Първата част от изказването ти е напълно вярна; втората е напълно погрешна. Всеки сам решава какво да празнува, но не и как. Преди години, в Индия беше забранен един хиндуистки празник, в който централно място заема дванадесет годишно момиче, в чието тяло, по време на ритуала, се "вселява" богинята Дурга. Организациите за закрила на детето протестираха и ритуалът беше забранен. Т.е. - в едно организирано общество не е редно всеки сам да рашева как да празнува. Друг пример, по-близък до студентското битие - ако ти утре имаш изпит, не е редно, предната нощ, някой идиот в съседната стая на блока да надува чалгата до 6.00 ч. сутринта (само защото, според неговите представи, това е единственият начин пълноценно да си отпразнува рождения ден). Наясно съм, че това се случва в СГ (макар никога да не съм живял там), но казвам, че не е редно! По същият начин, не е редно хора, които не знаят как да се държат в храма (и които НЕ желаят да се научат), да влизат в храмовете и да пречат на онези, които са отишли там с ясна цел.



Лорде, знаеш, че те уважавам, но в качеството си на историк на философията ти казвам, че в горния цитат няма нито едно вярно изречение. За първото и второто, някои (предимно Ню-ейдж фенове) биха спорили, но останалите са напълно грешни. Тъй като нямам време (пък и едва ли има смисъл да се разпростирам толкова) ще се спра на кратко само на последното. За християнството, исляма и юдаизма Текстът, Книгата, Свещеното Писание е самата основа на религията [това което Православието нарича Свещено Предание също се състои от текстове - документите от вселенските и поместни събори и текстовете на св. отци (най-вече 166-те тома на Patrologia Graeca )]. Всъщност, само шаманизмът може да съществува без текст. Вярно е, че ведическият хиндуизъм е съществувал близо 1500 години като устна традиция, но той е развил специални мнемонически техники, за съхраняването на ведическите химни, които, в известен смисъл, също могат да се разглеждат като "текст" (но да не навлизаме в дебрите на херменевтичната феноменология). А Правослвана култура без четене няма. Ясно е, че по-слабо образованите български християни няма да седнат да четат произведенията на св. Григорий Палама, както и по-необразованите тибетци не четат текстовете на Дхармакирти. Но щом бившите роби (чернокожите*) в Америка са се научили да четат Библията скоро след освобождаването си, не виждам какво пречи на стрина Гюргя от Осиковица** да я прочете. Нали именно ние българите сме причината за първия превод на Библията и литургическите текстове на език, различен от гръцки и латински.

P.S. Някой чете ли изобщо дългите постове...

-----------------------------
*Нямам нищо против представителите на другите раси.
**Нямам нищо против жителите на село Осиковица.

Под "как ще го празнува" имах предвид празнуване в рамките на личната свобода.Дали ще празнувам рожденния си ден с пуканки и кола или ще се натряскам до смърт в някоя дискотека - мой избор, стига да не преча на другите

"P.S. Някой чете ли изобщо дългите постове... "

Да, и съжалявам за това, защото утре трябва да ставам рано за служба. И аз като простичък човек бих искал да се изразя просто - Защо празнуваме Великден? - Защото Христос възкръсна от мъртвите, със Своята смърт потъпка смъртта и на всички (хора) дари живот. Друг е въпросът дали всички приемат този дар... и кой как празнува, къде ходи, колко е пил и как се отнася към свещенството и службата. И колко хора знаят какво е Евхаристия и че чрез нея най-пълно стават участници в тържеството.
Празнувайте! Христос Воскресе / Χριστός ανέστη / Christ is risen / Christo resucito

Вечни студенте, четат се, и още как. След разяснението, което направи, не ми остава друго освен да се оттегля от темата.

Ееееее, ти пък сега взе, че се обиди! Недей така! Пък и аз някакви сериозни "разяснения" не съм правил, просто споменах (и то съвсем накратко) няколко факта...

Темата е "Защо празнуваме Великден?". Не виждам защо е нужно в отговор на такъв конкретен въпрос да се изважда теория, която да обяснява основите на религиозното преживяване. Още по-малък смисъл виждам в това да се заспори за тея основи и да се забрави напълно, че става въпрос за Великден.
Великден (Възкресение Христово) празнуваме в периода от годината, когато животът в природата се възражда, дърветата се събуждат от зимния си сън, ледовете в планините се топят, цветчетата разцъфват и т.н. Очевидно празник на "възкресението" не само на един библейски образ, но и на природата като цяло. Разбира се, че нашият Бог не е сам за себе си и че редът във вселената изисква нещата да са свързани. Чрез ритуално приобщаване и ние се свързваме с реда на сакралния християнски космос. Когато дойде Великден семейството се събира, има приготовления, хората общуват по-интензивно с близките си, имат ден за размисъл три дена преди Великден, постят, за да се пречистят и когато Бог възкръсва, това е един вид "ново начало". В празничния цикъл ще открием обреди, които символизират преход и подтикват хората да преминат през преход, за да израстнат духовно. Накрая символиката на борбата с яйца е валидна за много асоциации, но най-основното е, че за да има "ново начало" трябва старото да бъде преборено, победено, набито. И така, пречистваме се, размисляме, трудим се, общуваме, борим се и това е подготовката ни за новия работен сезон на духовно равнище, та белким пречупим омразата, която таим един към друг и се възлюбим поне малко повече.

Винаги съм усещала празника на Великден дълбоко в сърцето си, и винаги ми е било някакво много мъчно и носталгично, когато съм на служба. За 1 път чета откъс от това което се казва, но смятам, че гениално .

Ганди си го е казал:"Аз бих станал християнин, ако християните живееха по християнски."

Много лукаво го е казал... А ти замислял ли си се кои са християни всъщност?

Празнуваме Великден, защото като малки нямаме свободна воля и мнение.

Аз празнувам Великден, защото това е празникът на победата на Живота над Смъртта и едновременно с това е най-силното доказателство едновременно за човешката и за божествената същност на Иисус. Само истинският Бог може да надвие Смъртта и да възкръсне, след като е умрял като човек.
Едновременно с това Възкресението е категоричната граница между два периода в историята на човечеството. След него отново се отварят райските врати, които дотогава са били затворени дори за най-праведните хора след Грехопадението. Появява се възможност душите на мъртвите да бъдат отсъдени непосредствено след смъртта и праведните да влязат в Рая. Възстановява се връзката на Твореца с творението му. - това за мен е този празник, а червените яйца и козунаците са си просто полезна бутафория.