Здравейте,

Във Вашингтон се проведе първата пряка среща от повече от година насам между израелци и палестинци, в опит да се поднови мирния процес. Новините са обнадеждаващи , а докато анализараме допусната до нас информация, ви предлагам основните препъни камъни в тези преговори, както и позициите на Палестина, Израел и САЩ по тях:



Цялата статия "Основни проблеми пред мирните преговори"

Няма да стане, но ще съобщят за голям напредък

Ето и още едно измерение на преговорите - http://e-vestnik.bg/9893/irak-iran-pale ... red-obama/
Преводът е мой, няколкото редакции не са

На мен ми е интересно, ако тези преговори случайно се увенчаят с успех, какво ще стане с Хамас и ивицата Газа? Те едва ли доброволно ще сдадат властта, а Фатах няма военния потенциал да ги разкара сам. Нали се планира сигурността на бъдещата палетинска държава да се поддържа от чуждестранни сили - те ли ще следят за реда и в Газа? Или пък - те ли ще прогонят Хамас? Или по някакво чудо симпатягите от Хамас ще спрат да изстрелват ракети срещу Израел и никой няма да ги закача?

Не съм забелязвал да се коментира този въпрос в контекста на преговорите.

Проблемът тук е че въпросът за сигурността и мира не е двустранен - Израел - палестинци, той е между Израел и всички околни арабски държави - палестинци,Египет,Йордания,Ливан,Сирия.Дори да се постигне някакво споразумение с палестинците, въпросът с другите остава открит.Отстъпването на територии на Палестина ще отслаби защитните сили на Израел при всички положения.Като прибавим факта, че за "добронамерени отношения", Сирия иска Израел да се оттегли от Голанските възвишения,а Йордания - целият Западния бряг, нещата стават сложни и рисковани за евреите.Никой не гарантира, че след подписване на споразуменията, арабите няма да подновят агресията си.Шест дневната война, Йом Кипур са блестящи израелски победи, но постигнати с много усилия и още повече късмет.Тоест, евентуална, нова, обединена арабска агресия от всички посоки отново може да застраши съществуването на Израел като държава, а като се има предвид, че Израел разполага с атомно оръжие, сами разбирате какво може да се случи.

Може би, при един бъдещ про-американски,стабилен и силен Ирак, Израел ще стане по-отстъпчив, но тук има доста "ако".Като се има предвид и сегашната политика на Анкара в Близкия изток, съм доста,доста песимистично настроен относно някакъв бъдещ мир в региона

Крашна ми браузъра и ми изтри дългия пост... Трябва да мина на Хром сигурно На две на три:

Йордания и Египет са едни от малкото арабски държави с дипломатически отношения с Израел. Техните лидери са прагматични и не биха рискували позициите си в международен план (САЩ и Йордания имат специални отношения), с една безмислена атака. Йордания няма как да "иска" Западния Бряг, тъй като той е част от сегашните преки преговори за бъдеща Палестина. Ливан нямат териториални претенции (освен някакви малки села по границата), но имат много голям интерес, палестинския проблем да бъде разрешен, за да има алтернатива за стотиците хиляди палестински бежанци в Южен Ливан да отидат някъде (самата държава е около 4 милиона и палестинците са значим фактор в нея).
Виж, за Сирия нямам достатъчно информация и не мога да говоря в момента.

По въпроса за Газа и Хамас - всички знаят за този евентуален проблем, ала никой не иска да говори за него. Ако се постигне някаква бъдеща договореност, тогава може би ще започне да се дискутира и това.

Предлагам ви и краткия ми репортаж от проведената днес конференция по повод международния ден на Ерусалим, с участието на севастския митрополит Хана.

Египет иска да отнеме гражданството на всички египтяни, женени за евреи (или май вече го направи).Къде видя практичността тук?

Проблемът се корени и в самите араби.Голяма част от населението е недобре образовано и силно религиозно.Колкото и да се опитват трезвомислещите да обесняват как продължаващия конфликт с Израел води само до негативи за палестинците, и целият регион като цяло,все ще се намерят идиоти, които ще говорят за газават и още една камара популистки глупости, на които много араби ще се вържат.Всъщност, дори не знам каква част от близкоизточните араби могат да четат.И все пак, достатъчно е някой от улемма да размаха Корана и да каже "Тук пише, че всеки праведен мюсюлманин трябва да направи всички възможно да унищожи Израел" и да се почне старата песен на нов глас

Говорим за прагматичност във външна политика, а Хосни Мубарак, който вече е над 30 години държавен глава не му е изпила чавка мозъка, че да тръгне да напада (?!?) Израел. С какви цели и с какви средства? И защо участва като посредник преди преките преговори сега? (заедно с крал Абдула от Йордания).
Имаш добри попадения в размишленията понякога, но може би главният ти минус е, че използваш само едностранни източници (западни) и не виждаш другата страна на проблема. Ако беше толкова лесно, както го описваш, защо никой не го е направил досега (от 1967 насам)? Идиоти винаги има, но винаги има и кой да им противостои, така че не тезата, че съседните държави на Израел (само съседните) са заплаха за сигурността й (в момента) ми се струва малко недодялана.

Има една хубава мисъл на Чърчил: "Политикът е човек, който трябва да знае какво ще стане след седмица,след месец, след година и след това да може да обясни защо това не е станало".Та, мисля че това е достатъчен отговор.При водене на такива преговори се вземат под внимание всички възможни сценарий, особено когато става въпрос за националната сигурност.

И това за "не е го направил", не разбрах какво визираш?Не знам Хамас да са се обявили за вечна дружба и приятелство с Израел,или интернет и медиа пространството да е престанало да бъде заливано с призиви на имами, паравоенни организации и т.н. за война срещу Израел.

И това със заплахата за сигурността на Израел също не успях да го разбера?

Сега, като гледах из интернет, според някакво проучване, 80% от арабите над 15 годишна възраст не могат да четат в Йордан, Сирия, Ливан,а общо, за целият арабски свят, 62% е процентът на грамотните, но тук влизат и силно развитите Обединени арабски емирства

Имам само един личен въпрос - имаш ли арабски корени,защото ако имаш, дискусията малко се обезсмисля, защото тогава си пристрастен

Газа и Хамас _не са_ включени в дневния ред на мирните преговори. Провери го. Между другото, кой е Сценарий, някой римски пълководец може би?


Това е вътрешна заплаха, а ние говорим за външна.


Заплахите за Израел в момента не идват от Египет и Йордания, а от Иран.


Този и този линк говорят друго.


Не, 100% славянин съм Просто държа нещата да са изложени с всичките им гледни точки, а не с най-популярните им такива

ха, направил съм грешка, голяма работа

От кога персоните, намиращи се на различна територия от тази на Израел, приканващи към агресия спрямо последната, са вътрешна заплаха?

"Заплахите за Израел в момента не идват от Египет и Йордания, а от Иран." - Гледаш прекалено много в настоящето и твърде идеалистично, едва ли не и двете страни отчаяно се стремят към мир на всяка цена.Не знам дали си запознат детайлно със събията от октомври 1973, но атаката идва в момент, в който Израел най-малко очаква подобно нещо.Единственият сериозен източник в Египет се оказва двоен агент, който подвежда израелците, а цялата война бива спечелена след груба стратегическа грешка от страна на Египет.

След договарянето на евентуалните граници, при които палестинците биха се съгласили, израелските стратези трябва да решат дали Израел ще може да се защити при нова обединена арабска агресия.Ако сметнат, че тези граници твърде много намаляват защитните сили на Израел, то договорка няма да има

Напълно добре съм запознат с 1973 г., но ти май си стигнал само до там. 1979 г. и Кемп Дейвид, както и Черния Септември говорят ли ти нещо?
Относно вътрешна/външна заплаха може много да въртим термините, но фактите си остават факти.
Разговорите около границите ще се водят от стартова точка 1967 г., която е и международно призната. Виж поста по-горе какво мислят Израел, Палестина и САЩ за всичко това. Пък и каква е връзката, между големина (териториална) на държавата и нейния военен потенциал?

Виж, phoebe, в политиката, едно е какво се говори, друго е какво се прави.Това е излишно да се коментира

Относно територията, тук не говорим за просто "парцели територия".Тук става въпрос за територии със стратегическо значение.Примерно - Голанските възвишения, играят много важна защитна функция, особено за Израел.През 1973 си проличава важното им значение, защото веднъж преодолени, пътят за настъпление към Хайфа остава напълно открит.Но тук вече навлизаме в сферата на военното дело....