Здравейте.
Искам да ви питам дали имате наблюдения върху различията в преподаването и в реализацията на студенти завършили специалност право в СУ и УНСС?
Истина ли е например, че ако искаш да учиш търговско или административно право УНСС е по-добрият избор?
С какво конкретно СУ превъзхожда конкурентите си?
Благодаря предварително!

Единствените слаби места на СУ са материална база и отношение към студентите (някои казват,че студентите просто трябва да бъдат мачкани, защото в светът на правото пленници не се взимат)!
Приеми го на доверие, от човек който вече е завършил.
Ако се съмняваш дали трябва да учиш в СУ, значи не си за тук. Съмнението няма да ти помогне. Трябва мотивация и желание!
УНСС е "под 'секва"! Не че СУ е връх, ама по-добро в БГ няма. Ако искаш по-добре ---->>> пътя на запад!

Намерил си къде да търсиш безпристрастно мнение :Д

Не търся безпристрастно, а обективно мнение.
За 5 години прекарани в гимназията мога да кажа всички плюсове и минуси на вече ех-училището ми.
Любопитно ми е с какво СУ превъзхожда "стопанския" университет при положение, че голяма част от преподавателите работят и в двата (поне така са ми казвали), а базата на УНСС според всички е по-добра.

Ами, разликата е в това, че повечето преподаватели първо преподават в СУ и после някъде другаде, някои могат и да преподават в УНСС(при това не всички), но това е второ занимание за повечето.

Всъщност преподавателите в СУ не преподават в УНСС. Вие така го изкарвате все едно всичките професори четат лекции и на двете места и де факто е все тая къде ще учиш. Не е така. Преподавателите в СУ четат и на други места, но на различни места. Да, може това да е УНСС. Може да е НБУ, може да е Благоевград, може да е Търново и т.н. Имам колеги в УНСС и по съществените предмети преподавателите ни никога не съвпадат.

Другото, което е. Никой не е казал, че преподават по същата дисциплина. Проф. Бойчев, който при нас води Философия на правото, в Благоевград чете ОТП (моя приятелка учи там).

Софийският си е Софийският. Колкото и да го отричат, работодателите предпочитат кадри, завършили в СУ. Това не означава, че влезеш ли в УНСС, реализацията ти е аут отвсякъде. В интерес на истината, в тази специалност същественото са връзките, които имаш и които си изграждаш. Без тях е много трудно и човек трябва да си прави сметката какви ги върши.

Що се отнася до търговско и административно право, не ми е известно УНСС да предлага по-добра подготовка на студентите си от СУ. Това важи разбира се и в обратната посока.

Що се отнася до правото СУ е по-добрият избор. А това с търговското и не знам си какво са глупости, измислени от хора, които смятат, че щом е икономически ВУЗ, всичко, което има връзка с икономика и стопанство ще му е на ниво. Плитка логика.

От нездравословно малка дистанция съм наблюдавал как (не) се учи право в УНСС и се изкарват шестици. Мъка. Ако си работлив и съобразителен ще се справиш, разбира се (такива примери колкото искаш), но средата ще те дърпа надолу. Изискванията на университета към теб ще са като към, с извинение, дебил. И гениален да си, при такива очаквания едва ли ще си много мотивиран да работиш съвестно. Това, че си "никой" и че на университета не му пука за теб е вярно и на двете места. И за това имам близки наблюдения. Ако искаш да си пич и господар на положението - мястото е НБУ, свободата на студента и удобствата за него там били, казват, приоритет. И от там излизат кадърни хора, но казаното за УНСС важи с още по-голяма сила.

Относно търговското право - в СУ преподават Ангел Калайджиев, Огнян Герджиков, Александър Кацарски, Таня Бузева. По-големи авторитети в търговското право трудно ще откриеш.

В СУ изискванията към студентите са по-големи и конкуренцията е по-голяма, което логично води до по-качествено образование. В резултат на това завършилите студенти от СУ се котират по-добре на пазара на труда.

Много благодаря за информацията!

Стига глупости с меренето на преподаватели, изисквания и т.н. Вече НЕ СТЕ НА 15 години, че някой да ви поставя изисквания и да се съобразявате с тях! Вие сами си поставяте лимита. Кой където иска да си тегли чертата! Ако на някой му до УНСС или ЮЗУ да ходи там, но да знае, че ако дойде в СУ ще му се разбият представите за амбицирани хора, умни, можещи и т.н. След това като завършиш тези хора ще са ти колеги за цял живот! Избирай си сам кой искаш да ти е колега - Наню дето е влезнал с две тройки в УНСС или някой друг...

Иначе в учебниците пише едно и също, ако щеш в Свободния Марсиански Университет на Венера да идеш!

^Именно. Това съпоставяне не е нищо друго освен мерене на пишки и парадиране. Тези, които навлязат в материята и я усвоят лесно, тези които четат литература, практика, норми и от рано се ориентират те един ден ще бъдат конкурентноспособни на пазара. Чувал съм много неща относно реализацията в юридическата сфера, но засега това ми е на заден план и го слагам в графата "Слухове". Пък дипломата не прави юриста в крайна сметка....убеден съм, че и в СУ и в НБУ и при нас във ВИИ има такива, които изпит след изпит, година след година минават между капките, преписват, "освобождават" и чрез кви ли още не мероприятия драпат към дипломата..и после кво? Ако мама, тати...чичо или леля ни набута някъде да прави кафенца и да пише договори добре, ако ли не....абе тва не е важно, ами важното е, че излизат абсолютно некадърни. Затва мен университета не ми е приоритет и фундамент...учебниците са едни и същи навсякъде, законодателството и то мисля... ))) Другото е собствени силици и квото сабя покаже. Айде със здраве.

Добър коментар.
Освен навлизане и усвояване ... у учащите трябва да се възпитава и умение да се мисли със собствения мозък. Защото доста колеги декламират чл. и ал., решения и тълкувания, но мълчат като пукали ако ги накараш да разнищят на глас, да обяснят, да се замислят и да навържат знанията си.
Вредно е да ни се набива в главите, че трябва да се знаят нещата мота-мо. Преподавателите, които си водят занятията разчупено, с много примери от практиката или имагинерни такива, остроумни шеги, сценки и приятелско отношение към студента /като ест. не се губи и научната цел/ са тези които ти отварят филтрите на интереса и разсъжденията.
Неправилно е правото да стои само за себе си и само на хартия. Според мен е важна житейската логика на нещата, а не стройните текстове в томчетата.