Здравейте,

Във връзка с една курсова съм се заел с нелек(п)ата задача да разбера аджеба, хората в България харесват ли ръчно изработени предмети, било то за подарък, за украса на дома или за лично ползване... И ще се радвам, ако имате няколко свободни минутки да споделите вашето мнение по темата... Харесвате ли handmade нещата? Купували/Подарявали ли сте? Скъпи ли ви се струват или пък прекалено екстравагантни и "арт"? Познавате ли хора, които се занимават с това? Откъде си купувате и има ли достатъчно места за това? Изобщо каквото ви хрумне по темата... Ще съм ви изключително благодарен за съдействието...

Предварително благодаря на всички!
Успех

никак даже .. аз специално си падам по лъскави джаджи с много копчелъци .. ама то е до човека де .. лично да си купувал нещо такова май не си спомням ако ми подарят .. зависи от кого е .. по принцип го играем много зарадван и после му намираме някакво приложение .. примерно подарък на майка ми .. май точно твърде "арт" ми идват такиви неща

Благодаря на първия престрашил се

Наистина всяко мнение е важно, а иначе си прав, разни хора - разни идеали

Много е кофти да питаш така общо - харесвам идеята за ръчно изработени "неща", но невинаги харесвам конкретните... "изделия". Много от тях са откровен кич, клишета или просто са грозни и несполучливи. Разбира се, има го и другият вариант и тогава ги оценявам. Много се радвам и когато приятели ми подаряват неща, направени от самите тях - най-добрата ми приятелка някога се занимаваше страшно много с подобни чудесии и ме научи на някои от нещата, които правеше (само дето се видя, че с моите две леви ръце нямам особен талант за приложник). И до ден днешен един от най-скъпите на сърцето ми подаръци от нея е шишарка, оцветена в цветовете на любимия ми отбор. Или последното нещо, което е правила сама за мене (че дори беше впрегнала и гаджето си в трудовия процес, защото нямала време да го довърши сама) - чорапи, които беше направила на едни от любимите ми литературни герои. Страшно много се радвам на подобни неща - наистина означават много за мен.
Ако обаче не става дума за близък човек, обикновено оценявам нещата по скалата красиво - грозно, а не ръчно изработено - фабрично.

Познавам и други хора, които се занимават с това - доста дори. Но никой от тях не гледа на това като на бизнес, по-скоро им е хоби и се радват да правят нещо с ръцете си (евала на онези, които го могат ).
...
Места... хм, а прима виста се сещам за няколко такива в София, като любимото ми е едно ателие на Кракра (точно над ресторант Грозд и Института за изкуствознание). Готиното е, че около хората, които се занимават с това, обикновено се заформя определен кръг от подобни на тях и нещата стават малко по-пъстри. Екстравагантно и арт... Хм. Тук ме метна у джаза. Аз още не мога да реша дали е екстравагантно или фетишистко да нося вратовръзка вместо колан, но това не ми пречи да ходя така по улиците. Важното е самият ти да се чувстваш комфортно с идеята за самия себе си, за своята визия и светоусещането си. Не бих носила нещо, което ми се струва грозно и неестетично, без значение дали е хендмейд или серийно производство в произволна фабрика.

Май не ти помогнах много, ама ако зададеш доуточняващи въпроси, може и да си структурирам мисълта по-добре.
...
А, да. И много харесвам ръчно изработени герданчета. Имам значително количество такива, купувам си от всеки град, където ходя (стига да видя подобен магазин, разбира се).

Напротив, доса изчерпателен отговор... Просто темата е обширна и ме интересува всеки един аспект от нея... Та и за това въпросите са общовати, с цел да не ограничават мненията... Иначе по-конкретно трябва да стигна до отговора дали млади хора, занимаващи се приложни изкуства, могат да печелят от това или просто ще си останат с удоволствието, че се занимават с нещо готино... Съответно, за да могат да печелят, трябва да има едни хора, които се кефят на нещата, които правят и ги купуват... И за това правя своето мини проучване, за да мога да заявя после на страниците на курсовата ми работа, че има пазар за тези вид стоки, че тенденцията, хората да купуват такива стоки се засилва или че е рисковано, защото хората не биха купували... и така нататък... Съответно всяко едно мнение, може да наклони везните... или поне да ме насочи...

Това е общо взето конкретиката на нещата... Иначе наистина има супер кичозни ръчно направени неща, както и много интересни и красиви. И всичко е относително, крайно относително даже... Но все пак...

Мхм. Така вече ми е по-ясно.
И, следователно, по-конкретно:
- да, бих купувала за себе си, ако въпросните неща наистина ми привлекат вниманието. Не бих купила такива, които не ми харесват, само с идеята да подкрепя пазара и творците.
- да, познавам и други хора, които биха купили:
А) по причини, сходни с моите
Б) от криворазбран стремеж да бъдат "арт" или от още по-криворазбран снобизъм
- като цяло обаче тези хора са малко, обикновено или имат опит като приложници, или имат приятели, които се занимават с това и имат отношение към творческия процес => не мисля, че пазарът има потенциал да се разраства кой знае колко. Но то не му ли е това чарът? Ако се превърне в ширпотреб или едва ли не в индустрия...

А колкото до това, че е рисковано - ами рисковано е. Препоръчвам ти книжката на Биляна Томова "Изкуство и пазар". То и на Бойко Борисов я препоръчвам, де... Там е застъпена тезата, че изкуството по правило "работи" на загуба и без държавна субсидия би било крайно прецакано. От друга страна обаче, неговите продукти носят много вторични и косвени ползи (от нарастване на културния авторитет на страната до печалба за заведенията, в които хората хапват преди/след спектакъл, бизнесът с детегледачките, паркингите и т.н.т.) Там няма да намериш точно това, което те интересува, но със сигурност ще можеш да използваш някои неща (говори се основно за сценични изкуства, но ако не се лъжа точно в първата глава се обясняваше по принцип за мисията на изкуството и за предопределеността му да работи на загуба).

Успех!

Много точно казано... Наистина е такава ситуацията и както казваш това е чарът на изкуството... Не случайно един художник разбира дали нещата, които парви имат потенциал едва в отвъдното... Поне такъв е случаят с голяма част от великите художници... Така, че това ще напиша в прогнозата си, ще поживеем, пък ще видим! Пък до тогава белким моито въображаеми творци са продали нещо, та не чак до там въображаемата ми курсова* не се е изложила...


*не става дума само за прословутата курсова... Наистина като един млад човек, който твори, темата ме вълнува безкрайно...

А какво учиш? И къде?
Че ми стана интересно.

Ами... Визуални изкуства в НБУ и PR в СУ

Ясно - леко задочно и леко колеги Аз завърших журналистика във ФЖМК преди някоя и друга година и минах и също през школата на НБУ за известно време... някога.
А във ВИ курса по История на изкуството ви го води Борис Данаилов, нали? Би ли споделил впечатления (изпита при него не ме интересува, по-скоро като начин на преподаване, онлайн лекции ако има...)? Може и на ЛС, ако няма да го четкаш прекалено. И прощавай за офтопика - казах си мнението по твоята тема, сега ще оставя и другите да пишат.

Хмм, Боби Данаилов... Българският Ренегат Много готин даскал, страшно ерудиран (разправя, че имал по-голяма библиотека от тази на НБУ), малко суров характер, което само помага... Разказва страшно увлекателно, запали ме още повече по историята на изкуството... Онлайн лекции няма смисъл... Навсякъде можеш да изнамериш информацията, важно е да я чуеш от него... Та така! Иначе ако решиш занеш къде е университета, избираш си удобен час и влизаш... лекциите са свободни за посещения...

Харесвам ли handmade неща? Харесвам ли масова продукция? Допадат ми красиви неща, без значение откъде идват и дали са уникати или не. За себе си открих наскоро, че авторството за нищо го нямам (е, сега, изключая този и онзи:Д), ценя и критикувам творбата, без да проследявам пъпната й връв. Така ми харесва, така е честно, може би не е обективно, но със сигурност не е субективно.

Уважавам занаятите(особено тези, които могат да се нарекат изкуство (а не само култура) ), допада ми идеята за човека-творец и създаването на свят по твой образ и подобие.:Д
Да, харесвам ръчно изработени неща, харесвам мъничките им дефекти, като криво отрязана кожа или частичен пръстов отпечатък върху материала. Намирам ги за сладки и усмихващи, показват ми, че от другата страна стои човек, който е вдъхнал от живота си в нещото, което сега е мое. Да споменавам ли, че вярвам, че всяко от тези Неща само намира своя притежател?:Д

Нататък с въпросите. Купувала съм, подарявала съм. Някои ми се виждат скъпи, да. (Но в крайна сметка, човек сам определя цената си, някои са по-... хмм... самоуверени, други се подценяват...)

Познавам хора, които се занимават. Има доста места, но, струва ми се, продаващите се автори са малка бройка, та нещата се повтарят (на територията на даден град).

Според мен (нищо, че никой не ме пита:Д), в България тепърва ще се развива ръкоделието(разширявам понятие:Д), връщането към природата, бунт с/у технологиите, etc... Това е едно от нещата, с които, живот и здраве, планувам да се занимавам.)