Живеем както можем, но идва момент, в който рутината е заменила първоначалния ентусиазъм, тогава идва отегчението и в най-лошия случай-отчаянието, а после и тежкият въпрос"Какво всъщност искаме?!". А какъв е отговорът??? Търсим тръпката??? И в какво се изразява тя???

Pls, след всеки препинателен знак трябва да има интервал!

В новата серия на "Цивилизацията"?

И това е в раздел "спорт" защото...?

Тъй като е в раздел спорт веднага си представих някакъв опит в/у нов трик,било то с кънки,колело,хикс примерно...Спомних си за паниката и трепета на първия ми скок над (твърде малък) брой стълби и как после с часове треперех.Тази тръпка изчезна с времето,но дори едно стъпало повече би я върнало...за нея си мисля докато гледам клипчета с екстремни спортове..например байк...колко невероятно страхотно е чувството да летиш,да направиш нещо...и дори колко е сладка болката когато при някой опит се изтърсиш.Чувството да си жив....


ако темата скокне в друг раздел пак ш'пиша

Или новата Ред Алерт - 3 ?!

Тръпката е новата цивилизация, новия титан куест, фолаут три и дедспейс и абсолютната липса на време за която и да е от тях...

Цив5 излезе ли?

so focking true.

za men trupkata e v novoto,tainoto,zabranenoto... v neshto,koeto moje da me napravi shtastliva,da me podludi ot emocii...
ne znam kak ste ia razbrali taia tema...neshto predishnite mnenia ne mi se vruzvat...

P.S. sorry za latinicata,na tova pc niama kirilica

КоН

Аз бих се доверил на Кейн.

Търсим тръпката, за да избягаме от неволно въвлеклите ни в своя водовъртеж сивота, бездушност, еднообразие, за да постигнем нещо със своето свободно време, с личните си минути, в които да се погрижим за това, което ни липсва! Търсим онова събитие, разтупкващо сърцата и изпълващо ни с живителна енергия; онова, което раздвижва кръвта във вените, което ни позволява да поемем с усмивка свеж въздух и да променим собствения си мироглед, да стъпчем с лекота дразнителите!

Тръпка

Чувството в теб напира, гори
Усещаш вътрешно как нещо те боли
Готовността напира бурно, страшно
Сякаш звяр велик ръмжи ужасно
Готов за борбата подхващаш смела крачка
Че вече не издържа душата юнашка
Към целта заветна летиш устремен
От негаснещия огън смел, окрилен
Със лъвски скок си мястото заемаш
И битката с готовност подемаш
Успял да достигнеш тоз славен хълм
И Радецки залушаваш със силен гръм
О! Стискай зъби под таз канонада
Сякаш сам дяволът излиза от ада
Последният напън вече е настал
кога се чуваш сам изревал:
Чакай, бе! Де е цялата хартия?
Че аз сега с какво ще се затрия?
---
И днес помни юнакът урока суров
В случай на нужда все бъди готов. Бъди готов

Ред: Баси, т'ва се получи готино Ш'го пусна в темичката за стихчетата