Приемайте темата по възможно най-широкия начин. Начално, прогимназиално, гимназиално - какво е то сега, какво беше, какво искате да бъде? Безплатни/платени учебници, униформи, библиотеки, режим на пропускане в сградите (примерно в нашето ОУ по-големите ученици проверяваха по-малките за лични карти на входа на даскало и не пускаха тези, които нямат - и това съвсем официално ), прием в езикови и други такива гимназии, помощни училища, възпитателни методи, учебни програми...

Стават ли наистина децата по-тъпи и неконтролируеми всяка следваща година? Какви хора стават учители напоследък, с какво образование са, каква им е мотивацията, как живеят? Какво е нивото на грамотност на завършващите? Какво точно възпитава училището? Тези въпроси естествено предполагат доста мрачни отговори, но - наистина ли положението е толкова лошо или проблемите се преувеличават от хора извън системата?

Аз мога да кажа, че училището по мое време не наблягаше достатъчно на ценности и виждам резултата в много от своите връстници.

На ми е доста интересен и въпросът с частните училища. Някой някъде да има впечатления и мисли за тях?

Задължително униформи, режим на пропускане в сградите, премахване на езиковите гимназии.Днес всяко училище трябва да бъде тип езикова гимназия, защото просто владеенето на един език е задължително, а в същото време само засиленото изучаване на език е недостатъчно.Трябва да се получава добра подготовка по хуманитарни науки/природоматематически/т.н в зависимост от профила на гимназията за да може в университета да се стъпва на тази база, а не да се започва от "А и Б" в съотвената специалност, като 8, 9 и 10 клас трябва да са общо подготвителни (тоест да се изучават всички традиционни предмети), а 11 и 12 да са специализирани и да се фокусират изключително върху съответния профил.Примерно, Медицинските университети непряко са имплементирали това чрез въвеждане на изискуемиеми начални знания чрез кандидат-студентските изпити.Като влезеш Медицина, лекциите по Анатомия не започват с "човекът има едно сърце, което служи за изпомпването на кръвта...", докато в редица други специалности, включително моята, първи курс се започва с елементарни неща, които трябва се знаят още от училище, което пряко води до едно единствено нещо - пропиляно време и по-ниско качество на образованието, тъй като времето прекарано в университета е ограничено.

Трябва да се въведе частично платено образование в средното училище (имам предвид държавата да продължава да поема значителна част от разходите, но и учениците също да допринасят, както е във висшето образование, както и не всички средни училища да са платени.Който иска да учи - плаща, който иска хварчащ лист скъпа хартия с надпис "Диплома за средно образование" - не), защото добро образование за без пари няма.Ако ударим чертата колко пари родителите пръскат за частни уроци за кандидат-студентските изпити и курсове по различни предмети по време на престоя в гимназията, ще излезе долу-горе колкото да се плащат някакви такси всяка година от сорта на около 700 лева, които могат, най-малкото, да се използват за добавка към заплатите на учителите за да се направи професията по-привлекателна.

Възпитанието е от сферата на семейството, въпреки че липсата на суровост на наказанията в училище стимулира изграждането на чувство за безнаказаност.И въпреки това, когато бащата ти е обикновен простак, който пише "незнам", а майка ти се възхищава на Андреа, училището, каквото и да прави, е просто безсилно.

Все си мисля, че основен проблем е това, че училището масово се разглежда просто като училище, като някакво място, на което си прекарваш деня, което те вкарва в определени отговорности относно изпълняването на разни неща и в общи линии времегубка.

Идете и питайте учениците с какво училището им е (било) полезно. Повечето от тях изброяват максимум две неща.

Няма го усещането за значимост и важност на българското училище. Децата не искат да принадлежат към него - а чувството за принадлежност е голяма сила и затова има стремеж към него, било то с униформи и баджове. Същността на тези неща не е да те уеднаквят с останалите и да те поставят на равни начала с тях, а да изразят принадлежността ти към съответната институция. Аз бях в края на гимназиалното си обучение, когато въпросът с униформите се повдогна по-сериозно, и като изключим естествената пръвоначална реакция на отхвърляне на новата идея, доста хора бяха на мнение, че униформите биха им допаднали, стига разбира се да са направени хубави и да стоят добре на децата.

Що се отнася до частните училища, от там имам лични впечатления. Много лоши лични впечатления при това. Там, понеже родителите плащат луди пари, децата буквално се изтикват към по-горните класове с оценки, нереално високи в сравнение с реалния им набор от знания. Схемата не е предполагаемата "плащаш за образование -> получаваш по-добро образование", ами "те плащат за образование -> трябва да получат високи оценки, за да продължат да плащат, пък образованието кучета го яли".

Отношението в училищата е неправилно според мен. Учениците трябва да се стимулират да учат интересни за тях неща и сами да участват в цялостния процес. И особено важно, да се стимулира това учениците да имат собствено мнение (дори и различно от учителското) - това липсва според мен.

Иначе не мисля, че положението е толкова зле, колкото някои го описват. Тук имаме навика да драматизираме излишно.

И според мен трябва образованието да се преустрои така, че да нарастне ефективността от получените в училището знания, за да не се налага на повечето кандидат-гимназисти и кандидат-студенти да посещават частни уроци. Да се научат основни неща, а не всякакви подробности, които се забравят и дори основни познания после не остават. Трябва да се преструктурира учебният материал, така че да се пресее важното от неважното, това, което всеки трябва да научи от информацията, която не е необходимо да се помни.
Зазубрянето трябва да бъде заменено от дискусии и развиване на самостоятелно мислене. Смятам, че във века на технологичната революция, когато глобалната информационна мрежа е покорила и най-отдалечените кътчета на света, проблемът за новата роля на учителя в образователния процес е изключително актуална тема. Той трябва да помага на ученика да осмисли учебния материал, да се орентира сред морето от информация и да подбере най-важното по предметите, да спомогне за изграждането на собствена позиция у учениците и да е запознат с актуалната проблематика по въпроса. Смятам, че не е необходимо да се зубри информация, коята може да се намери за секунда в нета, а по-важното е тя да се разбира и осмисли. Това трябва да е ролята на учителя-а не да повтаря научени неща от преди сто години и да изисква учениците да помнят, без да разсъждават. Учителят трябва да знае всички най-актуални новости свързани с материята по конкретния предмет. Всеки може да прочете в нета и в учебника-затова повечето учители трябва да помагат не пеейки уроците си, а подтиквайки и стимулирайси учениците да мислят. Защото днес е най-лесното нещо за ученика е да се загуби в информацията, тя е безразборна- а учителят би трябвало да е помощник при подбора на информацията. Но често учителите не разбират тази своя нова роля! И си повтарят същото като в учебника.
Толкова много материал учихме през годините по български език и литература. Трябва да се запитаме защо въпреки огромното количество информация, грамотността на учениците е толкова ниска и не се знаят елемнетарните неща, което пролича и на матурите по Бел.
Същата случка е и при чуждите езици. Познавам много ученици, които правят в училище супер сложни граматични упражнения, а нямат елементарни познания, речник, основи на езика. Важното не е пресято от неважното и за съжаление и учителят в днешно време не успява да ръководи учениците успешно да подбират необходимото и същественото.
За период от 30 години (1973-2003), откакто е приета в ЕС, Ирландия успява да увеличи своя БВП 9 пъти. Това може да се обясни с факта, че Ирландия обявява за свой основен приоритет образованието.
В България въпреки че заплатите на учителите нарастнаха, качеството на образованието и уважението към училището като институция спадат от ден на ден.
Причините могат да се търсят в образователната политика на държавата. В семейството (родителите, които не възпитават уважение към училището-според статистика на УНИЦЕФ повече от половината български родители не разгораят с децата си), в липсата на мотивация у учителите:
http://www.pgsa-paz.com/novini/doklad.pdf
http://www.karieri.bg/karieri/novini/83 ... a_prestij/
http://zonabg.info/Bulgaria.20_0/12788.news/

"Не смесвайте нещата със собствените си представи." казва Епиктет. Още съветва "когато искаш да се заловиш за някаква работа, то си припомни какво е естеството на тази работа." Ако пристъпваме към нова училищна реформа и следваме съветите на философа, ще си кажем най-напред: "Искаме да променим своето училище, но искаме също да запазим естественото си държание" и така ако грешим в бъдеще, ще отдаваме грешките си на несъвместимостта на въпросното свое "естествено държание" от една страна и на провежданата реформа от друга. Ако ли пък решим, че природата ни няма значение и че няма да допускаме грешки, но вместо това ще следваме идеален модел без колебания, ще берем много ядове.
Съвременната наука ни направи много услуги, за да разберем по-добре собствената си природа и мястото ни в общия план. Наистина, знаем много за себе си вече, за устройството си и за средата, която обитаваме. Не е трудно да измислим такова училище, което да не е в конфликт с нас самите и което да обичаме и посещаваме с удоволствие. Говорейки за естеството на самото училищно възпитание, би трябвало да започнем с определяне на самите негови цели. Да започнем със закона за народната просфета, който посочва някои цели на нашето образование:
"1. изграждане на свободна, морална и инициативна личност, която като български гражданин уважава законите, правата на другите, техния език, религия и култура;
2. задоволяване на индивидуалните интереси и потребности и придобиване на широка обща култура;
3. усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката;
4. избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище;
5. развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини, училищата и обслужващите звена."
Да видим. Първата цел е "свобода", втората - "морал", третата - "инициативност", четвъртата - "уважение". Имаме ли резултати по тези критерии? Свободни личности ли се възпитават от нашата образователна система - повече от свободни бих казал. Дотук не виждам проблем, освен ако законът нещо не е сбъркан. Втори въпрос - морални личности ли излизат от образователната ни система? По-скоро няма и следа от морално или морализиращо въздействие върху учениците, така че не разбирам какво е общото тук между закона и практиката. Третия въпрос - инициативни личности ли... естествено, че не. Четвърто - уважават ли се законите у нас? Да не ставаме смешни. Пето - има ли дискриминация у нас - има, но не е фрапантна на фона на другите държави.
После - задоволява ли образователната ни система "индивидуалните интереси и потребности" на въпросните свободни, морални, инициативни и уважаващи личности? Какви са интересите и потребностите на свободен, морален, инициативен и уважаващ човек? Вероятно да получава поле за реализация, стимулираща среда, уважение и зачитане на моралните му ценности. Подобна ли е обстановката у нас? Тук-там, може би, но на повечето места в повечето случаи - изобщо не е такава. Най-големият проблем на тези така извисени личности, които се очаква да излизат от образователната система е, че дори да излизаха такива, щяха да се чудят в каква помийна яма са попаднали и да бягат в чужбина. То така и става.
Сега, струва ми се, че четенето на закона се развива в много тъжна посока и че смесването на нещата с представите ми за тях мина допустимата граница. Затова спирам дотук и оставям всеки желащ да си чете закона без моя коментар. Но какви са нещата? Ето някои факти, които хич не ми се нравят:
1. В училищата се учи философия от учебници, вместо да се четат философски книги. Това означава, че философията се учи без да реален досег с нея. Как може да учиш нещо, с което нямаш допир?
2. Математиката изпада в излишни подробности за сметка на трениране на по-простите неща по-дълго време. Това резултира в следното - по-умните стават големи шампиони по олимпиади и всички си мислят, че математиката ни е на много високо ниво, но истината е, че повечето ученици се запъват на сравнително лесни неща, макар и действително математическите умения на учениците да са на някакво по-прилично ниво на фона на (не)знанията им по повечето предмети.
3. Въвеждането на външно оценяване през 2008ма година произведе положителен ефект още на момента, защото много ученици седнаха да учат - нещо, което не бяха правили от доста време. Резултатът беше, че още първото поколение имаше повишена грамотност спрямо предходното. Външното оценяване е добро с това, че премахва тоталната власт на учителя над ученика и въвежда някаква обективност и справедливост в получаването на оценки. Още повече, че външното оценяване изпитва на две нива - тестови въпроси за знание и въпроси за отговаряне в свободна форма, които проверяват способността за мислене по зададен проблем тук и сега, а това е нещо ново на фона на предишните изисквания само да се учи наизуст и нищо повече. Реално преди матурите можеше само с учене наизуст да постигнеш максимални успехи по всичко, дори да не можеш да съставиш едно свястно изречение самостоятелно. Това лека-полека се променя в положителна посока.
4. Учебниците са много скъпи и брутално скучни. Илюстрованите енциклопедии и речници са много по-красиви, добре систематизирани, интересни, а понякога и - по-евтини.
5. Като цяло образователната ни система стимулира по-силно аналитичното ни мислене, отколкото образно-творческото. Въображанието, наред с логиката, е инструмент, осигуряващ добро запомяне, креативност, лично присъствие. Не може да не стимулираш нечие въображение и да очакваш от него огромни интелектуални или каквито и да било други успехи. Резултатът от нашия модел на подготовка е, че повечето възпитаници на образователната ни система не вярват, че в тях има скрити заложби, а вместо това твърдят уверено, че нямат таланти, без разбира се да са експериментирали в много области. Обама държа много хубава реч по този повод, казвайки на учениците, че сред тях може да има много добри бъдещи художници, които няма да открият таланта си, ако не се постарят в часовете по рисуване. Същото се отнася и за останалите дарби и останалите часове. В България стимулиращите творчество часове се подценяват и на някои места се имат една ли не за "свободни" часове. Да не говорим, че самата практика със "свободните" часове е грешна и не би трябвало да я има.
6. Съставянето на учебните програми е отвратително безотговорно. Кой час след кой е и защо - пълен хаос. Никой не се интересува кои занимания какво в мозъка напрягат и какво разтоварват, съответно програмата е така направена, че на моменти области от мозъка да се претоварват, а други - да мързелуват и да се отпускат. Резултатите, има "гадни" дни и и "яки" дни, мисля че всичк знаем за какво става въпрос и няма нужда добавям примери за очевадно грешни програми.
7. В България учениците нямат съветници, за разлика от САЩ. Традицията със съветниците идва от висшето образование в САЩ и то още от първата четвърт на 20 век. Колко точно по-назад сме тук? Сигурно сте виждали по американски филми сцени, в които ученик се среща със "съветника" си. Дали сте обърнали внимание какво е това, защо се случва, какви плюсове има за личното развитие на ученика и защо в България го няма? Хубаво ли е да няма с кого да поговориш за бъдещето си, когато си на 15 да речем? Хубаво ли е да не знаеш какво искаш и да няма кой дори да ти дава идеи и насоки, да ти помогне да се ориентираш в обстановката? Хубаво ли е да няма никой, който да е сравнително независим и да заема позицията на свързващо звено между ученика и училището?
8. Интелектуалният процес има две страни. Едната е възприемането на гледни точки. Другата е влизане в пряко отношение с обекта на изучаването. Където първата страна на този процес е обективното разсъждение, там втората страна е субективното преживяване. Съответно, в училището, обективната част при ученето на химията е четенето на уроците и слушането в час, а субективната е - взривяването на лабораторията. Училището трябва задължително да го раздава 50 на 50 в тая област - колкото да се учи, толкова трябва и да се изживява предмета. Не да има очевиден превес на четенето, защото е по-евтино. Разбира се, не трябва да се заляга и в прекалено практикуване, за сметка на теорията - както примерно някои преподаватели по рисуване обичат - да не преподават история на изкуството, а само да оставят учениците да си драскат нещо, защото така е по-лесно.
Ще следва продължение, надявам се някой да ми отговори междувременно.
Препоръчвам: http://www.youtube.com/watch?v=iG9CE55w ... e=featured

С нищо от горното не съм съгласен. Като започна от Епиктет, който явно добре познава проблемите на българското училище и затова е неоспорим авторитет по този конкретен въпрос, и стигна до общия трафарет за постоянно спадащото ниво на образованието, но за сметка на това повишаване на грамотността на ученика поради външното оценяване....
Всяка наука се учи по изследвания, но тук става въпрос за висшето образование. За училищата преди доста време хората са измислили учебници. Защо човек, който се интересува от двигатели и има възможностите да се превърне в гений в тази област, трябва да учи Епиктет, например? И ако го учи, дали да го учи по най-старите запазени латински преводи или по по-късните гръцки преводи на латинските? Дали е достатъчно да го прочете на английски, или е по-добре да го прочете и на немски, защото немците...., а пък руснаците...
Ето това са терзанията на науката и те са абсолютно излишни в училището. Затова си има Университет, пък накрая и докторат.
Пак се разпрострях, уж за да се обоснова. Няма да го правя в тази тема повече. Основно тук ще има традиционните вайкания и неразграничаване на проблемите в различните степени на училището, опаковани в малко европейски либерален бълвоч...

Мисля, че предметите в даскало са:
1/ много малко като бройка (бих добавил предмети като Етика, Право, Религия, Механика, История на света - отделна от българската, Световна литература, Граматика на бг език - все предмети, които да се учат повече от 1 клас, някои дори - всичките 12)

2/ твърде неравномерни като бройка часове. Защо английския да е 2 часа повече от историята на България например? Но що математиката пък да е повече от физиката и химията? Защо да имаме само 1 път музика, а всеки ден математика или литература? Логиката на тва разпределение е морално остаряла. Аз викам - 2-3 задължителни предмета, а на останалите си ходиш, ако искаш (примерно физика, химия, география, биология, музика, спорт...) - и съответно ако ходиш на повече "факултативни" - ти дават бонуси, като например стипендия, която за да ти се счита успеха, ти трябва да си взел за срока поне 6 избираеми предмета. И съответно да имаш стимул да ходиш по биология. Аз като не разбирам от нея и като не ми трябва оценката за да кандидатствам, нямам този стимул да влизам в тия часове и да чета тия учебници. Съвсем естествено бих избрал други предмети

И още нещо - кое кога се учи и кое е акцента - защо Вазов и Ботев да са задължителни автори от най-ранна възраст, а супер-семплите Асен Разцветников и Елин Пелин - само тук-там. Кой е определял кои автори са яки и кои тъпи? Аз бих си изгаврил - само Гео Милев и Далчев - от 2 до 12 клас, ей така, да е фарс. Ама не е тва въпроса, кой кое го кефи... въпроса е да се изучат максимално голям брой разнообразни като епоха, стил и жанр автори, а не издигнати в култ такива. Лично аз по свое желание, никога не бих чел Вазов. Но съм му прочел над 10 творби, заради даскало. И не говоря некви кратки стихчета.

Отделно и матурите трябва да са 3 не 2 - имаш 1 матура по граматика на бълг. език, после имаш 1 матура от основните ти профилни предмети (да речем в дадена гимназия са ти математика и английски, или английски и немски, или литература и математика) и третата матура ти е предмет по избор. И защо не 4та матура, да ти е задължително българска история? Или география на България. Ей така, пак имаш избор, ама е от 2 предмета само.
И матурите ти стават:
1/ Граматика
2/ Език чужд
3/ Литература
4/ История
(така бих си ги избрал аз)

И като знам, че ме чака тва в 12ти клас, още от 10ти ще знам какво да уча, колко да уча и да се готвя стабилно. Ако имаш 2 матури, то лесна рабора, за 2 месеца си готов и айде, шапка на тояга. Друго си е 4, да ги сложат през 2 дни примерно.

О и да не забравя - редовни психо-тестове на учениците и даскалите. Демек, идва ти реда, влизаш при психоложката и тя те преглежда читав ли си, нормален ли си. Научава ти проблемите, интересите ти, кво те вълнува. И ако нещо си с изпържен мозък, навреме взима мерки, може и терапии, хапчета. За даскалите тва е даже по-наложително.

Относно униформите - всяко училище би следвало да си реши само. Ако иска да се прави на "елитно" по-скоро би въвело някакви униформи, ако е некво малко и непретенциозно, за кво им са? Хората ще ги е срам да ги обличат най-малкото. Тогаз по-добре не.

А колкото до камерите в даскало - ми логиката е проста - 7 млн българи плащат данъци, част от тях отиват за образование (и възпитание) на децата им. Няма по-логично нещо от тва хората да искат да знаят за кво им отиват парите. Слагаш по 1 камера в стаята, в коридорите и готово - виждаш кой даскал как преподава, кои деца цакат белот, кои се бият, кои как преписва. Всичко си го има. Имаш нещо документирано как ти се държи детето, как са даскалите откъм преподаване и амбиции. И няма тън-мън, всичко ще си го има записано. Няма да може човек да се отклони от тва заради което е в класната стая.

А какво друго да кажа? Вий кажете, вий дайте проблемите на българското училище, аз решение ИМАМ.

Абсолютно съм съгласен с отделни предмети като етика и граматика, които да се избират напълно свободно. Но аз пак ще продължа да говоря за въображанието и колко се пренебрегва то. Ако има етика, нека има и естетика. А като има граматика, да има и поетика.
Що се отнася до въпросните "2-3 задължителни" предмета, ако се менят всяка година - ОК, но в противен случай биха били малко, за да покрият най-важните.
За да работи системата в такъв вид, препоръчвам голяма мобилност на учениците, както и създаване на виртуално обучение па предмети, които не може навсякъде да се преподават на живо поради недостиг на специалисти.
А за камерите - бих препоръчал да не са просто за упражняване на контрол, а да са и за това да може да се "присъства" на занятия без да си там - просто да гледаш и да слушаш часа вкъщи като си болен или по друга причина. Най-добре преподаваните часове по естествен път ще се появят в мрежата и ще съберат популярност - така най-добрите учители ще имат възможността да спечелят допълнителен престиж и да се мотивират повече, но и да мотивират другите повече. За съжаление предчувствам как това няма да се случи, защото специално срещу идеята за камерите има силна съпротива, а насила хубост не става - и да ги сложат, на първо време ще има противоречиви резултати. Още по-малко вероятно е да се уреди работата със звука и нещата да текат гладко.

добре, а ако случайно се появят хора, които в 10 клас още не са решили какво им се учи, те какво? Проблемът не е в това дали изучаваме Вазов или изберете си вие любим съвременен български автор, проблемът е в супер слабата дисциплина. А за да има такава според мен учениците просто трябва да се наплашат и то не със "забележка в бележника", ами с нещо по-строго. Примерно, отстраняване от училище за няколко дни, което да има различни последици. Или да полагат някакъв труд. Или да ядат бой, ама май става прекалено тук.
Аз понякога се смея нашите като ми разправят, че преди години са ги проверявали още с влизането им в училище как изглеждат и какво носят със себе си, и това май не е било нещо много лошо. Ако не е помогнало, то поне не е навредило.

Искам да пусна и мухата за стипендиите - сегашната система е недъгава!

Моята идея е - всяка последна неделя от месеца - тест като на НБУ - 10 въпроса от 10 предмета = 100 въпроса. Минеш ли 85, получаваш за следващия месец стипендия. Не минеш ли - пробваш се другия месец пак. Така ще се дават по-малко пари на тези дето са учили само за края на сроковете и имат над 5,50, а други дето по една или друга причина имат силни и слаби моменти, имат шанс да вземат и те пари.

Отделно и ше имаш мотивация цяла година да си на топ ниво, а не само като знаеш, че ще те изпитват. И друг момент - по-честно ще ти дават пари. Не 2 пъти в годината да се определя дали заслужаваш, а всеки месец. Може да изкараш 9 от 9те теста, може и 1, 2... И според само и единствено ученика зависи колко ше има...

Бих дал и луд пример: Имате 3ки по физическо, трудово, рисуване и музика, и 6 по другите - но не ви стига за стипендия. Къде е логиката тука? Ако е с тест, такъв човек ще си взема стипендия, която при определени обстоятелства заслужава, но не му дават...

Логиката е, че си тромав, мързелив, без въображение и глух.

Защото на теб като си болен и с температура, главоболие, гадене, кашлица, стомашни проблеми, цялостна отпадналост и прочее неща, ще ти е най, ама НАЙ до това да седиш и да си слушаш уроците. Йеаааа.

Логиката е, че изобщо не ми пукаше за такива предмети и гледах да ги избягвам, както и когато мога...

А и по правило даскалите по тях са най-смахнати... Но не е невъзможно да имаш 3ки по тия предмети... А и някой да ме е чувал как пея и виждал как рисувам? Да не пускам доказателства, че ше ме бамнат...



Хайде сега, е те няма как да видят дали гледаш у дома уроците, нали се сещаш...

Нека за превишени неизвинени отсъствия да има и наказание - Смърт.
А закъснелите за час да бъдат замервани с камъни в центъра на града.