Jamesmagno написа:
Цитат:
Обръщам се към Darksorrow
Добре,ама аз съм 1,85 и тежа 70 килограм.
Не ми се смейте

.Не спирам да ям,но не мога да напълнея,просто е невъзможно

.
Кой се смее бе - и аз съм така.

('айде 2-3 кила отгоре)
Тва са пропорциите на силните, жилави, спортно-активни младежи с добър метаболизъм!

Jamesmagno написа:
Киокушин или просто Карате като цяло, Джудо, Самбо, (Кик)Бокс, Муай Тай, Борба, Джу Джицу. Много има. Избери си.
Ето ти едно линкче с Джу Джицу:
http://youtube.com/watch?v=WjRpTNWv7dYНе че искам да проява неуважение към стиловете разчитащи предимно на захвати и мятания... Обаче ела ми приложи която и да е от тези хватки, много ми е любопитно наистина
Още съм едва по-средата на темата, почната преди няколко години, но все пак мисля да я прочета цялата... Но преди това да вметна нещо за карате. Даже не знам точно какъв стил съм тренирал, защото те си го наричаха както си искат, а в крайна сметка, при различните треньори нещата бяха доста различни. Мисля че спадаше към балетите(както колегата - дарксароу - ги нарича). Е да, но гледам че пък е останал доволен от описанието на ейбогу, на една подобна тренировка. Та тренирах си аз съвсем безгрижно и самоцелно, просто за удоволствие, така както някой би ритал футбол или би си плувал за кеф. Никога не съм си и помислял дори да си поставям за цел да се уча да се бия, а още по-малко да прилагам наученото. На улицата ми се случваше да се сбия изключително рядко и то ако наистина нямам избор, но не мисля че по нещо си е личало какво тренирам, дори въобще че тренирам нещо... Просто по-добри рефлекси, по-силни и точни удари и т.н. но в крайна сметка аз много носех на бой, а и ударите ми бяха много тежки и не знам до колко останалото е било от значение, като повечето пишлегари на моята възраст падаха от един...
Но ето че един ден минаха някакви хора, харесаха ме и ме поканиха да тренирам, а в последствие и да се състезавам на професионално ниво, което обаче не продължи кой знае колко дълго, по финансови причини... Станах републикански още от първия опит(до тук добре казал този който падал от 10-тия, когато стигнал до 3-тия). Та нямам загубена среща на официално състезание, не че на неофициално имам загуби

Не броя тренировките в самото начало с един кьокошинкаец, когато още дори не се бях научил да се пазя и съответно ме спукваше от бой, но аз си го считах за тренировка за издръжливост и каляване

. Което пък доста ми повлия после на стила, който беше доста простичък - просто не допусках удар в главата, а в тялото се пазех само колкото да не губя излишно точки, макар че нямаше удар който да не мога да поема, а винаги съм бил категория +... Просто бях скала и от там нататък стила май е без значение

Резултата е че съм един от малкото, да не кажа единствения с някаква спортна кариера и без абсолютно никакви травми и наранявания по време на състезания... А е имало не малко случаи на пукнати ребра, спукан далак, зъби и т.н. все готини неща... та не разбирам някои хора как въобще ги пускаха на състезание, като бяха пълни аматьори и те напрактика се самонараняваха... Е разбира се и на мне ми се е случвало, в началото на тренировки да ми разбият носа 5-10 поредни пъти само за 2-3 часа, но така и не ми го счупиха, късмет... Но тренировките са за това, за да нети се случва на състезание

Няма да забравя как ме гледаха веднъж в тролея с два големи тампона и кръвта си тече през тях

Режимът ми беше следният:
1. ставам между 7 и 8 сутринта, хапвам нещо, взимам един душ и яхвам колелото
2. разбира се по-скоро ставах в 8, така че спринтирах с колелото за да съм навреме на работа в 8:30
3. почнах да работя на 14 и съответно бях хамалин в един склад за хранителни стоки на едро, т.е. ходех на фитнес и ми плащаха за това или поне така се отешавах че ми се налага да работя за 150 лева на месец

4. рядко имаше време за почивка, даже едвам намирахме по 10-тина минути за обяд, но ако случайно нещо се отвореше дупка хващах пакет, чувал или стек с нещо и си тренирах някоя произволна мускулна група, докато колегите павкаха цигари...
5. работното ми време беше от 8:30 до 16:30 така че се налагаше да спринтирам и в обратната посока, за да мога да стигна на време за тренировка и да си ударя 1 душ преди да вляза в залата, добре че имахме баня в съблекалнята
6. от 19 до 21-22 ни скъсваха задниците... и после пак с колелото
7. прибирам се, хапвам, пак един бърз душ...
8. но оставах под течащата вода и си размишлявах, а понякога просто си седях и без да мисля за нещо, но тогава нямаше кой да ми каже че това се наричало медитация

при всички случаи ми действаше много добре, макар да си имах само душ, а не цял водопад както днес е по филмите...
9. към 22-23 лягах и умирах...
10. и така 6 дни в седмицата, а в неделя ходех да тичам по 40-50 километра в западния парк
С този режим станах републикански от раз

Поканиха ме на балканско, но то не се състоя заради войната в косово... После и клуба ми се разпадна, продадоха залата... Кой се ориентира към киното, кой отвори собствен клуб, кой тъпанар като мен нищо не направи, все пак още учех... И година следкато вече бях спрял да тренирам ме поканиха и на световно. Ест. аз приех, но доста се колебаех дали въобще има смисъл да ходя, въпреки че все още си поддържах поне физическата форма, с разни други спортове. И все пак не можех да откажа такова предложение, въпреки че не ми беше ясно как ще се подготвя само за месец... но не се чудих много дълго, тъй като скоро след това ми казаха че не могат да ме финансират и трябва да отида на собствена издръжка... Та толкова за професионалния спорт в България...
Не знам сега дали е по-добре, защото то по-зле няма на къде...
В казармата ме довършиха, там за пръв път в живота си нямах възможност да поддържам форма, освен това ни угояваха преднамерено и качих 30 килограма... После не можах, а и не се опитах да ги сваля, но поне ги стегнах пак главно с работа и ги бях фиксирал на 100-110 кг. Но последните няколко години вися само пред PC-то и бавно но сигурно се разплувам... Та към днешна дата съм 120кг, което значи че все още съм много слаб за сумист, но съм прекалено дебел за който и да е друг спорт...
И понеже докато завърша сигурно ще стана 150кг, а съм само 180 см висок... Мисля да взема мерки доста преди това, защото тогава може и да няма връщане назад...
Та какво да тренирам се пита в задачката

П.П. Учудващо но никога не съм имал никакви здравословни проблеми и все още нямам, даже ставите ми не искат да се прецакват, въпреки килограмите... Така че все още нямам никакви ограничения, май
