даам, и понеже не съм усетила на 20 г. какво ми е призванието и дали въобще имам такова, дай да си клатя краката до 60 години, може пък дотогава да го открия...

Аз също не знам какво искам точно,но неми пречи да кандидатствма,имам някакви интереси в дадени области... Човек трябва да опитва отново и отново, да търси призванието си и ..себе си може би Пък все някога ще го открие,но през тва време няма да "си клати краката",както каза nrggirl

Това с призванието е вятър работа, ще знаете от кака си. И аз мислех, че е едно, пък то се оказа друго и май накрая ще излезе, че имам 4 призвания, кое от кое по-призвани и подходящи за мене.
Така че се ориентирайте според онова, към което ви тегли сърцето, така рискувате най-малко и ще се готвите с най-голямо желание, а ако в някакъв момент се окаже, че това не ви е "призванието", винаги може да се преориентирате, като получените до момента знания никога няма да ви бъдат излишни.
Никога обаче не давайте на някой да ви тъпче мечтите, като ви обяснява как това не било за вас или не било перспективно. Не се давайте на такива хора и най-демонстративно им доказвайте, че грешат - щом сърцето ви тегли натам, ако ще и грешка да е, тя ще си бъде ваша и няма да сте жертвали мечтите си.
Айде, че се отплеснах.

А, по темата - защо, аджеба, кандидатствах - учи ми се, какво да направя Още повече, че специалностите ми са интересни (всичките). Натиск от родители и т.н.т. не е имало, нито уроци, нито нищо. Внимание в училище и желание за "наука".. и много волейбол.

Винаги съм искал да бъда архитект, но явно ми е отредено само да се наслаждавам на архитектурата. Имам много добри виждания, но рисуването не ми се отдава. Не съм виновен, че кандидатстването при нас е такова (ама то може бии такова би трябвало да е).

Има и друго... отдава ми се много да споря, да защитавам гражданска позиция, да защитавам моята обществена група. Явно съм го наследил от родителите си (ако вярвате в такива неща) - баща ми и майк ми са юристи. Не избирам правото заради тях, то наистина ми харесва. Друг е въпросът, че литературата и историята въобще не ми се отдават (особено първото - така да го ненавиждам) - ученето на години, лит. термини, произведения и имена няма да ми е от полза ... Тук пак опира до кандидатстудентските изпити. Все пак сме в България.

Има и друго - винаги съм си мечтал за свои собствен бизнес. Хотелче, магазин, салон. Един ден като събера капитал от адвокатстването може и натам да се насоча... а искам и да стана министър на образованието, а сегашният е юрист

И въпреки всичко смятам, че не е грешка да получиш висше, защото така трябва. Просто не можеш така да лишаваш децата си от достатъчно средства. Трябва да търсиш максимална реализация, дори да ти харесва или не!

за тези, които се обръщат директно към мен искам да кажа че не съм сложила тази тема защото очаквам някой от вас със личен пример или лично мнение да ме ориентира или нещо такова
сложила съм темата защото смятам че много от нас, сегашни студенти и кандидатстващи си задаваме тези въпроси и ако не е така - смятам че би трябвало да се питаме тези неща.
реших че ще е полезно да го обсъдим

аз също влезнах 1во желание на 1во класиране, и да, и аз се почувствах много удовлетворена.. но определено това нито е свъразано с някаква гениялност, нито е критерий за това какво искаш и/или можеш

дерзайте

На света има много интересни неща. На човек рано или късно всичко му омръзва. Човек също така и се учи... Не знаеш в кой момент ще разбереш, че имаш талант за нещо