich will (Аз искам)

Негодуванието от вътрешния крах е налице в четвъртата песен, бунтът се разгръща. "Искам да наруша мира... искам да ме разберете...искам вашата фантазия, искам вашата енергия..." Неразбран и неразбиращ, лир. говорител отново е пълен с въпроси и се отнася себе си към хипотетичното.

V Feuer frei (Fire at Will)

Песента започва с думите "Критикуват всеки, който познава болката..." Нека завърша с обобщението, че неразбирането и разочарованието продължават, а бунтът достига своята връхна точка. Логично, песента след тази е бавна и изпълнена с други смисли. Но за това изложение е потребно да спра тук, тъй като стремежът ми е да посоча как лир. говорител преживява болката от смъртта на фантазиите си, на детското у себе си. Една дълга и болезнена смърт, раждаща на свое място много гняв и агресия. Нямам за цел да изчерпя темата, а само да я започна. Надявам се на интересна дискусия.

Прегледай се, хлопа ти дюшемето. Каквото е искал да каже Тил Линдеман(понеже е основен текстописец на групата) - го е направил.

По тая логика и Вапцаров е казал, каквото е искал да каже и няма нужда да се изучава в училищата, а литературният анализ като цяло е излишен. Май не аз имам нужда от преглед.

Има ли нужда да се анализират текстовете на комерсиална група като Rammstein,имайки предвид,че са направени за да бъдат поглъщани от масите

И кво, пак идват, а? Ноо яко!

Да, ама тоя път мисля да ида

И аз отивам.

То те затова пеят на немски, за да ги разбират и поглъщат всички.


На София Рокс е ясно, че ще се ходи, но се задава и друго интересно събитие. Рамщайн ще имат самостоятелен (!!!) концерт в Белград през април, като билетите за пред сцената са около 100 лв., а има и такива за 65, ако не се лъжа. Определено си струва да се посети. (: