По темата: Сънищата може да си ги контролира всеки. Мисля, че се отнасяше за състоянието "lucid dreams" или нещо подобно.

----------
Модерирано от Писобелла

по темата имах яко гаден сън преди 2-3 дни

Сънувах, че съм се подстригал, баси... и рева затва, че съм се подстригал


-------
модерирано от Писобелла

сънуването на един и същи сън няколко пъти под ред сигурно си има някакъв смисъл, който трябва да се разгадае, апък ако е кошмар - още повече. аз пък открих, че като спя в една определена стая, ми се случва почти всеки път да сънувам кошмари, докато по принцип рядко сънувам такива екстри. иначе тва за луцид дриймса и аз го чух от една приятелка, която се опитва да се научи да може да решава къде да си ходи из сънищата. тя от скоро се учи, ама май вече успява да получи някакъв резултат - макар и минимален - като да погледне нагоре примерно. но звучи яко такова да си осъзнаваш сънищата... така поне може би ще можеш да ги запомниш по-добре... само после да не почнат да ти се бъркат с действителността, че става криипи

И аз мога да си контролирам сънищата, знам какво да направя, ако искам да сънувам кошмари - ям нещо пържено през деня, а преди лягане чета съвременна скандинавска проза. Комбинацията е убийствена и действа безотказно. Двете неща поотделно също са напълно ефективни.

Наистина е така,аз като се натъпча вечер с тежка храна после сънувам кошмари,за прозата не съм пробвал, но може да пробвам с българска да видя какъв ще е ефекта.

Как можем да контролираме сънищата си?
Като друсаме с гъбки

Даже имаше един филм, свързан с въпросния контрол ( Waking Life се казва), ама нещо ми се опря и чак поспах преди да пусна втория диск. Сигурно са ме хипнотизирали нещо, за да заспя така внезапно.
И аз, като повечето хора, съм имала моменти на осъзнаване и контролиране, и преминаване през вече познати сънища, но винаги са кошмари. Все ми се иска и аз да можех да летя на сън, ама нейсе... А тия упражнения и самото осъществяване на задачата сигурно така ти форсират мозъка, че като се събудиш не просто не си отпочинал, а направо ставаш от леглото зомбясал. Едва ли греша, логично е.

Трябва да си отворим тема, в която всеки да си разказва (смислените) сънища...

Случвало ми се е, наистина не е нищо особено, а интересното в сънищата се губи. И да, има разни техники, някои вече споменати, за Lucid dreaming, например да влючваш лампите и да се щипеш, докато си буден (да, осъзнавам колко смахнато звучи ). Смисълът е, че се създава навик, който се проявява по време на съня и когато обикновените ефекти от споменатите действия не се проявят, човек разбира, че случващото се не е действителност, а сън. Така сънят започва да се осъзнава, а по-късно - и да се контролира.

За мен е безсмислено да практикувам подобно нещо, но ако страдах от чести и тежки кошмари, щях да пробвам всяка възможна техника, да се избавя от тях. И не виждам нищо безсмислено в темата, при положение че контролираното сънуване е една добра терапия срещу кошмари. А това, че не й е в този раздел мястото, е съвсе друг въпрос.

Чел съм, че кошмарите в много случаи са плод някакъв физически дискомфорт по време на сън. Така че, ако всяка вечер сънувате кошмари, сменете леглото.

Темата е разчистена от спама и я местя в раздел "Потребители".
Моля, без повече оффтопик ..или поне да е в рамките на допустимото

Мда , състоянието в което можеш да контролираш сънищата си се казва Lucid Dreaming . Но целта не е да упражняваш контрол ( това е само 1 от възможностите ) . Идеята е да осъзнаеш че сънуваш докато сънуваш . След това е въпрос на желание и опит . Може просто да оставиш сънят да си се развива нормално ( когато сънят е осъзнат той е МНОГО по-ясен ) ,може да иследваш мястото на което си в съня си , може да упражняваш контрол върху всеки аспект на съня ( за постигане на което се изисква практика ) както и да правиш ВСИЧКО ( единственото ограничение са въображението и опита ти ) .

Всеки може да усвой LD-то , въпросът е че не на всеки му се занимава тъй като изисква време и не малко усилия . Но за тези които искат да се пробват книгите на Монро са нещо като MUST HAVE , също така из нета е пълно с литература и саитове посветени на темата ( бг литературата не е много , но ако английският или поне руският не са проблем тогава има какво да се чете ) . Ето един бг форум с информация , съвети и линкове както към всевъзможен хеми-синк , така и към литература и външни препратки -> http://obe-bg.com/ .

Успех .

1. И аз имах един период от 2-3 години, в който сънувах адските кошмари, много много кървища и кланета, вампири, брадви и много оригинални начини, по които умирах. Самите сънища бяха като истински касови хоръри, неведнъж съм си мислила да ги филмирам "като порасна" (понеже винаги съм си помнила сънищата прекалено детайлно... )

2. След това имах 1-годишен период от друг вид кошмари, в който пък бях убивана от мои приятели или мои приятели бяха убивани.

3. Имаше една седмица, в която всяка нощ (!), но по различен начин, сънувах как се разхождам насам-натам, ходя си на даскало, излизам с приятели, но никой не ме забелязва.. В края на всеки сън се оказваше, че вече съм умряла.. и съм нещо като дух сред живите

4. Та кой говореше за болен мозък?

5. Не, не гледам страшни филми и не съм гледала в тези периоди.

6. Колкото до контролирането на сънищата, не съм полагала никакви усилия, не съм си записвала сънищата. Както казах никога не съм имала проблем със запомнянето им, даже май самото им запомняне ми е проблем. Така де, само хабят място в паметта ми!
Но повечето ми сънища са осъзнати, знам че това е една от стъпките към контролирането. И въпреки че не съм се стремяла да ги контролирам, имала съм няколко, протичащи под мой контрол ...

ПП: Благодаря за вниманието

Бе не знам дали някой от вас е стигал до състояние да се страхува да си легне, защото знае, че го очаква поредната серия ужаси, ама такива ужаси, дето и на кино ги няма. И това да продължава всяка нощ в продължение на месец, примерно. След това спирам да сънувам (или сънувам някви прозаични неща, ама това е рядко). И след известно време (може да е седмица, може да е месец, но рядко е повече от това) - пак наново страхотиите. Веднъж (че беше и съвсем наскоро) се събудих като по филмите - с вик, сядайки в леглото. Не мислех, че е възможно да ми се случи чак това.
Да не говорим, че тия дни осъзнах как един от най-големите ми кошмари се сбъдва - поне се надявам да се сбъдне само отчасти, щото това чувство няма да го забравя. Много, много, много страшен сън беше.

И това го изписах, само за да кажа, че не мога да си контролирам сънищата. Знам, че вляза ли в серия, няма излизане, докато тоя период не отмине сам. Има моменти, в които чак ми е интересно какво още ще роди въображението ми (подсъзнанието ми?), докато спя. Все едно съм на кино, ама не знам кой е филмът. Само знам, че има ли прожекция, 90% ще са ужаси. И това продължава вече 2-3 години.
А колко често ми се е случвало да се събудя насред някой наистина хубав, желан сън и да искам да си го "досънувам" - ама не може, тц. Виж, ако са кошмари, няма проблем да заспя наново и да продължа историята. Хич не е честно. Истината обаче е, че колкото и да ме изтощават кошмарите, биха ми липсвали - почнах да свиквам с тях. Просто ако можех да контролирам сънищата си, бих разредила "пристъпите", един вид.

***

Сега се сетих за единствения случай, когато бях сърдита на баба. Трябва да съм била на 13-14 години, легнах да спя следобед и сънувах, че един човек, в когото бях много влюбена (ама наистина много влюбена) сяда до мен на една пейка в парка и се навежда да ме целуне. И в тоя момент баба влезе в стаята ми и ме събуди, щото 'лапетата ме викали да играем. Лелеее... как не ревнах от яд тогава, не знам. Фучах, все едно баба го беше направила нарочно. Тъй де... с тоя сън си останах. Сега ми е забавно, ама тогава хич не бях на кеф. А съня го помня, все едно е бил вчера - и пейката, щото е на реално място в СтЗ.
Имам още точно 3 много странни съня, които съм разказвала много, два от тях ги имам и записани. И знам, че не са просто сънища - само чакам да видя какво са означавали. В 2 от тях, разделени от 5 години, има знаков повтарящ се мотив. Абе... въпрос на време е.

Интересно . До колкото знам LD са добър начин за борба с кошмарите по простата причина че поемаш контрол вурху съня си и можеш да го промениш или по-добрият вариант - да се опиташ да общуваш с персонажите или със самият сън , да попиташ какво е посланието на кошмарите , защо се появяват и какво искат да ти кажат . А може и просто да проявиш агресия - което не е препоръчително , но има и агресивни натури .

Същто така в осъзнатите сънище отново ще можеш да бъдеш с "човекът в когото си била влюбена" , както и с всеки друг .

Аз съм готова да защитавам до край думите си, че веднъж в просъница черна сянка искаше да влезе в тялото ми. Мина вдясно от мен и се шмугна в гърдите ми. Беше у-жас-но. А дори не бях прекалила със "Свърхестествено" и Кинг когато ми се случи.

Иначе за кошмарите - вече съм свикнала и ми доскучават. От един момент нататък съзнанието ти се усеща, че това е само сън. После дори се отпуска и се забавлява - използва някакви заучени трикове.

Май вече бях споделила, че редовно си летя насън, но тръгна ли да летя нагоре срещу мен от нищото се появяват жици, в които ме е страх да се врежа и ми е невъзможно да летя между тях. В началото (първите два-три пъти) се събуждах от стряскането. После свикнах и спрях да летя нагоре. Преди няколко нощи сънувах, че летя с някакъв новак в летенето и му го показвах като номер - "Глей ся, к'во ще стане като литнем нагоре" - и тръгваме нагоре, появява се гора от жици и новака почва да крещи, а аз само с усмивка му казвам - "мн яко,нали?" Та, думата ми е, че в един момент съзнанието се нагажда към гадостите и няма вече да се стряскаш. Иначе и аз съм скачала като по филмите, макар че не толкова рязко