Бе не знам дали някой от вас е стигал до състояние да се страхува да си легне, защото знае, че го очаква поредната серия ужаси, ама такива ужаси, дето и на кино ги няма. И това да продължава всяка нощ в продължение на месец, примерно. След това спирам да сънувам (или сънувам някви прозаични неща, ама това е рядко). И след известно време (може да е седмица, може да е месец, но рядко е повече от това) - пак наново страхотиите. Веднъж (че беше и съвсем наскоро) се събудих като по филмите - с вик, сядайки в леглото. Не мислех, че е възможно да ми се случи чак това.
Да не говорим, че тия дни осъзнах как един от най-големите ми кошмари се сбъдва - поне се надявам да се сбъдне само отчасти, щото това чувство няма да го забравя.

Много, много, много страшен сън беше.
И това го изписах, само за да кажа, че не мога да си контролирам сънищата. Знам, че вляза ли в серия, няма излизане, докато тоя период не отмине сам. Има моменти, в които чак ми е интересно какво още ще роди въображението ми (подсъзнанието ми?), докато спя. Все едно съм на кино, ама не знам кой е филмът. Само знам, че има ли прожекция, 90% ще са ужаси. И това продължава вече 2-3 години.
А колко често ми се е случвало да се събудя насред някой наистина хубав, желан сън и да искам да си го "досънувам" - ама не може, тц. Виж, ако са кошмари, няма проблем да заспя наново и да продължа историята. Хич не е честно. Истината обаче е, че колкото и да ме изтощават кошмарите, биха ми липсвали - почнах да свиквам с тях. Просто ако можех да контролирам сънищата си, бих разредила "пристъпите", един вид.
***
Сега се сетих за единствения случай, когато бях сърдита на баба. Трябва да съм била на 13-14 години, легнах да спя следобед и сънувах, че един човек, в когото бях много влюбена (ама наистина много влюбена) сяда до мен на една пейка в парка и се навежда да ме целуне. И в тоя момент баба влезе в стаята ми и ме събуди, щото 'лапетата ме викали да играем. Лелеее... как не ревнах от яд тогава, не знам. Фучах, все едно баба го беше направила нарочно.

Тъй де... с тоя сън си останах. Сега ми е забавно, ама тогава хич не бях на кеф. А съня го помня, все едно е бил вчера - и пейката, щото е на реално място в СтЗ.
Имам още точно 3 много странни съня, които съм разказвала много, два от тях ги имам и записани. И знам, че не са просто сънища - само чакам да видя какво са означавали. В 2 от тях, разделени от 5 години, има знаков повтарящ се мотив. Абе... въпрос на време е.