Здравейте!



за повече информация кликни на банера

---------------------------

Фестивалът Дни на свободното слово ще премине малко по-разчупено през тази година. Събитието ще се проведе в седмицата между 12 и 16 май, понеделник-петък. Организаторите са подготвили за вас интересна програма - ще се проследи еволюцията на каналите, по които “тече” свободата на словото през различните векове до днес.

Ще започнем от първият носител, ако можем така да се изразим, на свобода на словото, а именно - книгите (12 май). Във вторник ще се продължи с традиционните медии (преса, телевизия, радио). В сряда е ред на свободата на словото в киното. В четвъртък на фотографията и карикатурите, а в петък на интернет и блоговете, като канал за разпространяване на свободата на словото.

Всички срещи ще се провеждат в аудитория 65 на СУ от 19:00 вечерта.

———————————————

Подробно за програмата

12 май
Свободата на словото в книгите

Що е „самиздат” – отговорът на цензурата. „Сам написвам, сам редактирам, сам цензурирам, сам издавам, сам излежавам”. Издателят и разпространителят на първият самиздат в България, Рашел Леви, ще бъде гост по темата. Гост ще бъде е и Христо Христов, писател и журналист от „Дневник”. Той е автор на много важните книги „Убийте Скитник” (за Георги Марков, убит, заради острото си перо) и „Фалитите на комунизма” (книга, с която пренаписва българската история).

13 май
Свободата на словото в традиционните медии (вестници, радио, ТВ)

Очакваме потвърждени от екипа, който в началото на 90-те години създаде предаването Ку-Ку. Вероятно ще бъде излъчен скандалният, но остро провокативен филм, за измамната авария в АЕЦ Козлодуй, която вдигна на крак цяла България. Дискусията ще бъде докъде се простира свободата на словото.

14 май
Свободата на словото в киното.

Гост ще бъде единственият български режисьор номиниран за Оскар в далечната 1992 г. Това е Златин Радев, тогава все още студент в НАТФИЗ. Филмът се казва “Консервфилм”. Това е 17 минутна анимация, която пресъздава податливия на различни идеологии човешки свят, като главни герои във филма са консервени кутии. Те бързо и под натиск си сменят етиката, така както хората сменят идеологията си.

15 май
Свободата на словото във фотографията.

Гост ще бъде един от най-добрите фотографи в България, печелил неведнъж приза за най-добър в професията - фоторепортерът Надежда Чипева. В момента тя е шеф на фотографския отдел във в. “Капитал”. Ако останалите имат остро перо, то за нея може да се каже, че фотоапаратът й пронизва като лазер. Чипева ще участва и с презентация.

16 май
Свободата на словото в интернет.

Как мрежата променя свободата, моделира ли я или я подсилва. Гост ще бъде интернет новаторът и един от най-популярните блогъри - Еленко Еленков. В момента се подвизава като управител на онлайн проектите в “Икономедиа” (”Капитал” и “Дневник”). Темите, по които ще се води дискусия са - ефектът “You tube” и как мрежата промени представата за телевизия. Блоговете - помощник на свободата или не? Интернет медиите - бъдеще или не? Еленко Еленков ще участва и с презентация.

————————————-

Всички срещи ще се провеждат в аудитория 65 на СУ от 19:00 вечерта.

За втората седмица на фестивала сме ви приготвили приятна изненада, за която ще научите скоро от тук.

До скоро, приятели

Рашел Леви не е притурка към Христо Христов. Тя е човек, който в трудно време се опълчва. Не приемам шрифта на имената.

Христо Христов: Всяка извоювана от институциите информация е победа на свободата на словото

В кратко интервю за фестивала „Дни на свободното слово” Христо Христов разкири колко необходимо е за един журналист, писател, както и издател да бъде обективен, отдаден на професията си и защитник на словото.



Христо Христов е разследващ журналист във в. „Дневник“. Автор е на документалните книги „Секретното дело за лагерите“ (1999), „Държавна сигурност срещу българската емиграция“ (2000), „Убийте Скитник“ - българската и британска държавна политика по случая Георги Марков (2005) и „Тайните фалити на комунизма“ (2007).

Носител е на най-престижните награди за разследваща журналистика в България, сред които са „Паница“ (1999), наградата на асоциация” Разследващи журналисти”, фондация “Гардиън” и Център за развитие на медиите за най-добро журналистическо разследване за 2001 г., „Черноризец Храбър“ – на Съюза на издателите на всекидневници в България,(2003, 2005). Отличен е с наградата на фондация „Програма достъп до информация“ за принос към достъпа до информация (2005) и наградата за принос към свободата на духа на Фонд „Георги Василев“, Швейцария (2006).

-----------------------------------------------

Откъде идва мотивацията Ви да се занимавате с теми, свързани с комунизма?

- Интересът ми е чисто изследователски. Епохата на комунизма е една от най-малко проучвани и анализирани периоди от новата ни история. В същото време в нашето съвремие битуват и се утвърждават различни митове за времето на комунистическия режим, чиято цел е не да се даде обективна оценка на тази 45-годишна история, а да се създаде един по-приемлив образ на комунистическия режим. С документалните книги, които пиша, мисля, че се разсейват много от тези митове и обществото получава възможност да научи истината за управлението на БКП и неговата репресивна машина – Държавна сигурност. За съжаление по отношение на изследването на комунистическия режим България изостава далеч назад от другите бивши социалистически страни, където този процес е значително напреднал и тази проблематика отдавна е влязла и се изучава в тяхната образователна система. Ако по тази тема потърсите литература в реномираните университети на Запад, ще се уверите колко в сравнение със страни като Полша, Чехия, бившия СССР, дори и Румъния, България си остава бяло петно.

Какво Ви накара да започнете да изучавате случая с Георги Марков и да пишете за него?

- Професионалната ми кариера в началото на 90-те години се разви по такъв начин, че в продължение на няколко години бях съдебен репортер и отразявах различните съдебни процеси за престъпленията на комунизма. Един от тях беше и убийството на писателя Георги Марков. Истината за него можеше да излезе още през 1993, но тогава България като нова демократична държава не спази едно от първите си външнополитически обещания към свободния свят, че ще разкрие това покушение. Вместо това се случи нещо характерно за годините на прехода в България - всяко започнато значимо начинание да не бъде довеждано в край, нещо, което важи с пълна сила за случая с убийството на Марков. Впоследствие, когато през 1998 имах възможност да работя с архива на Държавна сигурност в МВР, се натъкнах на един значителен обем от неизвестни архивни материали, свързани с писателя, което потвърди ангажираността на ДС с неговото убийство. Това ми даде допълнителен тласък, защото се убедих, че в архивите е трудно да бъдат заличени следите и истината може да бъде реставрирана документално. Надявам се, че един ден Георги Марков ще бъде преоткрит от българите, защото погледнато исторически той е нашият национален герой от епохата на комунизма. Унгарците си имат революцията от 1956, чехите - Пражката пролет от 1968, поляците - „Солидарност“, а ние – Георги Марков, убит от един режим, затова че е говорил и написал истината за него. Разликата е, че другите нации се гордеят с порива си да се освободят от комунизма, а българската държава мълчи гузно, срамува се и разчита на късата памет.

Как успявахте да си извоювате достъп до информацията?

- Преди всичко човек трябва да познава добре законите. Това е особено важно за нашата професия, особено за разследващата журналистика, иначе просто ще си некомпетентен и може лесно да бъдеш заблуден. Мога да кажа, че Законът за достъп до обществена информация, приет през 2000г., е едно от най-силните оръжия за всеки журналист, стига да знае как да го използва. Разбира се тук е важно човек да е готов докрай да отстоява своите професионални интереси и ако се наложи да потърси правата си по съдебен път. Имам няколко подобни случая, които в крайна сметка са приключвали с решения на Върховния административен път в моя ползва. Всяка такава победа е победа на свободното слово. Бих отбелязал, че особена роля за популяризиране на правата за достъп до обществена информация не само сред медиите, но и в обществото играе фондация „Програма достъп до информация“.

Според Вас днес има ли свобода на словото в България?

- Свободата да изказваш мнението си публично е едно от най-големите завоевания на демокрацията. Да, в България днес има свобода на словото, но също така има и не малко случаи, в които определено се наблюдават опити за политически или икономически натиск върху медийната среда. Тази тенденция е характерна за последните години и е констатирана и от външни независими наблюдатели. Най-важното е при такива ситуации издателите и журналистите да не се поддават. Ако това стане означава, че медията става зависима, а журналистите ги е страх. Неведнъж съм наблюдавал как например някои от по-жадните за власт политици се опитват задкулисно да си изградят медиен комфорт и успяват. Резултатът в такива случаи е, че определени средства за масова информация стават проводници и участници в изграждането на медийни образи на герои, а лицата зад тях всъщност нямат никакво покритие, некомпетентни са и дрънчат на кухо. Дори през последните две години се е стигало до положението само един – два вестника обективно да информират за слабости в управлението на даден министър, да анализират и коментират негови грешки, а останалите медии да отразяват само официалните му публични изяви. Резултатът в крайна сметка е, че въпреки медийния комфорт и пиар отразяване министърът безславно стига до оставка. За съжаление в такива случаи никоя медия досега не си е признала, че е формирала обществено мнение като не е отразявала фактите безпристрастно и коректно.

Христо Христов е гост на Дните на свободното слово в понеделник, 12 май в зала 65 на Ректората на СУ.

Мерси, Симо!


Рашел Леви: Самиздатът е протест… глас в пустиня



В годините на тоталитаризма свободата на словото е ограничавана. Да се издаде книга, независимо от жанра, без официално одобрение и преминаване през множество цензори, е било невъзможно. За да стигне свободното слово до своите читатели единственият изход е бил самиздата. Но какво е самиздат?

«Самиздат – сам съчинявам, сам редактирам, сам цензурирам, сам издавам, сам разпространявам и сам си излежавам» (Владимир Буковски).

Самиздат в България преди 10-ти ноември почти не е съществувал – книгите се броят на пръсти. Първата, издадена по този начин книга в България след 9-ти септември 1944 г. е стихосбирката на покойния днес Божидар Славов „Кажи, живот! Ако ти, народ”. Заради непринадлежността на поета към БКП легалното й издаване се оказва невъзможно, въпреки ласкавата рецензия на Тончо Жечев. Накрая Славов и съпругата му Рашел Леви успяват нелегално да отпечатат книгата и тя започва да я разпространява. Ходи всеки ден на площад Славейков, пред Народната библиотека. Започват арести! Комитетът по печата санкционира книгата, но Народната библиотека прибира един екземпляр.

Ето кратко интервю с Рашел Леви, дадено за Дните на свободното слово.

До каква степен свободата на словото е жизнена необходимост за твореца?

- За твореца на слово свободата е жизнено важна. Чрез словото се конструират идеи, които често касаят бъдещето. Времето за твореца е относително – той не се побира в рамките на определена епоха. Много често словото е прогностично, изпреварващо. Без вътрешна свобода е невъзможно да се материализират идеите в слово.

Защо самиздатът в България е бил толкова рядко явление?

- Отговорът касае драматична и сложна народопсихологическа проблематика. Вероятно можем да го открием и в поезията на Хр. Ботев, и в романа “Под игото”… Самиздатът е протест… В България протестът е отражение на самота, на “глас в пустиня”, но сам по себе си измерва националното.

Каква беше Вашата мотивация да се заемете с нещо толкова опасно за времето си – да разпространявате непозволена от властите литература?

- Има личности, които носят много високи критерии, такива, каквито биха могли да “измият срама” от безмълвието на масата… Такъв беше авторът на първия самиздат след 09.09.1944 г. в България – Божидар Славов. Моята младежка неразумност му помагаше.

Според Вас днес има ли свобода на словото в България?

- Между “днес” и “вчера” има поразителни разлики в обществен план. Днес обществените нагласи са разнолики , нееднозначни, а това е благоприятна почва за свобода.
Противоречията между дух и битуване, между принципи и ценностни ориентации – това е естествено и разбираемо. Особеностите на посттоталитарния модел ще бъдат дълго време изпитание за одухотворения и отговорния.
Гротеската на едно деформирано и послушно обществено съзнание е отдавна минало.


Г-жа Рашел Леви е гост на Дните на свободното слово в понеделник, 12 май в зала 65 на Ректората на СУ.