Ето една тема по темата

Някъде ми се върти из атрофиралата мозъчна тъкан, че може би имаше такава тема преди. Ако е така - извинявай, Мила

И така, братя и сестри по оръжие... Кои са боговете в жанра? Кои са техните шедьоври?

Българи и чужденци, сай-фай и фентъзи, спорт и "Патрул за ада", индивидуални и отборни игри... Гордостта на 90-те години!!!!!

Нека се разтопим в хвалби и изригнем в критики!!! ...ъм... примерно

Стига, бе, аз съм писала книга-игра - беше към стотина "епизода", илюстрациите също бяха мое дело ( ). Действието се развиваше по поречието на Амазонка, голям цирк. Трябва да я издиря това лято.
Иначе, вярвате или не, съм изиграла няколко десетки такива книги - реално всичко, което ми попадна от жанра по онова време. Конкретни заглавия и автори не помня - имаше една футболна, някаква за Формула 1 (тя излезе към 1998-1999 г.), имаше и някаква за Лох Нес, дето я прокъсах от четене (трябваше да правиш снимки на чудовището, обаче някакви крадци ти задигат чантата и оставаш само с един фотоапарат и имаш само 6 пози, които трябва да използваш разумно), една със зомбита, която беше много тъпа и, каквото и да направиш, все умираш (всъщност, те тия с катакомбите и зомбитата бяха няколко, но ми се сливат в спомен за една). Имаше и някаква за замъка Мушморок, която беше написана с уникално чувство за хумор...
Ужас. Не мога да повярвам, че пиша така лаишки - просто наистина всички имена са ми избягали за десетина-дванайсет години. Срамота.
Но бяха голяма краста, няма лъжа, няма измама. Снабдявах целия клас с подобни книжки. А най-лошото е, че нямам и най-бегла представа къде са се дянали - иначе бих си ги препрочела с най-голям кеф. Дано някой ден ги намеря, поне да ги показвам на децата си.

Майкъл Майндкрайм ми беше любимец. Не харесвах Колин Уолъмбъри и Върджил Дриймънд.

А, това име ми е познато... Колин Уолъмбъри... Той беше автора на "Проклятието на замъка Мушморок". Помня, че се изненадах, че е българин.
Сега го намерих във Википедия, някои от книгите му ги имах - "Огнена пустиня" си я намерих на една пейка (early days of bookcrossin', I guess), помня корицата - беше в светлосиньо и оранжево. "Замъкът на талъсъмите", "Ледени пирати" и "В лабиринта на времето" също са ми познати.
Нещо ми се върти и за "Окото на Бога"... почват да изплуват разни заглавия.

Ели, всички сме писали бе! Аз си пазя мойте, ама май всичките са недовършени Имах една с мн яки карти, колко време ми отнеха, не е истина /имайки предвид, че съм скарана с картите и ориентацията по прнцип /...

Иначе, Ники, май наистина имаше едно време тема, ама много едно време и даже беше на латиница

Чакай да видя кои ми бяха любимите... Като автор- Колин!!! И Блонд... "Варварският бог" е най-великата книга!!! И "Принцът на Алкирия", разбира се... Другите продължения на сюжета също радваха, особено героите. Друго хипер любимо е "Реката...", макар следващите 2 части, поне по мое мнение, да не са на нивото не първата. На Джордж, както казах, мн му се радвах на Арените... И въобще спортните книжки заемат достойно място в колекцията ми. В лудия ми фенски НБА период се запалих по "Демоните..." на Майкъл...
Дам, като цяло май повече български съм чела като се замисля... Почти всичко на Мега...
От чуждестранните се радвах на Ливингстън, макар негови да са няколкото, които никога не успях да изиграя до край
После дойде модата на стратегиите, не й се поддадох много...Но имаше една страхотна серия на Мега за Лорд Дракон- ей тва беше много маниашко нещо!

Въобще как можахте да пуснете такава тема?!

Едит: Ахахахаха, сега видях, че Ели е споменала "Огнена пустиня"- тва е най-яката "цензурирана" книга евър!

тая ми беше любимата

Аз не съм чел ни една! Да започвам ли на стари години и ако да, откъде?

Почвай От "Реката...", препоръчвам аз

Аз бях фен на военните тематики - Екип ДЕЛТА и тем подобни... военни симулации ли им викаха?
А да - имах и за Троянската война някаква... дето играеш с Ахил, после с Хектор.. и нелепата карта с кентаври, дето играеш с Аякс... лудница си беше... на едното зарче вместо числа имаше щит, копие, меч, лък...

И някои правила бяха неразбираеми, защото - за бога те симулират митология, няма как да стане по-дебилно...

През 1994-95, когато почна да излиза списание "Мегаигри" (но беше на "Плеяда", не на "Мега"), вътре имаше мегабрутални неща - там Колин започна да пуска "Реката...", парче по парче. Живеех от брой за брой. После се появи и "Тъмната страна на земята" на части, а черешката на тортата беше "Патрул за ада" - който не го е чел това чудо, е загубил - няма такава дебилна книга!!! Това списание беше чудесно - по детски наивно и печатано на амбалажна хартия, но те култовите неща са така

Ениуей, сега за чужденците - имената не са много, но са ГОЛЕМИ - Стийв Джаксън и Иън Ливингстън и тяхната размазваща серия книги Fighting Fantasy, преведена много грешно и оригинално като "Битки Безброй".

Принцесата е права - тези книги са безумно сложни, но това ги прави още по-супер!

Примерно "Магьосникът от Огнената планина" - това чудо със събирането на ключовете и комбинирането на номерата ми вадеше душата, писна ми да умирам на предпоследния епизод. Пък и самата книга е неминаваема, ако човек не си нарисува карта с бележки по нея - лудница!!!

После идва моят сай-фай фаворит - "Звездолетът-скитник". Страхотен сюжет, адски много планети за изследване и фльонгата - събирането на данните за черните дупки и избирането на правилната такава в края. На десетия опит успях да я уцеля

Но малко ли още има - "Боец на колела", "Градът на крадците", "Цитаделата на хаоса" (която не е издавана в България, май)... И всичките си заслужават!!!

Сега към, така да се каже, солта и пиперът на книгите-игри - сериите!
Без да омаловажавам "Реката...", която ако беше сценарий или по-солиден роман и ако не беше създадена в България, щеше да прати Колин някъде малко след Робърт Хауърд, наистина , но за мен върховете са два - серията "Магьосничества" на Стийв Джаксън и "Кървав Меч" на Дейв Морис и Оливър Джонсън.

Първата - заради характерния за Джаксън разбираем стил, влудяващата трудност, вниманието към детайла и изобилието от възможности, прикриващи идеално единствения верен път А и заради интересните фентъзи-същества вътре

Втората - заради НЕВЕРОЯТНАТА история (не, сериозно, книгата е истински ребус за знаещи и можещи - препратките към реални събития и личности от човешката история са безброй и виртуозно и елегантно почти прикрити), съвършената за книга-игра бойна система (опция да играе с до 4 човека на малки тактически карти за всяка битка - красота!), класическите за РПГ персонажи - Warrior, Rogue, Priest и Wizard, наборът от магии и умения и ранговата система с точките за опит, които за мен са ненадминати в жанра. Ох, разчувствах се

Стига съм писал, че стана ега ти какъв чаршаф! Ама така е то, като се сетя за доброто старо време и спирка нямам

Почвате да ме заинтригувате... Да не ми издъните сесията, ей!

И аз я имам. Не беше добре направена, но тя беше от първите излезли у нас стратегии като че ли

Н, Битки безброй е доста глупава... чист хак ен слаш са си - просто хартиено Диабло Май че от чуждите книги-игри най-известни са серията за Самотния Вълк, която в българия има 4 издадени от поредицата, а на запад са над 20, поредицата Кървав Меч, където има дори и роуплейски наченки и една дето си един Нинджа - Пътят на Тигъра май се казваше. Тея последните две ги имам на компа на английски, но сега за сега съм играл само първата от Пътят на Тигъра

От българските - трудно ми е да кажа кои са ми любимите...
Уейн и Блонд пишеха доста забавно Конаново фентъзи и имаше еднотипни забавни моменти във всичките им книги - самоиронията на главния герой като че ли е типична за техния стил (по-скоро за стила на Уейн. При самостоятелните поредици на Блонд не се забелязва - примерно поредицата за Орм) Серията за Алкирия е много добра, да не говорим за продължението й, което за съжаление съм чел само веднъж и имам само първата книга то него Твърде жалко, че Уейн почна да се снима в порно

Колин е може би най-ерудираният български писател на книги-игри. То е и нормално, имайки предвид, че е бил единственият над 25 години от всичките. Много добри и интересни книги има - Конникът на Апокалипсиса е невероятно атмосферична, твърде жалко че е толкова осрано продължението й.

Върджил поредицата за Дъгата май ми е действала най-зарибяващо. Не мога да си обясня защо, като цяло никога не съм обичал пародийно фентъзи, но ми беше супер интересно да я играя. А и да не забравяме, че Ледено Безмълвие също е на Върджил, а тя е наистина много много добра. При нея май основното дразнещо нещо бяха хъскитата й.

Майндкрайм също има много добри - поредицата му за викингите е шедьовър и освен това, мисля, че той е единственият български писател който е включвал женски персонажи в такава степен в книгите си (любовта на викингския конунг с франкската принцеса в Нашествието заема доста централно сюжетно място, както и любовта на Елмар и Елеа в... Драконова песен ли се казваше?) Жалко само, че беше толкова надменен Но, кво да правиш, убеден левскар... повечето са такива.

На Джордж М Джордж ме дразнеха книгите - ужасяващи и алогични. И на Джак Блъд също. Имаше и още един, не помня кой беше, негова е Желязната Ръка. По-безсмислена книга никога през живота си не съм чел. Виждаш пън - заобикалям го от дясно мини на 2, заобикалям го от ляво мини на 3 прескачам го мини на 4. И най-ужасяващото беше, че този избор предопределя егати последиците и можеш да умреш ако избереш "неправилното".

Като цяло книгите-игри на българския пазар бяха забавно явление, което за щастие съвпадна с моята подходяща възраст. Ако се бях родил няколко години по-късно, като например сестра ми, нямаше да мога да ги оценя. Накрая пазарът просто се пренасити от боклуци, книги игри започнаха да се бълват от всякакви автори и българите излязоха от кризата и започнаха да си купуват компютри и да циклят на тях, вместо из епизодите. Това предопредели крахът им и за съжаление никога вече няма да ги видим. Но така или иначе те си изживяха времето и в момента няма място за тях - по-голямата част от феновете им се ориентираха към компютрите и Диабло, а останалите пораснаха. Някои откриха и настолните ролеви игри и осъзнаха, че те са доста добър, при това неизчерпаем заместител на книгите-игри

чела съм няколко и доста често умирах

Имам втората и четвъртата от тази серия - вярно са добри



Не си казал, не сме се събрали, но ПУ аз да съм Тариката



Имам "Узурпатор" и "Властелин" - и двете са много приятни. Ш'ти ги дам кат' се видим, ако искаш