MidwinterSunБлагодаря! Страхотни въпроси!
Има ли според теб хляб в идеята за съдбата? Или кармата, или предопределеността, или за-всяко-нещо-си-има-причина, ей тия идеи?Отговорът ми предполага налични познания за и разбиране на всичките
видове детерминизъм.
Хляб има. Само че предопределеността може да се потвърди или отхвърли само при наличие на абсолютно познание, което е непостижимо за човешко същество. За себе си, мога да твърдя само, че
много внимателно и съсредоточено следя причинно-следствените връзки, с цел намаляването на количеството на най-вероятните възможности, водещо до доста добра идея за предстоящи събития. Според мен, съдба няма. Няма предопределеност. Няма карма. Имаме само този безумно кратък преход между небитие и небитие и възможността да Избираме как да го изживеем. След смъртта има...нищо.
Хрумна ми да те попитам това, защото се чудех дали някога си обмислял възможността просто да не й е било писано на най-съществената ти връзка досега да се осъществи във времето. Честно казано, на твое място щях да се замисля дали наистина правилният човек за мен е този, който ме отхвърля независимо от всичко, и дали не заслужавам нещо повече.Разбира се, че съм го обмислял - в това съм вложил десетки хиляди часове (без майтап). Изводът ми (който периодично проверявам) е, че краят настъпи, в следствие на съзнателни действия с неосъзнавани последици.
Към последното изречение имам само три коментара:
1) Ако "заслужавам" "нещо повече", пък се пъна на тази алтернатива, значи заслужавам да не получа онова "повече".
2) Ако Тя Е Правилният Човек, значи всичко си заслужава.
3) Не е ли чудесно, че не си на мое място?
