Информацията е от сайта за Висше Образование в България
vobg.net



Самоковеца пътувал със студентско намаление

За някои студенти кариерата започва с получаването на дипломата, а други, докато изкачват върха в бизнеса, наваксват в образованието.
Константин Димитров Димитров-Самоковеца май е от вторите.
Роденият на 21 ноември 1971 г. Косьо е приет да учи във факултета Икономика на инфраструктурата на Университета за национално и световно стопанство през 1997 г.
Когато Косьо се дипломира, той вече е щастливо женен за съгражданката си от Самоков - красивата Ангелина Неделкова.
Двамата минават под венчило през 1997 а преди това живеят около година на съпружески начала.
Сигурно афинитетът на тъста към земеделието и традициите на Самоковския край подтикват Косьо да се занимава с производство на картофи.
Един негов градски ще си спомни, че през 1997 се уговорил с Косьо да садят и продават картофи.
Този човек обаче не знае къде маститият му съдружник ги е продавал и какви
пари е изкарвал, но казва, че договори и фактури не са съставяли.
Това обаче е само част от трудовата кариера на Самоковеца. Тя започва още някъде през 1988 г. Тогава младежът работи няколко месеца като портиер в хотел "Рила" в курорта Боровец. Прекъсва, за да продължи пак като портиер през 1990. За 2 г. за непрестижната, но за сметка на това интересна работа (заради многото запознанства, включително и с прокурори), той получава и скромно възнаграждение по договор с "Балкантурист".
Периодът 1992-1997 г. е по-неизяснен откъм данни за имущественото положение на Косьо.
След 1997 г. той започва да печели добре - според документите главно от консултантска и търговска дейност и земеделие.
Единият от хонорарите например му е изплатен от застрахователната компания ВИС-2 през 1998 г. - 4 950 212 стари лв. Знае се, че известно време Константин Димитров е бил представител на ВИС-2 за Видин и Самоков. Една от стихиите му обаче си остава "реализацията на вносни стоки".
Мъж, регистрирал фирма "Кедър 2000", си спомня, че се договорил със Самоковеца да му реализира стоки, внос от Турция. И му изплатил през декември 2001 г. 52 хил. лв. хонорар. Косьо предложил и на една жена, собственичка на фирмата "Каргоекспрес", да й съдейства за реализация на стоки. Тя дала пълномощно за управление на фирмата на 2-ма софиянци - Радослав и Румен (главните помощници на Самоковеца в консултантството). Жената лично хонорувала Косьо с 52 хил. лв. По същата схема собственик на фирма "Тинтява" му платил 12 хил. лв.
Всички тези суми са описани стриктно във фирмените документации.
Там е отбелязан и друг хонорар от 40 хил. лв., изплатен от собственика на фирма "Напредък". Той обаче ще заяви, че не е плащал в действителност сумата на Косьо, независимо че я е "платил" върху разписката от 2001 г.
Интересно е какво казва друг мъж, имащ отношение към личността на покойния Димитров: Не желая да давам показания, тъй като не мога да предвидя какво би могло да се случи в Самоковско, където развива дейност фирмата ми.
Ангелина Димитрова преди време ще заяви писмено, че 2-мата не пият и не пушат.
Начинът им на живот бил като на средностатистически гражданин и те не живеели в лукс. Напротив, семейството не правело излишни разходи.
И сигурно е така.
Въпреки това като истинска светска двойка заедно или поотделно намира сили да пътува по целия свят - Тайланд, Мексико, Сингапур, ОАЕ, Кипър, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Югославия, Франция, Гърция.
Понякога билетите са групови - затова и по-евтини, ще обясни Ангелина.
Освен това Косьо като студент ползвал 50 процента намаление, "както е по цял свят".
Независимо от средностатистическите битови параметри семейство Димитрови живее, ако не охолно, то поне - доста добре.
Имат апартаменти в София (до зоопарка в кооперацията, където живееше покойният Поли Пантев, и на бул. "Патриарх Евтимий) и във Варна, вила на Боровец, коли - мерцедеси различни модели, БМВ, исузо, тойота. За обзавеждане на жилище в периода 1997-1999 г. са платили 37 793 лв.
А автомобилите понякога купуват доста евтино - например през 2000 г. застреляният м.г. Филип Найденов-Фатик им продава Мерцедес С 500 за 1000 лв. Понякога и те продават евтино.
За щастието на младите помагат и техните родители. Дават пари за апартамент, за кола, за домашния уют, подаряват даже и гоблени - "Тайната вечеря", " Сикстинската мадона", "Възкресението", "Конете на водопой".
Банковите влогове на Косьо и Ангелина са с наистина скромни авоари. Хваща окото единствено сумата от 13 хил. паунда във влог в британската NAT WEST, който е съществувал към края на 2001 г.

Има 6 на дипломна работа за данъчната система!

Студентът в УНСС с факултетен номер 968 се дипломира през 2001 г. като бакалавър по публична администрация с почти отличен успех - 5.36 средна оценка от всички изпити.
Дипломната си работа на тема "Структура и организация на данъчната администрация в България" Константин Димитров защитава с отличен.
Кариерата на Самоковеца впоследствие показва, че оценката е била напълно заслужена.
Роденият в Самоков и убит в Амстердам бизнесмен държи общо 42 изпита. 19 от тях взема с шестица. Още толкова са петиците в студентската книжка. За цялото си следване Димитров получава само 4 четворки. Усърдният в знанията студент няма нито тройка или двойки.
Петиците (едната е по право на Европейския съюз) и четворките са в началния период от следването на картофения бос.
После Косьо реди почти само шестици и учудва със знанията и подготовката си маститите преподаватели в УНСС.
По-некомфортно студентът се е чувствал в дисциплини като счетоводство и контрол на публичната администрация.
С лекота обаче любимецът на манекенките си е взел изпитите по държавна власт и държавна администрация.
Има шестици и по правителствена политика, делова кореспонденция, история на българските стопански и административни институции. И още много други.


UNWE - кажи моля те нещо по въпроса за гордостта на УНСС - бат Косьо. Има ли Косьо почетна табела, портрер ... покрай него май и в международен план се прочухте

У4ило мом4ето, сполу4ило:)

Въпросът бе за платеното обу4ение - за6то не? Нека 6том има желаещи даплатят да платят - стига изискванията към тqх да са както и към дърявната поръ4ка. Броят им да не бъде за мсетка на държавната поръ4ка и не на последно място - при добри постижения да могат д се прехвърлqт редовно -т.е. да имат стимул да у4ат....

Някои каза, 4е би плащал и за напред както до сега - 4е това което го пла6таме е 1/5 от реалната цена - другите 4/5 ги плаща държавата.

И това ако не е социално, незнам:)

За некадърните преподаватели - да има и трqбва да се махнат, но по-скоро проблемът е как кадърните да бъдат мотивирани да дават пове4е на студентите си, а не да мислqт за своя си бизнес...как да се мотивира преподавател като види 5 души на лекция ,а групата е от 20 да кажем?

Моите уважения Дениславе, но коментарът ти по отношение горния материал е нелеп.

за самоковеца или по-принцип?

Да, за Самоковеца.
Ако питаш мен, това е срам и не му приляга да се коментира по детски.
Спомних си, че се бях запознал с един немец на мойта възраст. Той през смях ми заяви, че му е известно как викат мнозина на УНСС - "Утре носи съответната сума". И това ще го разправя като си отиде в Германия.

За жалост нещата тук стоят така....няма смисъл от коментари от вида "Ауу как може този бандит да пътува със студентско намаелние"...нали?

А относно имиджът на УНСС - това си е точно имидж....докато СУ не спира да говори колко елитен и цъфнал унивеситет е, то студентите в УНСС са реалисти - има корупция...такава има в 90% от БГ университетите. Говори се предимно за УНСС - защо?

За имидж говорех - PR отделът спи....защо? Незнам и аз искам да науча...по-скоро знам но искам това да се промени....не зависи от мен...аз каквото мога го правя.

УНСС не е по-различен от останалите университети. Софийския университет също се е скапал и това е мнение на преподаватели. В същото време проф. Биолчев все търси вината извън стените на своя кабинет - голяма грешка.

Добре де, а кога в крайна сметка ще се реши този въпрос - ще има ли платено, допълнителен прием и така нататък. Забелязвам, че само се говори и нищо не се решава.
Второ - за колко пари става въпрос на семестър?1000, 2000 .... Ще се радвам, ако някой ми даде някаква по-конкретна цифра.
Трето - ако платеното за всички влезе в сила от следващата година, нас, вече студенти, ще ни засегне ли?
Четвърто - Моето скромно мнение е че не е зле да има допълнителен платен прием, защото тези пари ще дойдат добре на СУ, а пък и облазованието ще се оценява по-високо от тези, които са влезнали държавна поръчка - демек ще учат повече, демек ще станат по-квалифицирани. Платените пък също ще четат повече - трябва да оправдаят парите все пак. Относно съмненията, че преподавателите ще ти пускат по-лесно на изпити - това е неоснователно и обидно спрямо хората

Въпросът няма да се реши никак лесно.

Висшите училища са изпратили вече своите заявки в министерството (до 10-ти февруари беше срока)

Тепърва ще се шуми по въпроса - и то много, надявам се

Цифри не знам.
Предполага се, че няма да са като в частните Висши училища, а по-малки суми.

Идеята е да не се засягат сегашните студенти, а подобна политика да започне с новопостъпващите студенти!

Ако мислиш, че тези пари ще дойдат добре на СУ, значи не си чел внимателно до тук.

Както казах на много места, колкото и пари да влезат в СУ, те ще са недостатъчни, ако се изразходват по досегашния начин.

Влез в раздел КСК и прочети в темата за предвариртелния по литература.
От провеждането на предварителни изпити СУ е на загуба (не е малка цифрата)
Интересно - нали....

Та, не разбирам какво общо имат предварителнитерните изпити, но имам едно по-конкретно запитване - ако не си вземеш изпит сега, и трябва да се явяваш на септемврийската сисия, а до тогава са приели платеното, аз трябва ли да плащам нещо за този изпит?А ако реша да запиша втора специалност след две години и платеното и пак прието - за втората специалност какви такси трябва да пращам.Знам,че вторият въпрос е малко странен, ама ... Предварително благодаря за всякакви отговори.

Дадох ти тема за размисъл.
От голям приход ***,000 университета в крайна сметка е на загуба с **,000 лв (не са случайни десетичните и стотичните запетайки!)

По тази логика казвам, че и платен прием да се въведе университетът няма да просперира, ако продължава със същата политика !

Здравейте,

отново повдигам темата, понеже се усети натискът на университетите относно платеното образование...

Вчера се проведе Общо Събрание (ОС) на СУ, където тази тема бе засегната в изказванията на почти всички лица взели участие в кратката дискусия.
ОС е висшият ръководен орган на СУ, който дори стои над ректора, понеже го избира!
Ние- Студентският съвет сме членове на ОС и сме 15% от състава му (400 души) също така сме с право на глас в ОС.

Ето какво пише в. "СЕГА" на първата си страница.
Сами разбирате, че щом е на първа страница, то нещата са сериозни.

Ректорът на СУ-проф. Боян Биолчев обеща на студентите платеният прием да е над сегашните 3300 бройки за държавна поръчка.

Знаем, че МОН определя колоко деца, къде да се приемат. Така че съм малко скептичен към обещанието на ректора.

Ще се допитам до нашите "приятели" от МОН в близките дни, за да имаме по-голяма яснонта по въпроса и ще напиша какво са ми отговорили.

Ето какво пише в Сега на първа страница >>>




каква младолика снимка са барнали

Премиерът и просветният министър подкрепят искането на вузовете

ТАНЯ ПЕТРОВА

Премиерът Сергей Станишев и просветният министър Даниел Вълчев подкрепят идеята да се върне платеното висше образование. Това стана ясно от изказването на ректора на Софийския университет проф. Боян Биолчев пред Общото събрание на вуза вчера.

"Бе проявено разбиране, че това ще разшири избора пред младите хора, които не се класират в рамките на държавната поръчка, но желаят да следват и се записват в частни университети", каза проф. Биолчев.

"Този въпрос не е предрешен. Има силни аргументи и "за", и "против" такова решение", коментира пред "Сега" просветният министър Даниел Вълчев. Той припомни, че дори страни с дълга традиция на субсидирано от държавата образование като Германия разрешиха платеното обучение заради финансовия натиск върху системата. Вълчев твърди, че е технологично трудно промяната да влезе в сила през учебната 2006 - 2007 г., тъй като трябва да се промени законът.

От Съвета на ректорите обаче обясниха, че МОН търси юридическа вратичка за приемане на платени студенти без промени в закона.
Препоръка за връщане на платеното обучение преди време отправи и Световната банка. По нейни данни страната ни е сред малкото, които бележат спад в дела на студентите - от 50% през 1998/1999 г. на 40% през 2002/2003 г. В същото време има нарастващо търсене на висше образование от страна на младите и склонност за плащане на по-високи такси. Това е довело до близо 50% ръст на студентите в частните вузове.

Академичната общност лансира различни идеи как да се определя броят на местата за платеното обучение. Един от подготвените по инициатива на "Отворено общество" проекти за нов закон за висше образование предвижда студентите в държавните вузове да бъдат разделени на 3 групи в зависимост от успеха - със 100% държавна субсидия, с 50% и изцяло платени. В края на всяка академична година се прави ново класиране и приетите държавна поръчка с нисък успех могат да попаднат в друга група.


Платеното обучение на бакалаври бе въведено през 1995 г. Тогава право да определя местата за платено обучение имаше Министерският съвет. По данни на МОН съотношението между платени студенти и държавна поръчка в периода от 1996 до 1999 г. е било почти 50:50. Приемът на студенти срещу заплащане в държавните вузове бе забранен през 1999 г. заради заниженото качество и стремежа към равни финансови условия за всички студенти. В момента всички студенти плащат държавна такса, като минималната е 190 лв. на година за педагогическите и икономическите специалности, а максималната - 330 лв. - за медицинските вузове. Държавните университети имат право да приемат срещу заплащане студенти само в магистърски и докторски програми.

в. "СЕГА"

Според последни данни само в СУ учат 23 233 студента.Ако към тази сума прибавим и броя на студентите,учещи в други университети,резултатът ще бъде прекалено голям!А те искат да го увеличават !Колко повече?Едва ли не в един момент ще се получи следното-почти всеки ще е завършил университет .

Все пак,ако въведат платено обучение,се надявам да приемат следната схема:

то вече почти всеки е завършил университет, сега ще стане абсолютно всеки...
важното е да падат парички в нечий джоб...

Един до друг

проф. дфн Боян Биолчев

проф. Борислав Борисов

двамата най-големи в областа на ректорството в България

Да ги чуем какво казват >>>






Визитка
Проф. Боян Биолчев е роден през 1942 г. Завършил е полска филология в Ягелонския университет в Краков. Работи в СУ "Св. Климент Охридски" от 1969 г. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор, от 1995 до 1993 г. е декан на Факултета по славянски филологии в университета, а от 16 ноември 1999 г. е избран за ректор на Алма Матер, какъвто е и до сега. Автор на повече от 200 научни публикации. Освен литературовед е поет и писател. Сред известните му книги са "Очите плачат различно", "Градината на чичо Блум", "Сатурнов кръг" "Пътят на едно възраждане", "Зуброва трева", Мираж под наем", "Нищо за продан", "Внезапна арена", "Отвъд мита", "Писма от рая".


- Не мога да си представя как може да се разчисти път на тези, които са отпред. Може да се разчисти тилът. И е крайно време да се направи, защото се създава нездрава обстановка. Особено от университети, правени на принципа на фирми, за които академичната етика, научното равнище и ценността на дипломата нямат никакво значение. За тях има значение бройката на дипломите. Това до голяма степен е търговия с научни индулгенции.

- Всъщност възможно ли е университетите фантоми да са конкуренция на легалните висши училища?

- Каква конкуренция може да са? Конкуренция и сега има. Съществуват достатъчно университети - и частни, и държавни, които обаче имат съответния научен потенциал, имат хора с висока подготовка, научни постижения и дългогодишна практика в образованието. Според мен големите университети не се страхуват от конкуренция. Тя е добре дошла за тях, тъй като така се поддържа тонусът на висшето образование. Нима е опасна конкуренцията?! Влизаме в Европа, където конкуренцията и за нас ще бъде закон на живота. Надявам се, че и в България ще е така.

- Има преподаватели, които изнасят лекции и в легални, и в нелегални университети и твърдят, че условията в незаконните вузове са по-добри, отколкото в законните, а обучението в тях е на по-високо ниво. Според тях това омаловажава факта, че дипломите им не се признават в България. Според вас тези твърдения реални ли са?

- Ами защо не напуснат редовните университети и да си останат при безценните дипломи на тези ракови образувания на системата? Нека да отидат там! Ние сме свободни хора. Никому не е забранено да направи своя избор. Но той седи тук и черпи единствения възможен голям образователен престиж като преподавател на университета! И като такъв е взет на работа в другото висше училище. Защото имиджът му на университетски преподавател екранира и върху самото учебно заведение, което привлича такива лектори. Като е отишъл там за пари, нека да не плюе зад гърба си. Просто недостойно е това, което някои преподаватели правят. Чувал съм го и аз.

- Вие знаете ли за преподаватели от Софийския университет, които водят лекции и в незаконни университети?

- Знам всичко, но не всичко говоря.

- Доста хора обаче са се излъгали да отидат в такива висши училища. Какви младежи учат там?

- Излъгали са се тези, които са във филиали, неодобрени официално от министерството на образованието. По този начин дипломата им не може да бъде легализирана от министерството и те остават без държавно значим документ за своето следване. Това е риск, поет от самите хора. Никой никому не може да забрани да учи където иска. Но да има претенции към държавата при положение, че не е проверил как стоят нещата предварително! Незнанието на законовите положения не те освобождава нито от отговорност, нито виновното поведение може да носи някакви права.

- Чуха се мнения, че може част от студентите, които в момента учат в незаконните университети, да бъдат прехвърлени в легални висши училища. Може ли наистина да се осъществи това?

- Това се прави от хуманни съображения. Все пак тези хора са учили, полагали са усилия и най-важното - платили са яки пари.

- А Софийският университет ще приема ли студенти от съмнителните вузове?

- В Софийския университет това ще стане трудно. Ако го направим, това ще означава само едно нещо - да позволим на хора с пари да изместят хора, които са се борили с ум и не са успели да влязат в университета, но са останали непосредствено под чертата. Така те ще бъдат изместени от младежи, които имат финансовите средства да си платят обучението, защото те и в незаконните вузове си плащат. Ще трябва сериозно да се помисли как да се процедира по този въпрос.

- Ако нелегалните университети не представляват сериозна конкуренция за СУ сега, то когато България влезе в Европейския съюз ще паднат финансовите ограничения за българите да учат в големи европейски университети. Чуждите студенти от ЕС също ще плащат за обучението си тук колкото и ние. Как ще се промени тогава конкурентната среда във висшето образование?

- Зависи. Ако се възстанови платеното обучение, въпросът ще се реши по-лесно. Защото чужденците трябва да спазят всички условия, за да станат наши студенти - не само да си платят таксите, но и да се справят с приемния изпит. Като не издържат приемния изпит, ще влязат в платено обучение. Възстановяването на платеното обучение е един шанс за българската образователна система. Много малко хора си дават сметка какво точно ще се случи през 2007 г. Но като се възстанови платеното обучение, ние ще можем да запазим един контингент от платени студенти, дошли и от Балканите, и от много страни на Европейския съюз без това да навреди фатално на финансовите ни интереси.

- Значи смятате, че изходът е да се възстанови платеното обучение?

- Според мен този проблем неминуемо ще се изправи и решението е да се върне платеното обучение. А страховете, че конкуренцията щяла да бъде прекалено свободна са излишни. Първо защото нито Харвард, нито Оксфорд, нито Сорбоната са се юрнали да правят филиали в България. Тук се правят филиали за получаване на лесна диплома, продаваема на Запад. Това са точно ООД-та, каквито съществуват и в момента. Те се уреждат за създаване на докторати. Тези фирми намират някакво учебно заведение в "шеста глуха" на Запад. Сключват някакъв договор и осигуряват възможността за правене на докторати тук, които няма как да не се признаят на Запад, тъй като се официализират от държавата. Това е далавера. Това е бизнес, хайде да не казваме грубата дума. Но не е образователна дейност. Това трябва да се разбере много добре. Високо-образователните училища на Европа могат и ще си кореспондират по силата на кредитната система с нашите големи висши училища, най-голямо от които е Софийският университет. И никому няма да идва наум да прави филиали в България. Големите европейски университети ще предпочетат това. Те самите ще приемат наши студенти по линията на трансфера на кредити. То е измислено в Европа.

- Няма ли обаче при приемането ни в ЕС да започне едно изтичане на мозъци, на кандидат-студенти към по-престижните учебни заведения на Запад?

- Изтичане на мозъци може да става, когато съдовете не са скачени. При скачени съдове нищо не изтича, защото се поддържа равно нивото и в двата. Ако нещо изтича от едната посока в другата, то се връща веднага обратно под всякаква форма. Когато влезем в Европа, ще се озовем в огромния пазар на интелекта. Ще ни е малко по-трудно, но това е единственият ни шанс да просъществуваме като високо цивилизована държава.

- А как ще се справите с конкуренцията на европейските висши училища?

- Тя практически ще засегне само хората, които могат да си платят. Образованието, дори и да е напълно безплатно в голям западен университет, макар че и там ликвидират тези привилегии, е свързано с квартира, с различни цени на живота и пак е непосилно за много хора. А пък в България дал Бог бедни и интелигентни хора. В това отношение сме богати.

- Преди няколко седмици Даниел Вълчев имаше срещи с ректорите на университетите във връзка с определянето на бройките за държавната поръчка за новата учебна година. Договорихте ли се за конкретни цифри с министъра?

- Аз лично не съм се договарял за нищо. Тъй като не участвам в съвета на ректорите, имам личен контакт с министъра, когато на него му е необходим контакт или когато университетът има нужда. Но с Даниел Вълчев разговаряме по принципни въпроси. Аз все пак съм врял седем години в този котел. А той е човек с много бързо и бистро мислене. Освен това има нещо в него, което много ми харесва. Той е хазартен тип. Готов е да направи, да промени нещо. Аман от голословни страхливци! Единственото конкретно нещо, за което сме говорили, е за стабилизацията на университета, за това как може да се помогне да си стъпим на краката.
При разговорите си с Даниел Вълчев съм се опитвал да му внуша, че каквото и да се прави в България, не трябва да се намалява бройката на студентите, в нито една област. За мен интелигентен човек, дори и да не работи, не е безработен. Той е потенциално използваема величина на нацията. Ужасявам се от нация, в която бройката на висшистите е така спазена, че количеството на простаците никога да не се нарушава.

- За тазгодишната кандидатстудентска кампания вече обявихте две нови специалности. Има ли други новости около приема за новата учебна година?

- Новите специалности всъщност вече са седем. Първо разкрихме две - софтуерно инженерство и информационни технологии. На последното общо събрание обаче стана ясно, че ще приемаме студенти в още 5 нови специалности и така те стават седем.

Източник: в. Монитор
20-04-2006