Иво, ти си... ерудиран човек. Водиш динамично ежедневие, завързваш много познанства и т.н. и т.н....
Това би трябвало да те прави доволен от живота ти, нали? Има ли нещо, от което да си недоволен, което да искаш да промениш? Кое, как...
От друга страна, защитаваш ли тезата, че скромността краси човека? С други думи, даваш ли необходимата свобода на егото си или си в някоя от двете крайности - твърде малко/много? Питам според твоята лична преценка, защото тя понякога се различава от чуждата такава или от обективната.
Съществува ли нещо, което би могло да потисне самочувствието ти, да снижи самооценката ти?

Колегите са супер пичове - млади, отворени, добре изглеждащи и модерно мислещи хора. Женските колеги, като изключим няколко леопардови чалга-пръчки, са толкова чудесни и преобладаващо красиви, че мандибулата ми е свиканал да стои отпусната, с капещи от нея слюнки. Не преувеличавам - очите ти остават по коридорите, риъли.
Качеството на образованието: изцяло зависи от студентите. Простотията е, че ако искаш, можеш да минеш между капките, да не ходиш на лекции, да не знаеш какво учиш и пак да вземеш диплома. Якото е, че преподавателите са доста мотивирани и само чакат някой заинтересован и мотивиран младеж, за да му предадат цялото си знание. Всеки ден, през половин час, отворени лекции, семинари, прожекции, дискусии, гости, кръгли маси, изложби, представяне на книги, проекти, идеи, спорове, пътувания в чужбина и всичкото това на едно място. Имах удоволствието да работя в НБУ известно време - разхождах се по коридорите, слушах оперни арии, суинг, цигулки и пиана, звучащи от залите на последния етаж, чувах виковете, смеха и плача на актьорите от театралните трупи, гледах граматическите таблици за чуждоезиковите курсове, четях таблата на египтолозите и антрополозите, гледах обявите за еко-екскурзии на биолозите, любувах се на произведенията на архитектите, дизайнерите, художниците и скулпторите по коридорите, кефех се на яките оборудвани компютри в пц-залите, участвах в експериментите на психолозите, обикалях с часове библиотеката, в която има ВСИЧКО, говорех и се запознавах с преподаватели, студенти и персонал. Привързах се към всичко това.
Заключението ми е следното: Нов български университет е идеалното място, ако искаш да получиш нещо от университета си. Трябва просто интерес и мотивация. Поискай и ще ти се даде. Всичко.

Как успяваш да запазиш такива чудесни взаимоотношения с бившите си?
Като казах бивши -- как е малкото, сладко Ванчи
И като заговорих за връзки -- с какво момиче се виждаш след... да речем, 2 години?

Бригада. Малко над 4 месеца. Цяло лято. Щата Мейн. Град Йорк. Йей
Сега пак отивам, но в Северна Каролина, щатът, където вчера няк'ъв луд изпозастреля дузина инвалиди и персонал в един старчески дом Градът се казва Корола.

Е, кой не иска да промени света, честно? Иначе все независещи от мен неща - искам хората да не се овълчават и да имам много повече време за всичко.


Самооценката ми е висока, не вярвам в прекалената скромност. Но не мисля, че съм нещо повече от когото и да било, затова и не смятам, че е нужно снижаване. По-скоро се опитвам да повдигам чуждата увереност. Да, скромноста краси човека със сигурност. И го прави по-мъдър. Аз не търся мъдрост в скромността - нямам време да съм скромен. Затова пък искрено се радвам на скромни хора. Скромен съм в смисъла на фразата "Аз знам, че нищо не знам". Все повече частта с "...но други и това не знаят" отпада с общуването ми с хората. научавам се да ценя и търся мнението на всеки, винаги. Ама на всеки. Затова някои от приятелите ми ме обвиняват, че дружа с идиоти, луузъри, гийкове, нърдове, недостойни за тяхното внимание. Аз откривам във всички онези хора точно толкова ценности, колкото и у металите, клубните лъвове, отрепките, музикантите, четящите, рапърите, зубърите, шофьорите, възрастните, младите. Звучи смешно и клише, но наистина го чувствам. Истината е, че хората са много различни, но още повече - еднакви. Откривам доброто и същественото, не стоя на повърхността. И колкото повече го правя, толкова по-лесно става. И хубаво.
Който иска, да се смее.
Free your mind and the rest will follow...

Как успяваш да запазиш такива чудесни взаимоотношения с бившите си?
Дипломатичност, усмивка, аналитичен подход, опит в общуването, чар, липса на активно лошо отношение и провинения във времето заедно - на такива неща го отдавам.
Като казах бивши -- как е малкото, сладко Ванчи
Добре е, онзи ден бяхме на караоке Студентства си детето, има си гадже - нелошо, симпатяга е, не знам какви са им отношенията, постарах се да не оставя душевен и емоционален демидж когато решихме да прекъснем...
И като заговорих за връзки -- с какво момиче се виждаш след... да речем, 2 години?
Нямам ама НИКАКВА представа. Пълно е с девойки - умни, красиви, с чувство за хумор, културни и пр. Като нищо ще се спра на нещо в скоро време. Или пък не. Имам разни любови по чужбина, там също нищо не се знае... Най-много искам пак да се влюбя. Ама истински - така че всичко да е пролет и романтика и в главата ми да е само нейният образ... Не знам дали е възможно вече. Поне не толкова чисто и романтично, както едно време... Лъв съм, имам нужда от постоянно разнообразие и поддържане на интереса. Едно от момичетата, които ме познават най-добре от всички, може би наистина най-добре, твърди, че за мен жена няма. Може и да е права. А може и да не е

Judy Ramone maybe?

Хъх... Ама те не се познават лично дори, май...

Не "май", ами изобщо

Не че ви сватосвам с Джуди, но смятам, че визуално ще си подхождате