ОФициално е, след "Midnight in Paris" реших, че ще се опитам да изгледам всички филми на Уди Алън или поне тези, на които е режисьор. И реших да си направя тема за това Сигурна съм, че имате какво да споделите?

Оф, Мила! Установих, че имам спомени за много малко филми да Уди Алън, които съм гледала. Не знам защо така. Едно от първите неща, които ми идва на ум е "Вики, Кристина, Барселона" (който ми е легнал особено на сърце и заради Хавиер Бардем ). И другата спонтанна асоциация е "Секскомедия в лятна нощ". Тя ми идва твърде странна, бтв. Ох... За друго като се сетя по-адекватен отзив - после. Според мен на млади години е прекалено "дъскоразхлопан" и нешлифован като стил на работа. По-новите му филми определено ме грабват. Улегнал е. Мисля, че бях загледала и You will meet a tall dark strainger, но така и не го изгледах поради независещи от мен обстоятелства.

А "Полунощ в Париж" дотолкова ми хареса, че ми се дощя да ида там, предвид че не харесвам френския, не го знам и като цяло нямам особени симпатии към Франция. Започвам да пълня буркана със стотинки, спестени от закуски.

Дамммм. Не харесах "Вики, Кристина, Барселона", ама и грам дори. Добре де, само грам. Ама не повече (основно заради Хайвер, когото не мога да понасям (както всички знаят).
И официално съм много влюбена в "Полунощ в Париж". Шарен, ненормален, сладък - точно от филмите, които толкова обичам. И с такава музика... И цветовете, и кадрите, и Марион, и Броуди (който ме разплака от смях с две реплики - вече и Дали ми е малко по-симпатичен - с тия носорози), и страхотната Кати Бейтс, и очарователният Париж... И всичко. През половината филм бях настръхнала от кеф - дори и само заради атмосферата и музиката. Мда... и на мен ми се ходи в Париж - като гледам тия кадри, май наистина съм го подценявала, мислейки го за надценяван.

И си дадох сметка за едно нещо - обожавам "Сянката на вятъра", защото е едно обяснение в любов към Барселона и книгите; обожавам "Ново кино "Парадизо", защото е обяснение в любов към киното и към Италия от онова време. И наистина се влюбих в това обяснение в любов към Париж, което прави Уди Алън. Явно наистина харесвам нещата, направени с любов и... как да кажа... с истинска емоция.

Иначе... каквото съм гледала на Уди Алън, все не е било мойта бира. Признавам без бой.

Туко що ми махна главата.

Match Point го изтеглих преди време по препоръка на приятелка да го гледам. Толкова ми беше скучен и безинтересен, че на половината го изключих и накрах нея да ми разкаже какво се случва накрая.

Прекрасен е.

Ми да, тя каза същото.

Тема за Уди Алън...

Един от най-любимите ми режисьори - първият такъв, впрочем, защото го определих за любим, когато бях на 16 и още грам не разбирах от режисьори. "Вики, Кристина, Барселона" беше филмът, който ме запали по него, но след като изгледах каквото можах да докопам от филмографията му, май повече си падам по старите му ленти от 70-те.

Обичам "Ани Хол" и "Манхатън" (класики), "Зелиг" е много готин, "Love and death" също, "Hannah and her sisters", "Stardust Memories"... Понеже съм извратено дете ( ) има нещо в самия Уди - в невротичния му маниер, ненормалността, ниския ръст и т.н., което съвсем искрено си ме привлича и може би затова най-харесвам да гледам филмите, в които той самият играе - и то именно, защото винаги играе една и съща роля - на преувеличен своя собствен образ. Доста от познатите ми например точно заради това бързо се отказват от творчеството му - писва им да гледат един и същи герой. Аз пък го обожавам.

От новите му филми може би "Мач пойнт" е най-силен, "Ще срещнеш висок тъмнокос непознат" беше забавен, но не и запомнящ се, а в най-скоро време се готвя да гледам "Полунощ в Париж" - надявам се да е точно толкова приказен и сладък, колкото ми го описват. Харесва ми как Уди се е заиграл с красиви филми, посветени на красиви градове, въпреки че факт е - най му отива да се обяснява в любов на неговия си Ню Йорк.

Гледал съм 1 филм на Уди Алън и като цяло разбрах:
- с нищо не се различава като стил от десетки европейски режисьори, но сигурно за америка е "новатор"..
- доскучнява ти рано-рано, то дори Властелина изтраях 1ч. егаси...
- има далече по-луди/яки/креативни/талантливи режисьори, на които бих изгледал всички филми - Кубрик, Копола, Ароновски, Нолан, па ако щете и Хесус Франко, Ларс фон Триер, Ръс Майер или дори Тинто Брас...

... абе като се замисля, що няма тема баш за Тинто Брас? или за някои от другите де?

да се гледат всичките му филми си е амбициозно
иначе като се почнат заглавия се установяват в някакво средно ниво, което се поддържа и тук-там по някое бисерче. от немногото неща мога да отделя Manhattan и Crimes and Misdemeanors, като направили ми по-силно впечатление.

Е, аз съм далеч от идеята, че ще успея. Имам спомен за един ужасен мюзикъл, "Всички казват обичам те" (а аз обичам мюзикъли), но милата Джулия Робъртс там никак не й вървеше пеенето.

Тъй като за A Dangerous Method нямаше билети, гледахме Midnight in Paris, който се оказа типичен малък, макар и пълен с актьори и персонажи, непретенциозен и смахнат по леко снобарско завеян Уди Алънов начин. Изглежда освен Уес Андерсън и той е намерил начин да работи с Оуен Уилсън добре.

И аз се присъединявам към влюбените в "Midnight in Paris". Отдавна не бях гледала толкова сладък, цветен и очарователно-откачен филм. Музиката и цялостната атмосфера бяха просто вълшебни. Винаги съм се чудила защо във всички филми за Париж въртят до втръсване кадри с Айфеловата кула. Духът на Париж се крие в малките тесни калдъръмени улички, с фенерите и симпатичните кафенета, от които се разнасят звуци на акордеон и аромат на кафе. Точно тези неща правят филма толкова прекрасен, че на човек му се приисква да си грабне шапката и да отпраши към Франция.
Добра актьорска игра, като особено много ме зарадва присъствието на прелестната Марион Котияр, която много харесах в "A Good Year" (препоръчвам горещо), а след това и в "La Vie En Rose" (където перфектно се превъплъти в Едит Пиаф).
Определено това е най-добрият филм, който съм гледала в последно време.

Марион колкото я гледам, толкова се чудя как може да е толкова неземно прекрасна. Факт. Още в "Такси" беше тоооолкова сладка, че направо диабет да хванеш... радвам се, че после игра и в по-...сериозни (да речем) филми. Че "Такси" колкото и да ме радва, си е голяма глупост.

Заради него се запалих по европейското кино


След бърза проверка установих, че съм гледала само два филма на Уди Алън - единият е "Вики, Кристина, Барселона", който ми хареса, но той така или иначе беше хит и затова не блести особено в моите очи. Другият е Crimes and Misdemeanors от 89та. Този филм съвсем случайно го хванах по MGM една късна вечер и така ме впечатли от пръв поглед, че не можах да не го изгледам. Леко драматичен с много тънка ирония и хумор. На мен ми беше много забавен. Една от главните роли играе самият Уди. Мисля, че ако гледам още негови филми ще мога да кажа твърдо, че го харесвам. Още повече, че една от музите му е била Скарлет Йохансон.