поразгледах този раздел и ми направи впечатление, че се набляга на чуждестранна литература и почти няма помен от нашата родна литература о.О А ми е любопитно какво мислят съфорумници за нея ^^

Та, споделете мнението ви спрямо българската литература, предпочитания, любими автори, любими книги, любими периоди, нова или стара българска литература и защо, бе всичко, свързано с нея

Не мога да не се разпиша първа в тази тема, тъй като от доста време аз самата се чудех дали да не пусна такава. theDarkSite, поздравления че пръв се осмели!

Поради факта, че уча Българска филология, свързвам понятието "стара литература" с литературата до 16-17. век и определено не мога да я нарека любима, въпреки че е интересна от историческа гледна точка.
Възрожденската, или доосвобожденска литература, също буди интерес у мен основно като историческа рамка за развитие на културата у нас като цяло. Тя разбира се е изпълнена със силен освобожденски патос. Няма как да не спомена титана на тази литература -- Ботев, за който се говори още в първи клас. Лично мой фаворит от тази епоха е Васил Друмев, бъдещият митрополит Климент Търновски и първата българска повест - "Нещастна фамилия", както и "Ученик и благодетели". А за еротичните стихове на Петко Славейков и онова Бахтиново карнавално начало в нашата литература, мога да говоря много. Но тук е написано достатъчно интересно http://liternet.bg/publish14/a_aleksiev ... chnata.htm .Следосвобожденската литература до ПСВ е един от любимите ми периоди. Малко са авторите от това време, които да не харесвам, въпреки че все още художествените текстове не са на достатъчно високо ниво.Но това е един все още актуален въпрос, пораждащ много полемики.
За соцреалистическия канон и случая "Тютюн" ,честно казано, ми е досадно да пиша...
Съвременната ни литература все още страда от доста липси. Но лично аз не вярвам, че една от тези липси е тази на талантливи творци. По-скоро "дереджето" на литературата е резултат на общественото състояние като цяло. Всъщност винаги е било така. Затова и Вазовото стихотворение "Апатията" все още се чете..
.http://www.chitanka.info:82/lib/text/!Apatijata

Обожавам разказите на Йовков и Елин Пелин, Вазов също има хубави, но неговото име можем да споменем в почти всяка литературна сфера.

Любим роман ми е "Тютюн" - богат на идеи и много по-различен от еднообразието на Възрожденската литература.

Ох, да и аз щях да пиша за Димов, обаче за "Осъдени души". Харесва ми много, макар че честно казано, много се дразнех отначало, че героите не са българи. Дори повече от "Тютюн" ми допада.
Друго, което обожавам е "Хайка за вълци" и "Предя да се родя и след смъртта ми" на Ивайло Петров. Особено "Хайка за вълци" доста ме впечатли с натурализма си на места. Другата книга ми беше малко проблемна. После обаче бях запленена от образа на чичото Момчил.
Естествено, трябва да спомена и "Време разделно". Колкото и парадоксално да звучи, харесвам голяма част от социалистическата ни литература.

Сега се сетих, бабата на най-добрата ми приятелка ми беше давала да чета книга от нейн приятел, която се казваше... "Сред хайлайфа" или нещо такова и описваше висшата класа на София през очите на едно момче, което по случайност попада в клас на децата на депутати и фабриканти. Беше доста впечатляващо и силно мелодраматично четиво.

От наистина новите автори много харесвам "Ела при мен" на Богдан Русев, разказите на Елена Павлова, "Дзифт" на Вл. Тодоров... Четох и прословутата "Черна кутия" на Алек Попов, но ме впечатли, колкото разказите му. Друго, друго... "Горният етаж" на Момчил Николов, като така и не разбрах какво се случва в тая книга точно... А и прехваления Георги Господинов изобщо не ми допада. Относно Виктор Пасков съм скептична. Има неща, които ми харесват и други, които ме отвращават.

Харесва ми естествено българската фантастика. Йоан Владимир, Кира Валери, отново ще спомена Елена Павлова. Всъщност има доста. И пак... в разказите са доста по-добри, отколкото в романите.

Толкова за прозата, като не ми се спи толкова, може да попиша и за поезията. Ако някой иска да ме пита за нещо от горните, да заповяда.

леле, "Ела при мен" май е най-гадната книга, която съм чела тази година. изобщо не ми допадна, заради третата част, която си е ужас! тва с Иракли в началото ми беше яко, заради лични спомени; втората част ставаше също, но последната... общото чувство, което остави у мен след края, беше мноооого неприятно.

а новата му книга някой чел ли я е?

Ру, с тебе имаме болно различни вкусове за книги май. Странно. Кое те подразни? Не съм я чела новата, ама нещо е някакво много "западна". В смисъл, повечето български са супер изтрещяло биографично-измислени.

"Осъдени души" също ми харесва, та дори и "Поручик Бенц", която се доближава най-много до мелодрамата. Като цяло ми харесват идеите от творчеството на Димов. В този ред на мисли, има ли вероятност да намеря някъде "Сред хайлайфа"?

в антикварните книжарници само, боя се... срещу фонтана има един тунел, в лявата половина в дъното, м/у две кафенета има една антикварна книжарница, където почти сигурно е, че ще ти я намерят

не ми хареса просто. натоварваща, объркана, смръцъфръцана, надрусана. може и да е хубава, всички я хвалят, но аз в нея не намерих нищо, освен че събуди някви гадни спомени и ми стъпи настроението

колкото до различните вкусове: да ти кажа и аз съм го забелязла

Ще бъда благодарен при малко по-обстойно обяснение на това място "фонтанът"... Не за друго, ами съм от провинцията и такива кодови имена още нищо не ми говорят.

В Народната я има със сигурност, но не мога да си спомня как се казва авторът.

сори, пропуснах уточнението, че става въпрос за фонтана на площад Славейково Заставаш пред него, пресичаш графа и малко в дясно е тунела (един-два метра в дясно става въпрос )

Оф, като не ми се спи, че се чудя къде да драскам.
Болните ми симпатии към Борис Априлов и Смирненски ги знаете, те са ми сред пороците, ако и имената им да не си отиват, поставени едно до друго. Което ми напомня - аз продължавам да издирвам текстове на Борис Априлов, различни от поредицата за Лиско - романите му ("Траверстаун" бил преведен на намсиколко езика... а на български го няма, нали! Кучета...), пиесите ("Островът", "Кораб с розови платна", "Приказна игра"...), а за текста на "Хиляда и вторият" убивам човек.
Елин Пелин, Чудомир, Талев, Димов. Това са ми любимците. Разбрахме се и за приказките на Райнов.

Чудя ви се как имате нерви да четете изтрещелите книги на младите български автори. Повечето са за психиатрията - и, бас ловя, ще ги приемат с диагноза "Наполеон". Трябва да ми препоръчате нещо, което да става - щото от пробата и грешката съм на път да се отчая съвсем. Определено пиесите на Мария Станкова са много мои, бих се зачела и в романите й, ако ми попаднат; Яна Борисова също написа една чудесна "Малка пиеса за детска стая", но не очаквам с нетърпение следващите й творби - опасявам се, че това ще си остане нейният шедьовър.

Виж, книгите-игри ги тачех - Колин Уолъмбъри, например . Видях, че сте споменали и Йоан Владимир - зачитала съм се, щото се случи така, че някога се запознах с Ани Илиева (тъй де, Йоан Владимир) и ми направи достатъчно силно впечатление, че да направя опит и с тоя жанр. Там съм с резерви.

Българска литература - няма лошо. =) В много отношения я предпочитам пред чуждестранната. Като цяло не си падам привърженик на поезията, май само Далчев чета с удоволствие. А любимците ми са Елин Пелин (него си го чета доброволно от 5-и клас) и Талев. Ееех, този Талев, добре, че беше 12-и клас, за да седна и да му прочета историческите романи...
От време на време попрочитам и по-съвременната българска литература. Рядко обаче ми попада нещо, което да ми хареса достатъчно. За момента пристрстията ми са изцяло за Стефан Кръстев, още повече, че произведенията му ги има в интернет и са достъпни за всички, което прави купуването на книгите му още по-голямо удоволствие.

предизвикателство за мен - ще се опитам да ти намеря книжките, но те предупреждавам, че ще ти излезе солено откъм цени Но като гледам как ги щеш, май няма да ти направи впечатление това ^^



Виж, това ми идва ново Значи си падаш по приказките на Райнов... а по други негови творби? или не си чела друго Защото по-ранните му книги са нещо вълшебно Особено "Очите на Арабия" и "Слънчеви Приказки" (не се залъгвай от заглавието, тези приказки не са като обикновените приказки )

Мога и още да говоря за Райнов, ама ще го запазя това за към уикенда, че ще ми трябва време xD