"Травестит-роля", това не е ли много модернизирано? Роля за кастрат си е съвсем точно... Затова е сложна за съвременно изпълнение, да!

Е, сега е малко трудно да намериш кастрати - затова говорим за най-доброто възможно изпълнение измежду тези, които познаваме.
А ако мислиш, че "травестит-роля" (като Оскар, Керубино и т.н.т) не е достатъчно политически коректно, предлагам cross gender role и това е последната ми оферта.

Обаче ферман като онзи от предната страница не бях писала от много време.

Честно да си призная, Керубино никога не е бил "моят" герой в операта, това е графинята. Но, това "отдавна" си беше удар под кръста или не съвсем, може би по-скоро защото никога не съм "палпитар", та пажът ми е безразличен. Сега се позамислих защо не дават партията на момчета-сопрани? "Дон Джовани" е друга (не е бира, няма на какво да го оприлича) - тя е първата ми опера, първата, която чух цялата, когато започнах сериозно да се заслушвам, дълго време бе и единствената, минаха години (далеч не толкова много) и все още не съм намерил запис, който да замени онзи на Клемперер. Може би сантименти.

Колкото до еротиката в операта, пфуй, при това в Пучини. Еротиката е работа на кордебалета - женски кълки и мъжки пакети, за всеки според вкуса и предпочитанията. Пучини е като Фройд или другите кукувици, почва да търси нюансите и настава една дълбока драма, не ти е работа... Не може ли призраци, откъснати глави и корони, окъпани в кръв да има? Нещо съм неподреден в мислите си, та спирам. Отивам при Пучини.

Хаха... а дали не бъркаш еротиката с порното? Пък и... от кълки до кълки има огромна разлика.
В музиката може да има нещо много еротично, признай го! И, колкото и да не харесваш Пучини (отказала съм се да те разубеждавам, ти си избрал да се затвориш в белкантото и, вероятно, не мога да те виня) - в неговите опери (или поне в повечето от тях) има нещо ужасно човешко, а не само ангелско, чисто и онеправдано, какъвто, най-често, е случаят с Верди. Веризъм, какво да го правиш.
Да, ти знаеш, че обожавам Верди и да, той е любимият ми композитор, но напоследък откривам много от своите истини в "Турандот", по-рано - в "Бътерфлай" и, още по-рано, в "Тоска". В "Тоска" няма никаква драма, ако изключим арията от съседния контест - там историята се разказва с 2 изречения и няма сълзи и сополи.
Виж, с "Бохеми", например, така и не се разбрахме - тъкмо поради небивалата драма, пот и други секрети. Затова и винаги ще защитавам Пучини - еротиката е там. А в състава на балета в операта (не само кордебалета, но и примите) си има разврат кооооолкото си щеш. Но това е друга тема, да...