Киро, оставам с впечатлението, че в момента, в който ме видиш, спираш да ме слушаш.Лично на тебе ти го казах това за приказките онзи път, когато много държеше да ме изгубиш из Лозенец.

Колкото до Борис Априлов - трудно ще намериш нещо, което не е било издавано никога. Не е като да не съм опитвала. Говоря за произведенията му за възрастни - детските му неща са лесно намираеми.

Айде, че пак стана никое време...

тогава съм бил твърде задълбочен да те изгубя явно, и затова не си го спомням xD

Аз все пак ще се пробвам да ги намеря, пък да видим ^^

Голяма част от Българската л-ра заслужава да бъде сред Световната класика. Жалко е, че в днешно време сякаш не й се обръща достатъчно внимание и сякаш повечето хора смятат, че всичко е изчетено, а новото няма бъдеще.
Повечето от любимите ми произведения са български. Тематиката им е напълно различна- от четирилогията на Талев, през "Тютюн" на Димов, т.нар. "селски разкази" на Елин Пелин, до фейлетоните на Алеко.
На този етап познанията ми не са особено обширни, защото повече внимание обръщам на л-рата, която ми е необходима за кандидатстване. Разбира се, че не се ограничавам само с нея, но максималното 'отдалечаване' е с други творби от същия автор.
И все пак смятам, че всеки българин е длъжен ако не да харесва, то поне да уважава Българската л-ра, защото тя дава една своеобразна представа за миналото, ценностите, манталитета на народа.

Пропуснах Павел Вежинов, бре, хора...
Огромни извинения! Когато другите кълваха "Маминото детенце" за кандидатстване след 7. клас, аз се мотах из библиотека "Родина" в търсене на сборника с разкази "Сините пеперуди".
Не съм чела нищо негово в последните 5-6 години, трябва да проверя дали и днес бих го харесала така.

Според мен най-високите достижения на българската литература са философските поеми на Пенчо Славейков, поезията на Пейо Яворов от втория му период, поезията на Атанас Далчев, "Прощално" на Никола Вапцаров(а и редица други негови творби), поезията на Христо Ботев, "Железният Светилник"....

От всичките, дето ги изреди само Вапцаров ми допада.

Малко неща от нашата литература наистина са големи;ако говорим за романи, не мога да се сетя в момента за нито един, който по моето скромно мнение да заслужава квалификацията "велик". Като цяло има добри автори, които обаче никога не биха могли да станат кой знае колко популярни на запад. Марков имаше едно много хубаво есе по въпроса. Друг е въпросът, че Елин Пелин, Талев и прочее писатели са дали колкото на литературата като изкуство, толкова и на нацията ни като съзнание.
Виж, поезията е друга работа...Георги Марков и Вежинов(някои негови разкази наистина са много хубави) също.
Впрочем наскоро открих Константин Павловето:


ИНТЕРВЮ В УТРОБАТА НА КИТА

(Из "Стари неща")

- Къде беше -
питат ме -
повече от три десетилетия?

- Бях в утробата на Кита.
Всички виждате,
нарочно питате.

- Как прекара -
питат ме -
три десетилетия в търбуха му?

- И това го знаете -
комар играх
с оня комарджия... Йон библейския.

- Ама Йон излезе -
викат ми, -
теб защо те няма -
питат ме.

- Йон излезе -
господ го откупи,
а за мене дявола не даде пукнат грош.


- Страшно ли ти беше -
питат ме -
толкова десетилетия?

- Страшно беше,
скучно стана -
пушех и мълчах,
мълчах и пушех...

- А сега какво ще правиш -
питат ме -
следващото тридесетилетие?

- Аз ли?
Аз не знам,
но знам, че Кита
фасове ще плюе
три десетилетия
и ще замърсява океанската среда.

Нека почива в мир.

А за настоящето на многострадалната ни литература не мисля много хубави неща, но и не съм най-компетентният по въпроса. Има разни добри неща, на които съм попадал - като прозата на Деян Енев, - но огромното болшинство родна литература по рафтовете е помия от тип "Жанет 45", която никой не купува и чете. Г.Господинов и прочие.(иначе държа да споделя, че тези, "емигрантските" - Ел.Костова, Димитър Динев и Илия Троянов, - не съм ги чел;но пък и те явно са друг случай)
Малко примери от Великия Карбовски пускам тук.
Има нещо датско в Гниляне
какво е то - да разбера не мога.
Но има нещо датско в Гниляне.
Малко е, но го има.
следващото би заслужавало специален коментар, ако думите не бяха безсилни;опитите на К. да подиграва ли, що ли, Недялко Йорданов, са покъртителни;това според мен е българският поетически еквивалент на "Кен лий"
Недялко яде лайна в НДК.
Там той и стихове чете.
Не мога да повярвам -
такава немарливост,
дори устата си не мие,
след като стихове е чел.

От небето лилаво но ведро,
гнусав дъжд плющи.
И сговнясаната твърд
се стреми да овлажни.

После слънчице ще цвръцне,
гадничко ще заблести,
и цветенцето смрадливо,
ще накара да цъфти.

И тревички и мухички,
да го еба, май че всички,
шават, дрискат и пърдят!
Пролетта си честитят!

не бих се съгласил с теб по този въпрос ^^ Има такива автори, чиято литература е толкова стойностна, колкото и световната литература. Просто литературата ни като цяло не е била толкова силно развита, че да бъде разпространена извън границите на България. Damn, днешно време тя не може да се разпространи из самата България, какво остава за из другите страни о.О За романи не мога да говоря много, защото аз лично не съм чел много български романи, но другите сфери на прозата са силно развити при някои автори и спокойно могат да се сравнят с едни от най-големите имена в световната литература ^^

Но след като с потрес разбрах, че дори хора, които обожават да четат, не са чували за едни от най-добрите ни писатели, какво мога да кажа за популяризиране на българската литература в чужбина, като тя не се популяризира сред българския читател (примерно как да са чували за Николай Райнов, като последно е преиздаван 1992 или 93 година о.О та тогава повечето сме били по на 3-6 години xD)

Малко да върна тзи тема нагоре (не че е в дъното на раздела де )

На мен засега любими български автори (като се замисля, и изобщо редом с няколко чуждестранни) са Николай Райнов и Светослав Минков

Преди малко препоръчвах Н. Райнов на едно момиче от форума, доста се поувлякох де, но общо взето за мен той наистина е един от най-върховите ни белетристи, просто е невероятен като литература Както много критици пишат, и както мога и аз да го сравня, писател на световно ниво Бих го препоръчал горещо на всеки, ако не беше факта, че не е много преиздаван (а в последните години хич... поне засега). Досега най-силно ми е харесала книгата "Очите на Арабия" която е една от любимите ми изобщо книги

Светослав Минков също е невероятен за мен, има необикновен стил на писане, доста интересен при това, и уникални истории Има негови разкази, които съм чел десетки пъти и не са ми омръзнали, толкова завладяващи са Един от първите ни диаболисти и фантасти, за което много го уважавам. Според мен всеки фен на фантастиката трябва да мине и през него Аз определено се възхитих на фантастичната му литература

Имам и други любими, но тези двамата са на върха при всички положения ^^

аз пък много, много си допаднах с писането на Блага Димитрова. сега ще си издиря още нейни работи

едит: засега съм чела само "Лавина" и "Отклонение"

Напоследък прочетох някои по-малко популярни произведения на Димитър Димов, сред които неговите четири разказа. Особено много ми хареса "Задушна нощ в Севиля". Не се набляга толкова на "фаталната жена", колкото на деградацията на хора на изкуството, принудени да търсят по-повърхностни, но и по-доходоносни мотиви.

сетих се за още един български пиател, който пише доста интересно и запленяващо - Асен Златаров. Да, той преди всичко е професор, но в ранните си години под псевдонима "Аура" е написал няколко книги, от които успях да попадна на "Цветя за Него", която книга е доста добра Е, подозирам, че малко или много се е повлиял от Н. Райнов, който тогава също много активно е писал (1918-та година това), но все пак има и нещо уникално в литературата на Асен Златаров, което я прави доста добра ^^

в момента съм се задълбочил над литературата на няколко следосвобожденски автора, които пишат до 10-те и 20-те години: Стоян Михайловски, Кирил Христов, Константин Величков и Петко Тодоров... доста ми допада литературата им, особено поезията, има невероятни творби Все още не съм чел много техни неща, но определено съм на мнение, че литературата ни до 20-те години на 20 век е била много развита и на високо ниво

Ако ще си говорим за поезия, аз наскоро преоткрих Иван Пейчев и е... прекрасни, много силни стихове.

Не чаках есента, защото беше
в сърцето ми непоносима есен.
Аз непрекъснато очаквах някого,
бях чужд на някого,
сбогувах се със някого.
Не чаках есента, но тя дойде.
Дойдоха мъртвите очи на нейните красиви риби,
непоносимата тъга
на нейните ограбени икони.
Но тя дойде. Всъщност тя се върна,
но не с античната си тишина,
не с корабите,
не със мен,
а защото беше
в сърцето ми непоносима есен.

***

С книжните кораби
няма да стигнеш доникъде.
Истинските са тъжни,
ще стигнеш навсякъде с тях.
Не пътувай,
създавай своите книжни флотолии,
не пътувай, мой нежен Колумб.
Истинските тъжни и страшни кораби
откриват Америка.
Не пътувай!