Размисли върху обучението в ИФ на Софийски Университет
„Св. Климент Охридски”

Увод

Идеята на това есе е да представят някои идеи на студентите в ИФ на СУ относно учебната програма, насоките на обучение, перспективите за развитие на научните търсения. Разбира се нашата основна идея е не да поставим под пълна критика постигнатото дотук в областта на образованието по история, а по-скоро да представим алтернатива на сегашната програма на обучение, както и на цялостния ход на работа в ИФ. Тъй като този поглед е от гледната точка на студентите, смятаме за некоректно да анализираме работата на отделните преподаватели и нашите постановки ще бъдат стриктно на теоретична основа. Въпреки това от самото съдържание на това есе хората, които го четат, ще се убедят, че то съдържа достатъчно конкретни идеи за промяна.
Структурирали сме есето в три части. Първата съдържа предложения за промяна на учебния план, промяна на системата за кандидатстудентски прием, както и общо маркиране на най-належащите проблеми на ИФ. Втората част е най-конкретна по своето съдържание и вероятно ще се стори най-радикална на нашите преподаватели- тя съдържа конкретно структурирана цялостна програма за обучение по история, както и аргументация на отделните моменти в нея. Третата част е обобщаваща- тя посочва какво според нас ще се промени, ако горните реформи бъдат предприети, както и какви са реалните пречки за осъществяването на подобна реформа.



Първа част

Исторически факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски” е най-авторитетната институция в България, която се занимава с развитието на научното познание в областта на историята. Това реноме е колкото заслужено, толкова и задължаващо. Бидейки също така бастион на свободната мисъл, ИФ трябва да даде пример за европейско развитие в областта на висшето образование и да скъса окончателно с наследството от една тоталитарна епоха. За съжаление практиката показва, че макар за последното да е направено много, то не е достатъчно. Отказването от задължителната магистърска степен според нас е грешка, която трябва да бъде поправена възможно най-бързо. Според нас ролята на ИФ се разделя в две посоки- да подготвя високо професионални кадри за средното и основно образование, и да създава млади учени с достатъчно умения за продължаване на тяхната академична кариера. Считаме че и за двете цели бакалавърската програма е неудачна и непълна. Разбира се 5-годишното обучение в дадена сфера на познанието означава, че хората, които избират това поприще до една степен се обвързват с него за цял живот. Според нас сегашното положение не отговаря на подобен принцип. Ето защо предлагаме и промяна на формата на кандидатстудентския изпит. Вместо досегашното писане на тема, предлагаме въвеждането на широкообхватен тест, който да проверява цялостните познания на кандидат-студентите по българска история. Тестът трябва да се състои от 60 въпроса- затворени и отворени, разделени в 5 категории- по 11 затворени и един отворен въпрос съответно по история на Първото Българско царство, Второто Българско царство, История на българските земи през 15-17 век, история на Българското Възраждане, История на България 1878-1944 г. Положилите успешно теста (минимален успех- 4.50) кандидат-студенти, които са заявили желанието си да се обучават в ИФ, се явяват на устно събеседване. Целта на това събеседване е да разкрие тяхната мотивация за избора на учебното заведение и дадената специалност, както и в най-общи рамки да се посочат бъдещите ми професионални планове. По този начин може да се пресече порочната практика в ИФ да бъдат приемани студенти, които априорно желаят да се преместят в друг факултет или въобще не знаят какво правят в ИФ. Това разбира се води до рязко понижаване на мотивацията за работа (ако такава въобще има) и до слабо усвояване на необходимите знания.Освен това подобно устно събеседване няма да бъде прецедент дори за СУ- подобна е практиката в Журналистически факултет. По-важно е обаче, че подобно устно събеседване е традиция при приема в западноевропейските и американски университети, където кандидатстудентите пишат и мотивационно писмо. Именно тази практика ще спомогне за повишаване нивото на образование и професионална подготовка в ИФ.


Втора част
Втората част на това есе ще се занимае с цялостната програма на обучение в ИФ и по-конкретно в специалност История. Всъщност именно това е и причината за написването на това открито писмо- разговорите с наши колеги относно слабостите на учебната програма и пътищата за тяхното преодоляване.
На първо място, като основна слабост в програмата посочваме наличието на огромните общи курсове. Не е сериозно да се счита, че за два семестъра може пълноценно да се изучи историята на древен Китай, Индия, Шумер, Вавилония, Асирия, Египет, Крит, Елада, Рим. Подобно е положението и със Средновековната Обща история. За два семестъра е несериозно изучаването на 1000 години история в един все по-разширяващ се и динамизиран средиземноморски ареал, към който вече активно се включват Северна Европа и Средния Изток. Къде остава историята на Средновековен Китай и Япония?
Считаме също така, че програмата като цяло не е добре балансирана. Не е сериозно едновременно да се изучават история на Второто Българско царство и на българските земи през 1-17 век. Също така е несериозно историята на Българското Възраждане да се изучава в един семестър.
Проблемът обаче става още по-сериозен, ако анализираме програмата на специализациите. Можем ли сериозно да използваме думата специализация, когато всъщност става дума за три семестъра, в които дори не се докосваме в дълбочина до най-важните проблеми на дадена епоха?
Какво предлагаме ние? Радикална промяна на учебната програма в две главни насоки- да се даде право на студентите сами да избират изучаваните дисциплини; да се скъса с практиката на общите курсове и обучението да се насочи към конкретни, ограничени времево и географски проблеми, което да доведе до по-пълното им и всеобхватно изучаване. Ето и конкретните измерения на тази реформа.
В първи курс студентите изучават спомагателните исторически дисциплини- Археология, Етнология, Архивистика, Историография, Въведение в Историята, както и курс по Средновековна българска история. Всички дисциплини са двусеместриални. Във втори курс програмата се разделя на три- специализация, „обучение по епоха” и курс по българска история (до 4 курс). Епохите са четири- Антична, Средновековна, Нова и Съвременна. Във втори курс се изучава Антична история, в трети- Средновековна и т.н. За всяка епоха студентите ще трябва да избират 6 от 15 свободноизбираеми дисциплини (СИД). Освен това студентите имат два предмета по избраната в края на първи курс специализация (посочени по-долу). Студентите, които са избрали педагогически профил избират 4 СИД и имат две задължителни педагогически дисциплини. Така общо за една година всеки студент има 9 дисциплини. Всяка дисциплина е двусеместриална. Това обаче не означава, че студентите няма да имат зимна сесия- напротив. Оценката от контролните изпити след края на първия семестър ще се сумират с оценката от летните изпити, за да се сформира крайната оценка по предмета. Програмата в 5 курс е малко по-различна- тогава не се изучава българска история и няма предмети по специализацията, а само 6 СИД. Това е т.нар. от нас магистърски курс- основната тежест в него пада върху подготвката и написването на магистърската теза, която естествено заменя държавния изпит. За да се допусне до защита на магистърска теза, студентът трябва да е положил успешно всички свои изпити и сумарният му успех от петте години на обучение да е по-висок от 4.50.
За да може тази система да проработи обаче трябва да се промени и ситемата на семинарните заниятия.Проблемът, който се забелязва е, че в по-голямата си част упражненията се превръщат в лекции, студентите могат да бъдат обвинени, че не показват особена мотивираност, но начинът на преподаване също може да бъде определен като архаичен. Факт е, че това което се изисква от студента за всяко едно упражнение е, да прочете определено количество литература, за да се подготви и да изложи знанията си пред асистента водещ самото упражнение. Реалната практика показва друго- определен брой студенти се подготвят съвестно, докато мнозинството не прочита и една страница за даденото упражнение, като последствия за последните няма.Идеята не е да се създаде жестока дисциплина, броене на присъствия, точкова система за участия или нещо подобно спуснато като наредба без реално желание да бъде спазвано нито от водещия упражнението нито от студента. Идеята е да се създаде метод, при който да се изгради мотивация у колегите, дискусия при която да се показват знания, гъвкавост на мисълта и логика, а не излагане на запаметена фактология, която се помни от днес за утре и скоро след това е безвъзвратно забравена.
1. Дискусионен начин на водене на упражнението. Практиката на която сме свидетели към момента на дискусия студенти-преподавател е загубила почти напълно всякаква ефикастност. Това което се вижда в повечето случаи е постоянното участие на не повече от няколко колеги които водят задочна дискусия с преподавателя, докато останалите не взимат участие или се включват по „принуда”. Поради това предлагаме следната промяна. Дискусията да бъде разделена между колегите участващи в упражнението, като се зададе под формата на казус с про и анти теза по която колегите да вземат страна, да защитят позицията си с аргументи, а преподавателят да играе ролята на арбитър, да задава самата тема, да предоставя, както и сега литература за подготовка, да държи дискусията в рамките на зададената тема, да задава насочващи въпроси и да следи за добрия тон. По този начин се постигат няколко цели, упражнява се гъвкавостта на мисленето, отпада един скрит проблем, който играе ролята на спирачка за много от
студентите – притеснението да водят дискусия директно с преподавателя поради подценяване на своите възможности, „отборната” игра при дискусията създава и вътрешна дискусия между колегите в самите „отбори”, как по-добре да изложат тезата си което е също изключително ползотворно.
2. Живеем в света на информационните технологии и интернет, свидетели сме на плах опит за въвеждане на модерните технологии чрез електронни презентации, представени на видео стена. Това безспорно е изключително позитивно, но навлиза с бавни темпове, а би трябвало да се възприеме като стандарт. Една интераквна презентация в никакъв случай не бива да измести писмената курсова работа, но плюсовете при нея е, че тя може да е колективна, лесно достъпна е чрез визуално представяне и не отнема много време да бъде изложена. Също така обмяната на информацията между студентите по електронен път е значително по-ефикасна и достъпна.
3. Практическото прилагане на горните две точки, според нас, трябва да бъде уредено по административен път и да стане част от програмата за обучение. Причината затова е, че автономността при водене на упражненията позволява горните идеи да имат само пожелателен характер и да останат нереализирани, а прилагането им като стандартизирана практика би имало траен, позитивен краен резултат.

Трета част
Както посочихме в началото, третата част ще бъде обобщаваща и трябва да отговори на няколко фундаментални въпроса.
На първо място- какво се надяваме да променим с това предложение за реформа? Отговорът се крие в самото есе. Надяваме се да дадем на студентите възможността сами да структурират своята програма съгласно собствените си интереси. Надяваме се ИФ да обучава истински специалисти, които да получат задълбочена подготовка в една конкретна сфера на историческото познание. Всеки, който задълбочено проучи нашата програма ще забележи, че ние не предлагаме опростяване на обучението- напротив- съгласно нашата идея студентите ще трябва да учат повече, да полагат повече усилия, да демонстрират разностранни интереси. Само така обаче според нас може да се изгради един истински историк или един прекрасно подготвен бъдещ педагог.
Какви са обективните пречки пред нашето предложение? Съзнаваме че нашият проект за реформа до голяма степен звучи радикално. Осъзнаваме също така, че той има и своите слабости. На първо място- липсата на достатъчно добре подготвени кадри, които да преподават тясно специализирани предмети като Доколумбова Америка или история на Шогуната в Япония. На второ- отмяната на общите курсове ще лиши студентите от един минимум знания за епохата. Според нас обаче вариантът с няколко СИД за дадената епоха е далеч по-сполучлив. И на последно място- липсата на воля за предприемането на една толкова радикална стъпка.
Какви са нашите цели? Поставяме си една главна цел- да предизвикаме диалог. Между студентите и преподавателите. Между всички хора, които имат мнение за развитието на ИФ. Очакваме конструктивна критика, коментари и предложения.

Ако не беше това изречение, бих казал, че мога да предположа откъде точно по коридора над Ректора идва това есе... За отбелязване: първи пост! Не на мене тия!

Топика идва от кафетата извън СУ, къдетов дискусии с другите колеги, може да се научи повече, отколкото в повечето аудитории, за съжаление.... И ако това не се промени, скоро няма да има кой и да се оплаква от качеството на обучението, понеже ще останат само тези, дето им е все едно, а такива и сега има много.....

Понеже има някои неща, които не виждам как ще се получат ще си позволя да питам тук, надявам се не е проблем.
Първо искам да питам при всички тези избираеми предмети по колко човека мислите да е една група и дали ще има достстъчно желаещи и преподаватели за всички групи? И ще има ли ограничен брой студенти, които могат да запишат даден предмет?
И второ как се отнасяте към въпроса за въвеждането на задължително обучение по гръцки и/или латински в ИФ?
И да си кажа мнението за приемния изпит. Според мен трябва да остане тема. Не ми се струва редно да учиш в ИФ на СУ и да не можеш да напишеш свързан текст. Знам, че ще кажат, че темите могат да се назубрят, но ч/з този формат на изпита се проверяват не само историческите познания, но и грамотността на кандидат-студентите. А съгласете се, че неграмотността набира застрашително големи размери.
И предложението за устно събеседване ми се струва неизпълнимо. Факт е , че във ФЖМК има такава практика, но полагащите изпит по Журналистика са в пъти по малко от явяващите се на История.

Съгласен съм, че са необходими реформи в обучението в ИФ. Проблемът не е в това, че програмата ви е радикална или че няма административна воля за осъществяването й, колкото проблематичните точки в самата нея. Но вие самите съзнавате това. Аз самият не съм убеден, че е възможно всяка година от факултета да излизат над 300 перфектно подготвени историци (вклюючително студентите от "по-малките" специалности). А и не мисля, че е необходимо. Винаги ще има по-малко мотивирани хора, по-малко активни студенти. Имал съм възможността да се срещам със студенти от съседните ни страни, с такива от Западна, Централна и Източна, ако щете, Европа, от Щатите. Амииии - сред тях както много знаещи и ерудирани хора, така и не чак толкова, да не кажа хич...
Ценното във вашето предложение е именно създаване на условия за дебатиране. Да - реформи са необходими и те се правят и в момента. Може би бавно. Но нека не премахваме с лека ръка всичко от добрите традиции на ИФ, защото обучението в ИФ има и не малко положителни черти. Моето скромно мнение на човек, който от 2000та година е свързан с ИФ (първо като студент, а сега професионално чрез контактите ми с колеги там, а и чисто емоционално) е, че има желание за покачване качеството на образованието, има и реални стъпки за това.

Ние добре съзнаваме че всичките идеи заложени в тази "програма" са ненашълно приложими, но те отразяват желанието на нас, студентите, да изучаваме неща, които ние искаме да знаем и специализираме, а не които ни се налагат отгоре. Основното ни желание е право на по-свободен и по-широк избор от знания, от които всеки сам да подбира това, което иска да научи. Това че програмата предполага да се учат точно определени неща. не означава че и студентите го желаят. Всеки човек, който знае какво прави в ИФ има точна идея за това което иска да учи и специализира, както и какви са неговите интереси. Това искаме да се вземе в предвид от преподавателите, а не всяка година да ни се натрисат някакви странни неща със съмнителна полезност....

Първо Христос воскресе! А сега по въпроса за промените, да приемем, че нещата ще се променят по начина, който предлагаш няма проблем . Но един въпрос какви специалисти ще се пръкнем от този факултет без да сме изучавали общите курсове и сме се ограничили само до това, за което смятаме че е интересно за нас.Как ще вникнем в проблемите на епохата и как ще поставим въпросите в нейният контекст? А и стои въпросът със широкият кръгозор, който ни предоставя историята и който ще бъде орязан по този начин на обучение предлаган от теб колега.
Това са само моите второкурснически разсъждения нахвърляни в тази късна доба

Практиката показва, че широкият кръгозор, за който говориш отсъства у студентите в ИФ. Друг е въпроса, каква е ползата от хора със съмнителни общи познания от цялата история. Както всички други науки, и историята се нуждае от специалисти а не схоластици. Специалист по Нова Обща история да говори за Антична история е все едно атомните физици, да се занимават със свойства на зука или ботаник да говори за човешка анатомия. За всяка сфера на познанието трябва да има отделни специалисти, иначе завинаги ще си остане сегашната позиция - специалисти всезнайковци да говорят експертно за всички сфери на историята, без значение дали тя е българска, европейска или световна. Единствените хора, които могат ( а и им се налага), да боравят с по-повърхностно, но по-общо познание са учителите, които трябва да преподават историята от 5 до 12 клас и би следвало да се занимават с общи курсове и тн. Това, го казвам с цялото ми уважение към тях разбира се и с уговорката че всеки един от тях е по-добър в определена сфера, където са и личните му интересе. Но човек, който иска да гради академична кариера, да пише книги и да е ерудит и специалист, трябва да се фокусира само върху определена част от Историята, за да има смисъл целият му труд и обучение.

За това има специализации в бакалавърската степен и после магистърски програми, пък накрая и докторантури...

И всички ние виждаме колко ефикасни са те..... Чудя се какво ли е нужно, за да проумеят хората, че не може всичко да продължава да се прави като "при бай Тошо"....

Казват, че не било като при него. Някакви дисциплини били махнати, други - сложени, въвели някаква система на концентрите, която аз не разбрах...
В резултат образованието рязко спаднало като ниво, особено изискванията към нас и сега се минавало много по-лесно...

Лошото е че няма никаква воля за промяна и ИФ продължава вече поне 10 години да спи летаргичният си сън....

Ами аз съм от горе-долу 6 години и промяна има. Няма смисъл сега да я обяснявам, но за отбелязване е, че не всяка промяна води към по-добро! Понякога застоят е по-добър, когато вероятността да се развалят нещата е много по-голяма.
п.п. Гледам, че искаш да учиш средновековна Япония и средновековен Китай...Можеш ли да ме подсетиш за името на някой техен изследовател в България или в ЮИ Европа, който да ти чете тези лекции? Така и с много други неща...
Всъщност от 1 специалност в ИФ, сега има 6. Това не е ли промяна, например?

Японците имат поне 3ма специалисти по българска история и с еоказа че са публикували извори за българската история недостъпни за нас

6 години си в ИФ и мислиш че може да се развалят нещата??? от 1 специалност станали 6! Ухааа и товаза за 100 и кусур години! Изумително! Какви безумни темпове! каква интелектуална мощ! Невероятно!

Проблемът е, че прекалено много хора са се вкопали в това което правят и нито желаят промяна, която може да ги засегне най-вече финансово, нито желаят да има развитие отново по същата причина. Истината е, че сериозни административни промени могат да оптимизират факултета дори и без коренна промяна на програмата, въпреки че тя се нуждае от такава, но ще се развали панаира... Факт е, че нивото на студентите не е никак добро, всичко го знаят и признават, но по стара българска традиция всички виждаме проблема, всички знаем решението, но предпочитаме да изчакаме той сам да се разреши или някой друг да свърши работата. Ако искаме ефикасно висше образование с европейско качество трябва да се действа за да се постигне тази цел.