|
"Протегнах ръка - мисъл и спомен излетяха от главите им като ято скорци;
враговете ми се сгърчиха като празни мехове.
Дойдох при тях от мъгла и дъжд;
дойдох при тях в среднощен сън;
дойдох при тях с ято гарвани, що порят северното небе по изгрев;
те се мислеха неуязвими, и дойдох при тях с писък, що раздира тишината в зимен лес...
Дъждът направи врата за мен, та да мина;
скалите направиха трон за мен, та да седна;
три царства ми дадоха - да са мои навеки;
Англия ми дадоха - да е моя навеки.
Роб без име сложи сребърен венец;
роб без име стана крал в чужда земя..."
"Джонатан Стрейндж и мистър Норел"е безспорно най-добрият английски роман, писан през последните седемдесет години. Той е забавен, вълнуващ, страшен, неземен, практичен и вълшебен, пътуване през светлината и сянката - наслада за читателя както заради изисканата и точна употреба на думите, които авторката разгръща мъдро и опасно, тъй както Уелингтън някога е разгръщал войските си, така и заради мащаба на историята, заплетена и криволичеща като старите лондонски улички или тъмните английски гори. Това е огромна книга, изпълнена с хора, с които е удоволствие да се срещнем, със събития и места, които бихме желали да посетим отново, истинска наслада до край. Когато затворих книгата, единственото ми съжаление беше, че не е два пъти по-дълга"
Нийл Геймън
"Оръжията, що моите врагове вдигнаха срещу мен, в Ада са почитани реликви;
плановете, що моите врагове крояха срещу мен, се пазят като свещени книги;
кръвта, що пролях по древните бойни полета, слугите на Ада събрахаот земята и сипаха в съд от сребро и слонова кост.
Дадох магия на Англия - ценно наследство;
но англичаните презряха моя дар.
Магията ще се изспише с дъжд на небето, но те не ще я прочетат;
магията ще се изпише на скалите, но умовете им не ще я съхранят;
зиме голите дървета ще бъдат черни писмена, но те не ще ги разгадаят..."
Това е песен за Краля Гарван - най-могъщият крал в историята на Англия и най-могъщият магьосник, направил магията достъпна за хората, а не само за лукавите и опасни феи, живеещи в съседна Феерия. След като Краля Гарван изчезва, разцветът в магията продължава с магьосниците Ауреати. Но след смъртта им започва постепенен запад, докато Англия не преживява своите 200 години без никаква магия.
По време на Наполеон, държавата воюва във война, в която губи отново и отново. Уелингтън предвожда армиите, Министрите са изправени пред недоволството на населението, а кралят е тежко болен и неспособен да управлява. Англия е в криза. Но Краля Гарван има едно забравено пророчество, според което ще се появят двама магьосници, които ще въздигнат магията от прахта...
"В Англия ще се появят двама магьосници...
Първият ще се бои от мен, вторият ще жадума да ме познае;
първият ще слугува на крадци и убийци, вторият ще заговорничи за собственото си унищожение;
първият ще погребе сърцето си в тъмна гора под снега, но пак ще чувства как боли;
вторият ще види най-скъпото си във вражески ръце...
Първият ще живее в самота, сам ще си бъде тъмничар;
вторият ще върви по самотни пътища, буря ще бушува над главата му,
а той ще търси тъмна кула на висок връх...
Ще седя на черен трон в сенките, но те няма да ме видят.
Дъждът ще направи врата за мен, та да мина;
скалите ще направят трон за мен, та да седна...
Роб без име сложи сребърен венец;
роб без име стана крал в чужда земя..."
_________________
~ Кътчето ~
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
На фона на разказите ми е някаква семпла.
