Аз уча, защото ми е интересно и защото някой ден ще трябва да си изкарвам прехраната с това, което съм научила. А това, което няма да влезе в употреба на работното място, просто ми харесва, затова го чета. Поне засега е така.

Наистина,никой не отговаря както трябва на зададения въпрос ...

- митовете, които се разнасят от горнокурсници, относно това колко е труден изпитът
- тежкият материал, който изисква осмисляне и задълбочаване
- харизматичният преподавател
- високата степен на приложимост на придобитите знания
- личният интерес и афинитет към учебната дисциплина
- текущият контрол от страна на асистентите
- строгият и педантичен изпитващ

Браво,най-накрая. Значи мотивацията е сбор от всичко,което и аз изброих в началото + още някои неща. Всъщност наистина няма еднозначен отговор на моя въпрос. Макар че мен най-много ме респектира преподавателят,неговото отношение към лекциите и студентите.

Блийд, ти да не би да учиш Право?

Аз уча, защото ми е интересно. Можех да избера да уча много други неща , но реших, че това (правото) ще ми бъде най-интересно, защото обединява много от нещата, които ми допадат. Преподавател рядко може да ме мотивира да уча, но пък самомотивацията ми е достатъчна. Наистина е доста субективно да се каже кое мотивира студентите... За някои колеги това може да е успех за общежитие, стипендия и пр., за други - просто желанието да знаят повече. Все пак аз си мисля, че е по-добре мотивацията ни да идва от там, че с това един ден ще си изкарваме прехраната (както каза някой по-горе) и колкото повече вземем от това, което учим сега, толкова по-добре. Включително и от общотеоретичните дисциплини, които пък създават една по-широка правна култура, което поне на мен не ми изглежда безсмислено

Да. То се подразбира ...