|
00:32 Започвам да пиша, не си виждам ръцете в тъмното, заекът до мен нещо мляска, не съм му сложил храна... какво ли яде, не ми пука, и без това е пълничък, няма да го мисля засега. адски топло е, дали да спра духалката? не, нека стои и тя, инак ще прекъсна писането. вечесвиквам с това да пиша на момента, без да се замислям, не знам дали слагам правилно запаетайките и дали изобщо има нужда от тях. за чий са те? вярно определят смисъла на казаното, но ако искаш да си двузначен, не ти трбяват запетайки. Май е по-добре да си сипя нещо? жаден съм, хапва ми се и нещо сладко, но ме мързи да ида до кухнята, там е студено, тука е топло, отделно и тука не бива да ям, че ще се цапа. леле, звуча като мария, тя говори без главни букви и мисли за майка си, какво ще каже. аз не съм мария, никога няма да бъда, амин. заекът нещо се е излегнал, гледа ме с умолителен поглед, аз се старая да не го гледам, по-скоро гледам екрана, нямам време, минутките се нижат. краката ми са в турска поза и изтръпват, но мога да издържа, после е приятно чувството, като спрат да са ми изтръпнали. в същото време някой ми пише по скайп? кой? пиша си с 3 души в 3 прозореца и съм ги затворил сите. някой отговаря на нещо което съм казал преди десетина минути и дори не мога да предположа какво е. бих заложил, че боби праща линк към някакъв новинарски сайт, ама това го казвам, само ако боби чете този пост и е решил да ми изкара малко пари, същевременно почва да ме боли гърба, защото съм наведен вече 4 минути и пиша ли, пиша. тихо е, зспрях музиката одеве, за да стана да ям, ама ме домързя и сега седя на тихо и гладно. май ще стана да си взема фавла мура шоко нещо си, само такива имамм..
00:37
_________________ Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes... ...and this chaos, it defies imagination! Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives - you've arrived at panic station!
|