Естествено, че зависи колко добре го е овладял даден човек. Аз затова и казах, ако го знае добре. Защото чуждият език се е учен 4, ако не и повече години. И определено ще и е по-лесно да се подготвя за нещо, по което е учила 4 години, отколкото да започва сега по литература. В такъв смисъл изпитът по език е доста по-лесен от този по литература.

А кой ви каза, че литературата е трябвало да се учи само 1 година? Материалът, застъпен на приемния изпит в СУ, обхваща ученето в два класа поравно - 11 и 12 . Това колко години е учено нещо не е показател за трудността. Ми че то ние сме имали досег с творчеството на Ботев, Вазов, Елин Пелин, Йовков, Алеко и другите още през основното си образование. Не смятам, че кандидатсването с литература е по-тежко от езиковите изпити.

То коментарите ни тук станаха като мерене на хората от ЮФ, защото едните сме с литература, а другите с език. И ми се струва, че казваме едно и също, само дето важна е формулировката, че "наш'то е по-трудно". Просто литературата я учим специално заради изпита, докато езикът доста хора го учат така или иначе и като решат да кандидатстват вече имат знания по него.

Консенсусът би трябвало да се достигне в следното твърдение:
1. Ако човек е учил дълги години по даден чужд език и е добър по него е по-добре да кандидатства с него, защото ще му е много по-лесно и с по-малки усилия ще постигне по-добри оценки.
2. Ако и от двете си няма хал-хабер, то по-правилният избор е литературата. Но ще трябва много здраво учене.

Имаме сделка

Ами аз съм избрала английски и за сега се справям горе доло с тестовете, които съм решавала (за което се и радвам). За литература не може и да става дума да кандидатствам с нея, защото честно казано имам много малко опит в писането на теми да не говорим за кандидат-студентски В английския все още съм в началото със запознаването с различните видове есета, но и те ще ми станат приятелчета

АФ ?

СС?

Schutzstaffel?

Лейси, АФ е деликатна тема.Ако нямаш особен интерес към езика, не се хващай.Само ще се наложи после да се прехвърляш

така и предположих ами на мен "АФ" ми е другото желание тъй че ако не стане психологията се надявам АФ-то да стане

My bad then

ами незнам до колко е модерно, но лично на мен просто ми е интересно затова мисля психология

Всички това казват- било им интересно. То хубаво ти е интересно, но се замислете после каква перспектива и какви възможности ще имате. Не сме на хала на Западна Европа или САЩ, където хората са си надвили над разходите и ходят при личния си терапевт. Тук освен да се реализирате като училищен психолог, психолог в някой дом за изоставени деца или малолетни престъпници, или пък да се занимавате с престъпници, друго не виждам. При това наскоро, когато заради убийството във Варна(?) се заговори за връщането на психолога в училището(защото сега е с педагогически съветник), дадоха репортаж за една жена, която за да изхранва себе си и семейството си, беше принудена да обикаля 2-3 училища. Следователно и доходът не си струва. Колкото и шаблонно да звучи, положението скоро няма да се промени и затова има дълъг списък от причини. Поправете ме ако греша.

Ами може би си права, но аз гледам по-оптимистично на нещата и след като сме тръгнали по пътя на западните страни се надявам и в тази област да се развият нещата