Както и да си го мисля, връзката ни беше перфектна, 80 процента аз съм виновен с простотиите, които съм правил, но това не значи, че не мога да се поправя и трябва да ми се отрича и шанса да го направя. Въпросът е да се мобилизираш, но веднъж мобилизирал се и въпреки това без любимото ти, т.е. с цялото недоверие, което може да съществува, без никакво мизерно шансче да ти се даде, е още по-гадно

Ама нали съм тъпо чаве, тва е

леле колко неща си накупииииихх!
капнала съм от обикаляне...
а и колко други си харесах...
пак ше остана без парички

Пич, винаги става така. Повечето хора избягват да дават втори шанс. Знам, че в такива ситуации се взимат грешни решения и няма да ме послушаш, ама все пак ще те посъветвам да го приемеш и да не падаш твърде ниско в опитите да си я върнеш.

Мдам, братле, напълно си прав. Не знам що е така ама е. Съдба.

След тази седмица (която не е свършила съвсем) мисля, че си взех довиждане със социалния живот, свободното време и съня... и пак ми е самотно, но поне се сещам по-рядко
а и колкото по-отпусната съм, толкова по-красиво пиша знаците ^^

Да ве, баси, за няк'ви жени мрънкате тука. Бихме Уелс ве!

Това искрено ме разсмя. Добре дошла в клуба, някои сме така от месеци, други - от години.

Хаха, благодаря. Включвам се официално!

+ мен. Аз съм така от близо три седмици вече

Що за щура тема пък е това??????

Преди малко един смахнат на спирката на трамваите пред мола почна лека по лека да се приближава заплашително към мене
ама дойде една лелка и седна до мене, та ме спаси...
(лудите почнаха да ме преследват отново )

Бедна съм като църковна мишка О.о Мъ така е като изпадам в пристъпи на шопохолизъм =.=

Ако имаш пари за пристъпи на шопохолизъм, няма как да си бедна като църковна мишка.

Мъ те пристъпите ме доведоха до беднотия =.=