И като сте чели, кво разбрахте?

Защо е трагедия разбрах...всички измряха....спомените са ми бледички ,преди 4 години беше

Ние сме чели, ами ти какво разбра?

Да уе Антигона.... е па караха ни у даскало да я четеме!
Има в нея нещо, абе има нещо.... усещам го!

Случка в час по литература:
- Пламене, разтълкувай:
"Понякога се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен"
- Епа, епа, епа, госпожо.... тоя е мръднал нещо!

Едно време повече ме радваше "Електра". Пораснах и разбрах защо "Антигона" е по-добрата.

Ps.
Не за война, за обич съм родена!
*въздъх*

100% женска и женствена фраза.

И нека помним още, че жени сме ний,
че сили за борба с мъжете нямаме

Дай да не обръщаме темата на това, кое е женствено и колко жената е човек, моля те.
Защо изобщо я отвори?

Защото сериозно ме интересува мнението на форумците за произведението и неговите герои - Антигона, Креон, Исмена (на която е цитираната от мен реплика), разните рандъм тиванци и т.н. А фразата, която си цитирала ти, е съвсем женска (една жена би се оприличила с нея) и женствена (едно общество би решило, че приляга за една жена, но не и за един мъж). И тъй.

чел съм я,но както повечето древногръцки творби и тази ми остана доста мъгла.Попринцип проблематиката в световните литературни шедъоври е непреходна,но изказът на елините си остава твърде далечен за мен..уви.

Ми ако трябва да съм честна, първоначално въобще не ми хареса. После обаче, едно лято, бях на гости на човек, който нямаше нищо друго освен "Прикованият Прометей", "Антигона" и една книга за програмиране. Прочетох я отново и, а тя ствала за четене. И то не просто става, а е брутална.

Хммм... и какво точно й е толкова сложното на Антигона, че да ходим да я разбираме?

Креон приема постъпката на Полиник за измяна:
И онзи, който слага над родината
приятеля си, е за мен нищожество

Антигона е сестра на Полиник и обичта й към него стои над всичко...

бля-бля...

Приятна е за четене, да.

Mного весела тема е тази, това съвсем между другото.

По спомени от девети клас основните мотиви са:
1) родовото проклятие над Лабдакидите, т.е. мотивът за неизменната, неумолима съдба, срещу която и боговете са безсилни;

2) изначалните човешки ценности, поддържащи реда в космоса (любов, родови връзки, богобоязливост), поставени в ситуация на криза в

3) държава с деспотично управление, т.е. конфликт между личностния и социалния мотив.

Mалко за главната героиня: Фактът, че не мъж, а млада жена се опълчва срещу безумието на деспота, отхвърлил божествените закони, и така изоставя шанса си за земно щастие, е лесно обясним с "Поетиката" на Аристотел, който смята, че подобен похват допринася значително повече за драматизма на трагедията, прави зрителя по-съпричастен и така допринася за постигане на катарзис(очищение, духовно извисяване чрез вживяване в чуждото страдание). Антигона е персонаж, създаден само за да служи на тази главна цел на трагедията. На този етап от развитието на световната литература е много рано да се говори за психологизъм, следователно и за женско мислене. "Женското" в "Антигона" присъства само в социален план.

Горе-долу това разбрахме от "Антигона".

*цъкам Like*

Хъъъх... Антигона е написана от Софокъл... Аристотел няма много общо с нея.
Плюс това, Софокъл дори не е единственият.
И Антигона всъщност е персонаж от древногръцката митология... това не е оригинална трагедия от Софокъл.

Аристотел пише теоретично за трагедиите и комедиите в т.нар. "Поетика". Не е писал конкретно за "Антигона", но изследва структурата на образцовата трагедия. "Антигона" е трагедия. Това е общото.
А именно за Софокъл във въпросното произведение пише, че създава образцови трагически образи, най-значимият от които е Едип.