Намерих темата в e-bane.net, с автор ollo1, самата тема е взета от http://forums.softvisia.com .

Идеята на олло1 е "да се научат всички да пишат една идея по-правилно", и тъй като ми хареса братския почин, пускам темата и тук.

Надявам се да ви е от полза, особено частта за членуването и запетайките, ако се сещате други правила, или някои ви се струват грешни, пишете за да проверя.

Утре ще си поиграя да я направя с болднати заглавия и ще я направя важна.

Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения.

1. Пълният член за мъжки род, единствено число -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число:

примери:Потребителят проверява поста си за грешки, преди да го публикува.

Форумът се развива с бързи темпове.

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от мъжки род, единствено число:

примери: Нарастващият интерес към сайта безпокои конкуренцията.

Позитивният поглед прави живота по-лесен.

в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол “съм”):

примери: Нейният коментар беше неуместен.

Самият той пише тук под различно име.

2. Непълният член за мъжки род, единствено число -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения):

примери: Толерантното отношение е част от неговия характер.

Утрешният ден ще е по-хубав от днешния. Всичко зависи от начина на възприятие.

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел:

примери: създател - създателят

огняр - огнярят

вратар – вратарят

Забележка:
Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а: коментар - коментарът; катинар – катинарът

3. С -ят, -я се членуват съществителни имена от мъжки род, единствено число завършващи на -й: край - краят, герой героят), както и следните съществителни: зет –зетят, лакът - лакътят, нокът – нокътят и др.

Практически правила за проверка:


Как можем лесно да познаем кой е подлогът в изречението? Едно важно правило може да ни бъде от голяма помощ. А то е, че подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако променим
подлога, се променя и сказуемото. Съществува и друг начин да познаем, дали дадена дума е подлог.
Просто трябва да заменим въпросната дума с лично местоимение. Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението “той”, се използва пълният член -ът, -ят:

Новодошлият поздрави – той....

Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията “него”, “го”, се пише непълният член -а, -я:

Очаквам госта - Очаквам него (го)

А сега едно последно правило. В математически стил то гласи:
необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог.
Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази
дума в никакъв случай не може да бъде подлог и следователно не трябва
да получава пълен член. След предлог се пише непълен член:

Бъдещето е в легалния софтуер.

Можеш да се довериш на изследователя

6. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на “т”, се пишат при членуване с двойно “т”:

Благодаря ви, братя мили, за честта.

Пролетта дойде, къде си бе, момче?


7. Съществителни имена от женски род, единствено число, завършващи на “щ”, се пишат при членуване с “щ” и “т”:

Нощта беше влажна и мрачна.

Той запали свещта


Образуване на прилагателни: Често се допускат грешки при образуването на прилагателни. Ако дадено прилагателно в мъжки род завършва на -нен, то тогава формите за женски и среден род единствено и за множествено число завършват съответно на -нна, -нно, -нни. Във всички останали случаи, когато прилагателното в мъжки род завършва на -ен, формите за женски и среден род в единствено число и за множествено число завършват съответно на -на, -но, -ни.
Пример:

-НЕН

Странен - м.р.
Странна - ж.р.
Странно - ср.р.
Странни - мн.ч.


-ЕН

Свещен - м.р.
Свещена - ж.р.
Свещено - ср.р.
Свещени - мн.ч.

Най-често срещани грешки в правописа:

„О” или „У”

Пишем „О” вместо „У”

волкан — вулкан

дооточнявам — доуточнявам (уточнение)

образование — образувание (от глагола образувам: скално образувание)

оважавам — уважавам

овековечавам — увековечавам

овеличавам (се) — увеличавам (се)

оеднаквявам — уеднаквявам

оказвам — указвам (указвам посока, път; синоними: показвам, посочвам)

оличавам — уличавам

оповавам се — уповавам се

опражнявам (се) — упражнявам (се)

осмихвам (се) — усмихвам (се)

оспокоявам (се) — успокоявам (се)

оспивам се — успивам се

осъмнявам се — усъмнявам се

оспявам — успявам

оточнявам — уточнявам (уточнение)

охажвам — ухажвам

очудвам (се) — учудвам (се)

радиос — радиус

словообразователен — словообразувателен


Пишем “У” вместо „О”

кулиба — колиба

убесвам — обесвам

убиждам — обиждам

убичам — обичам

образувание — образование (от глагола образовам: висше образование)

указвам — оказвам (оказвам помощ, натиск)

улекна (ми) — олекна (ми)

упаковам — опаковам

уплаквам (се) — оплаквам (се)

упростявам — опростявам

упора — опора

упрощавам — опрощавам

упържа — опържа

урганизирам — организирам

уръдие — оръдие

уръжие — оръжие

усвежавам (се) — освежавам (се)

услушвам се — ослушвам се

усмелявам (се) — осмелявам (се)

„А” или „Ъ”

Пишем „Ъ” вместо „А”

обръщение — обращение (парично обращение)

Съществува и думата „обръщение“, която обаче има друг смисъл и затова е грешно да се употребява вместо „обращение“.

кървъв — кървав

неотдавнъшен — неотдавнашен

Пишем „А” вместо „Ъ”

обращение — обръщение

Обръщение е, например, „Уважаеми дами и господа“. Думата „обращение“ също е правилна, но има друг смисъл и не бива да се бърка с „обръщение“.

царвул — цървул

„Е” или „И”

Пишем „Е” вместо „И”

* интелегентен — интелигентен

* корегирам — коригирам

* Пишем „И” вместо „Е”

инжинер — инженер

привеждам — превеждам (превеждам от един език на друг; глаголът привеждам има съвсем друг смисъл: привеждам в действие, привеждам пример, доказателство)

„А“ или „Я“

* Пишем „Я“ вместо „А“

олимпияда — олимпиада

* Пишем „А“ вместо „Я“

христианство — християнство

„О“ или „А“


* Пишем „А“ вместо „О“

четах — четох

„О“ или „Ъ“


* Пишем на „Ъ“ вместо „О“

четъх — четох

„И“ или „Й“

* Пишем „Й“ вместо „И“


лайк — лаик

В множествено число на думи от женски род завършващи на „Я” пишем „И”, а не „Й” – конституция – конституции, комуникация - комуникации. Съществителни, завършващи на “Й” в единствено число, в множествено се образуват с „И” – лакей – лакеи, лентяй – лентяи и т.н.
В единствено число местоимението коЙто , а в множествено коИто.

„З“ или „С“


* Поставяне на „С“ вместо „З“

исконно — изконно

испит — изпит (от изпитвам)

испускам — изпускам

источник — източник

нисш — низш


* Поставяне на „З“ вместо „С“

визш — висш

зборник — сборник




„Д“ или „Т“

* Поставяне на „Д“ вместо „Т“

свадба — сватба


* Поставяне на „Т“ вместо „Д“

загатка — загадка


„Щ“ или „Ш“

Поставяне на „Ш“ вместо „Щ“


посрешна — посрещна

съшност — същност

Пунктуация


Пунктуацията служи за графично разчленяване на писмената реч. Използването на пунктуационните знаци в българския език най-често се определя от строежа на изречението, от интонационните му особености и др. В дадени случаи съществува възможност за избор на пунктуационни знаци със синонимна употреба (напр. между тире и запетая). С предпочитанието си към даден пунктуационен знак пишещият изразява отношение, поставя логическо ударение. Има и пунктуационни знаци, чиято функция е изцяло графична (напр. малко тире). По-важни пунктуационни правила:

1. Употреба на запетая.

Запетаята служи синтактично интонационно да се разграничават в изречението еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части, както и прости изречения в състава на сложното изречение.
- В рамките на простото изречение еднородните части се отделят със запетая.

Напр.: Петров беше за нея и колега, и приятел, и изповедник.
- Когато съюзът или е еднократно използван със значение на „тоест”, „сиреч” и еднородната част е приложение, тя се отделя със запетаи.
Напр. Дискурсът, или речевото поведение на индивида, представя общата култура на личността.

- Със запетая се отделят вметнатите и въвеждащите думи и изрази.
(обръщения, междуметия). Употребата на запетая при вметнати и въвеждащи думи и изрази е задължителна, ако те могат да изпълняват функцията на части в изречението. Напр. Той наистина не се изказа на заседанието. Но: Той, наистина, не се изказа на заседанието.

Глаголни думи и изрази, както и някои думи и изрази за противопоставяне, се отделят със запетая: “разбира се”, “мисля”, “напротив”, “изглежда”, “от една страна”, “от друга страна”, “обратно”.
Напр. Ти си останал доволен от срещата, надявам се.

- Не се пишат запетаи при употребата на следните въвеждащи думи и изрази: “за съжаление”, “навярно”, “всъщност”, “като че ли”, “следователно”, “обаче”, “например”, “вероятно”, “значи” (в смисъл на “следователно”), “по мое мнение”, “според мене”, “може би”. Ако между въвеждащата дума или израз и предходната дума, отделена със запетая, има смислова и синтактична свързаност, запетаята се поставя след втората въвеждаща дума. Ако такава връзка липсва, запетаята се поставя след първата въвеждаща дума. Пред думи и изрази като “следователно”, “значи”, “обаче”, “сякаш” се пише запетая, ако са в началото на просто изречение в състав на сложното.
Напр. Той не се обади, значи няма да дойде.

- Задължително се отделят със запетая обособените части (включително изрази за сравнение, въведени с “като”).
Напр. Младежите, като по-буйни и весели, бяха настанени на друга маса.

- Простото изречение в състава на сложното се огражда със запетаи, ако е включено в друго просто изречение.
Напр.: Човекът, когото обичам, е винаги до мен в мислите ми.

- Сложни съюзи не се разделят със запетая.
Напр. Никак не му се иска-ше да отива там, макар че бе необходимо присъствието му.
- Не се пише запетая пред подчинено изречение, въведено чрез съюзна дума, която се предхожда от уточняващо наречие – “едва”, “само”, “чак”, “даже”, “именно”.
Напр. Ти ще ме разбереш само когато се поставиш на мое място.
Но ако това подчинено изречение предхожда главното, тогава се отделя със запетая.
Напр.: Само когато се поставиш на мое място, ти ще ме разбереш.

- Пред съюза и се поставя запетая, ако е употребен като присъединителен. Тя може да се замести с точка, ако пишещият иска да постави логическо ударение върху присъединителната част. Пред присъединителен съюз и то винаги се поставя запетая или точка.
Напр. Трябва да се учи, и то не изобщо, не как да е и колкото и да е.

- Ако съюзът и/или се предхожда от подчинено изречение, то се отделя със запетая. Напр. Знаех, че ще победи, и се радвах на успеха му.

- Ако съюзът и се предхожда от обособена част, то тя се отделя със запетая.
Напр. Дамата се ръкува с мен, но сякаш с пресилена учтивост, и започна разговора.

- Подчиненото изречение се отделя със запетая, ако е въведено със съюза да и се предхожда от съществително име, придружено от показателно местоимение.
Напр. Тази идея, да замине още утре, го караше да се чувства радостен.

- Ако съюзът да е използван със значение на ако или на сложен съюз за да, пред него се пише запетая.
Напр. Обади му се още утре, да не се разсърди.

2. Употреба на точка и запетая.


Знакът служи да се отделят относително самостоятелни синтактични цялостни в състава на изречението, ако вътре е използвана запетая (напр. в рамките на простото изречение между разширени еднородни части).
Напр.: Кавалът му не свиреше, говореше; ту се издигне нагоре и затрепти във възторг и радост, ту се огъне надолу и ниско заплаче (Й. Йовков).

3. Употреба на двуеточие.

Знакът се употребява в простото изречение пред изброяване на еднородни части, след обобщаващи думи.
Напр.: Кочияшът припряно свали следния багаж : два мукавени куфара, изтъркана пътна чанта и раздрънкана китара(Д. Георгиев).

Двуеточие се използва в сложното изречение, за да се разграничат две безсъюзно свързани изречения, които са в подчинително отношение (едното пояснява другото).
Напр.: Играй си с думите като вълшебник, но се отнасяй към тях внимателно: те отмъщават, когато не си ловък майстор! (М. Кремен)

4. Употреба на многоточие.

Многоточие се пише в следните случаи:
- в рамките на изречението, за да се отбележи т.нар. емоционална пауза – поради психологически причини.
Напр.: Пък тогаз... майко, прощавай! Хр. Ботев
- в края на изречението, за да се означи прекъсване на мисълта, недоизказване, за да се отбележи, че е пропусната част от цитиран текст.
Напр.: Ти наистина нищо не разбираше...

5. Употреба на тире.

Тирето е пунктуационен знак за по-силно в сравнение със запетаята синтактично-интонационно обособяване. Тире се поставя на мястото на пропусната, но не подразбираща се част в изречението.(Един гледа сватба, друг – брадва.)
С тире се отделя обособено пояснение, когато конкретизира предходната част.
Напр.: Най-доброто решение – да се занесе документът – беше взето единодушно.
Тире се поставя между обобщаващата дума и еднородните части, които обобщава.
Напр.: Книги, списания, вестници – всичко за четене може да бъде намерено в клуба.
За логическо изтъкване на вметнати изрази се поставя тире.
Напр.: Мисля, че нещата имат и друга стойност – морална – и наше задължение е да помним това.)
Тире се използва и когато между части от изречение или между изречения в рамките на сложното изречение се изразява неочаквано присъединяване или противопоставяне.

6. Употреба на скоби.

С помощта на скобите се отделят синтактично-интонационно вметнати изрази и цели изречения. Те имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето. С използването на скоби се подчертава, че ограденият израз има допълнително, уточняващо значение, а може и да се предаде лично отношение на пишещия към написаното.
Напр.: Отдето помина( а той помина навсякъде), по дирята си остави нови ламтежи...(Ив. Вазов)
Внимание: Не се използват скоби, за да се означи, че изразът е излишен. Вместо това ненужният израз се зачертава.
В документи и в научни текстове квадратни скоби, ограждащи многоточие, се използват за означаване на пропусната част от цитиран текст, както и да се огради името на цитирания автор, годината на издаване и страницата на цитирания израз.

7. Употреба на кавички.

Кавички се употребяват:
а) при пряка реч. Прието е в художествените текстове да се използват тирета за отделяна на пряка реч. Ако пряката реч е отделна реплика и “разкъсва” авторската реч, се отделя с кавички.
Напр.: “Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я!”

б) при цитиране.Ако цитираният израз е граматически и смислово свързан с авторския текст, кавичките означават границата между свой и чужд текст.
Напр.: С употребата на глагол в ед.ч. от израза “лъжа и робство на тая пуста земя царува” се постига представа за сливането на робството и лъжата.
Внимание: При цитиране не бива да се допуска разрушаване на граматическата съчетаемост между своя и чужда реч.
Напр.: Поетът не може равнодушно да гледа “ турчин да бесней над бащино ми огнище” (По-добре: Поетът не може равнодушно да гледа на османските жестокости. Лирическият човек изрича: “та сърце, майко, не трае/ да гледа турчин, че бесней/ над бащино ми огнище”.)
Когато се цитира строфа от стихотворен текст, не се използват кавички, защото графично е обозначена границата между стихотворен и нестихотворен текст. Ако цитатът е набран с друг шрифт или е на нов ред, не е необходимо използването на кавички. Ако в цитирания израз има вътрешен цитат, не се използват кавички двукратно, а еднократно. Мото не се огражда в кавички.

в) за означаване на приложения, изразени със собствени или нарицателни имена, приети като названия на театри, кина, училища, университети, библиотеки, фондации, асоциации, дружества и пр. – напр. Софийски университет “Св. Кл. Охридски”.
За ограждане на названия на: вестници, списания, поредици, книги, произведения на изкуството.
Напр.: поредица “ Езикова култура” .
Кавичките се запазват при заглавия, променяни граматично за нуждите на текста – напр. “Излезе от печат втори том на “Българския етимологичен речник”.
Кавички не се използват при названия на общини, на улици, булеварди, квартали, жилищни комплекси в адреси на писма и други пощенски пратки: ж.к. Люлин, ул. Любен Каравелов.

г) кавички се използват със стилистична цел – за изразяване на иронично отношение или недоверие към чуждо твърдение, или за подчертаване на необичайна езикова употреба.
Напр.: Неговите “чести” посещения бяха причина двамата съвсем да престанат да се виждат.

8. Употреба на точка.

Пунктуационният знак точка служи за отделяне на самостоятелни синтактични цялости. Тя е графичен завършек на съобщително (повествователно), както и на подбудително (повелително) изречение, изказано със спокоен тон. Точка не се пише в края на изречение, ако то е цитат, сентенция, пример за илюстрация и е включено в рамките на друго изречение.
Напр.: Всички добре знаем пословицата “Блага дума железни врата отваря”, но колцина от нас я прилагат в общуването.
Не се поставя точка след самостоятелно употребени заглавия, имена на автори, подписи. При номериране на рубрики с арабски цифри точка се поставя след всяка цифра. Напр. 1.2.1., 1.2.3. и т.н. Точка се поставя след арабски цифри, с които се означават числителни редни: 12. клас = дванадесети клас.

9. Употреба на въпросителен знак.

Въпросителният знак e графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи въпрос. Когато последната част на едно изречение със сложен строеж е оформена като въпрос, на края на изречението се пише въпросителна.
Напр.: Четох, че някъде се споменава за това явление, но защо никъде не е обяснена същността му?
Когато въпросът е изразен с подчинено изречение, в края на сложното изречение не се поставя въпросителна, а точка.
напр.: Пишете му незабавно кога ще се проведе събранието.
Ако заглавието е оформено като въпрос, отправен към читателите, се поставя в края въпросителен знак. Напр.: Има ли живот след смъртта?
Но ако въпросът е реторичен, въпросителен знак не се поставя. Въпросителен знак (понякога съчетание от въпросителен и удивителен) се използва и след думи, когато пишещият изразява недоумение или съмнение. Напр.: Той твърди, че е бил по същото време извън страната (?) и няма нищо общо със случилото се.

10. Употреба на удивителен знак.

Удивителната е графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, които изразяват силно чувство или категорична заповед. Ако изразеното чувство е по-слабо, пишещият може да използва точка в края на изречението. В такива случаи на заменяемост говорим за синонимия на пунктуационни знаци (и по-конкретно за синонимия между точка и удивителен знак). Удивителна се поставя след обръщения и междуметия, с които се предава силно чувство.
Напр.: О, Шипка!
В случай, че пишещият иска да подчертае несъгласие, да изрази ироничен смисъл, породен от цитирани думи, може да постави след тях удивителна, оградена в скоби. Напр.: Ти смяташ, че той е мъдър(!) човек?

Често допускани пунктуационни грешки

Пунктуационните грешки може да се групират в три вида:

пропуснат пунктуационен знак;
излишен пунктуационен знак;
разместен пунктуационен знак.

Пропуснат пунктуационен знак

1. Най-често се пропуска т.нар. ограждаща запетая след обособена част - Напр. Ирина, едно от постиженията на Д. Димов при изграждане на литературния характер( ) се откроява със своята жизненост и психологическа дълбочина.

2. Също често се пропуска запетаята пред обособена част (пред минало деятелно причастие). Напр.: Израснали в града ( ) те трудно могат да почувстват красотата на селския пейзаж.

3. Втора по честота на допускане е грешката, при която не се поставя запетая при вметнати изрази – напр. Огнянов е свободолюбивец, Кириак Стефчов( ) напритив( ) е лоялен поданик на Османската империя. Изглежда( ) търсенията на автора са свързани най-вече със загадъчната същност на човешката душевност.

4. Пропусната запетая в състава на сложното изречение, за да се отдели подчиненото изречение, с въвеждащ съюз да, с дали, кога
Напр.: Трудно е да се даде еднозначен отговор на въпроса( ) дали образът на Бай Ганьо е само национален или само социален тип.

5. Пропусната втората “ограждаща” запетая след подчиненото изречение, което “разкъсва” главното изречение. Напр.: Героят, който ме кара да се замислям за силата на човешките амбиции( ) е Борис Морев от “ Тютюн”.

6. Пропусната запетая при еднородни части.
Напр.: На мен ми се иска да науча нещо за майка й( ) баща й( ) роднините й.

7. Пропуснати кавички при цитиране.

8. Пропуснат знак точка и запетая при изброяване ( напр. в план на текст).

9. Пропуснато тире при изброяване. Напр.: Трима са изкусните разказвачи в класическата ни художествена литература ( ) Ив. Вазов, Елин Пелин, Й. Йовков.

10. Пропуснато малко тире при отбелязване на сравнителна степен – напр. Човекът у Елин Пелин е по( ) скоро праволинеен, следващ една предначертана нишка в живота.

Излишен пунктуационен знак

11. Често пъти се поставя излишна запетая при употреба на вметнати части, които не се ограждат с този пунктуационен знак – Например(,) едно от стихотворенията на тази тема е “Спи езерото” от Пенчо Славейков.

12. Поставя се неправилно запетая пред подчинено изречение, когато е въведено с уточняващо наречие като едва, само, чак и подчинителен съюз. Той се утвърждава като автор(,) едва когато издава три големи романови форми.

13. Поставят се кавички при цитиране на строфа от стихотворен текст.

14. Поставят се кавички при назоваване на приложения – названия на улици, булеварди, квартали. Аз живея в кв.( “)Люлин( “), където се намира офисът на вашата фирма.

15. Поставят се кавички за преносна употреба на дума, използвана с пряко значение. Писателят си служи с такива( “)нетрадиционни( “) средства за поетиката като разговорни лексикални елементи, жаргонни изрази.

16. Поставя се знак за завършена синтактична цялост (точка, въпросителна) в края на заглавие, без то да изисква това.

17. Ограждане със скоби на нежелан израз, вместо да се зачеркне.

Разместване на пунктуационен знак

18. Най-честата грешка е разместването на запетая пред втория съюз от употребени два съюза. Елин-Пелиновите герои са приземени хора, въпреки(,) че са мечтатели по душа.

19. Запетая, разделяща съчетание от предлог и относително местоимение, използвано за връзка в сложното изречение. Мигът, в(,)който Шибил пра- ви съдбоносния си житейски избор, е може би тъкмо срещата с любовта.


Спазването на интервалите и главните е също момент, който трябва да бъде споменат тук.


Главна буква се поставя в началото на ново изречениe. С главна буква се пишат всички видове име, месеците, институциите. За разлика от други езици на български дните на седмицата се пиша с малка буква.

Интервал се поставя след запетая, след точка, преди и след тире, в началото на ново изречение, между думите в изреченето, преди отварящата скоба и след затварящата скоба, преди отваряне на кавички и след отваряне на кавички и др.

*Източник: http://forums.softvisia.com

Берс, аз бих я направила важна!

Аз предлагам, да вземете да я направите важна... Или - ако не - поне важна я направете...

Аз чета по същество, подробностите не ги отчитам
Пък и тия коментари ще ги делнем после

Може и в правилата на всеки раздел да я сложите.

Направих я важна и пипнах част от нея. Остава обаче много за оцветяване, подчертаване и т. н.

@Berserker: Напълни ми душата с този пост. От сърце благодаря и се заричам да внимавам и занапред с правописа!

Оня ден видях една лепенка на ВМРО с надпис:

"Македония е Българска".


Аз ли нещо бъркам или в случая думата с червено
трябва да е с главна буква? Питам, щото според мен не трябва...
Обаче навсякъде около мен срещам думи от тоя сорт написани с главна буква.
Питам, щото не знам нещо по правописа ми ли не е добре...
Питам, защото почвам да се замислям за неща,
които преди съм писал и казвал със сигурност,
а сега почвам да се замислям правилно ли е това,
което ще кажа/напиша или не...

П.П. Друг е въпроса, че според мен Български, Българка, Българин и т.н
трябва да се пише с главна буква. В случая ми е интересно
да не би да съм пропуснал някоя скорошна промяна в езика...
Или просто това е в резултат на тъпите хора в България -
като се почне от учителите и се стигне до децата.

Аз обаче държа да се заям
Прекрасен текст, страшни претенции, много хубаво обяснено всичко, ама... за Бога, не останаха хора, дето правят разлика между ТИРЕ и ДЕФИЗ!
Това просто ме вбесява!
Пояснявам:
В Уърд правилно поставеното тире автоматично се удължава. За да заприлича на тире. Прекрасно. Във форума (както и на много други места) обаче нямаме automatic correction. Затова: тире --, дефиз -.
Дребнаво, нали?
Справка в Уърд, отново: ако там напишеш два дефиза един след друг, той автоматично ти ги поправя на тире.
Значи съм права.
Точка.

Пагане, от думите, свързани с името на държава или населено място, само името на въпросното място се пише с главна буква.

Пример:
България

българин
български

Това, което предлагаш ти го има в английския, но поне според мен е малко затормозяващо. Въпрос на гледна точка де

На мен пък ми се струва много по-логично да се пише всичко с главна буква, не само мястото. Един път малко, един път голямо, не виждам смисъла, докато в английския всичко е с главна и е по-лесно. Освен това, писането с главна буква е един вид "уважение" към името.

И гордост. Понякога ми се иска с огроооомна буква да напиша Българин.

Оправих заглавията и подзаглавията, примерите обаче не мисля да ги оцветявам, Поре, ако ти се играе - be my guest

Това за останалите раздели е добра идеа, може да го сложа в Хоби и в ЮФ

Относно спора за главните букви, във френския също би трябвало да се пишат с главна, но модерната тенденция е да останат само държавите с главни букви, а националности, езици и прилагателни да останат с малка буква. Както е в българския.

Поправете ме, ако греша, но нали уж в българския език с главна буква се пишат само антропоними и топоними? Например България -- българин; Бургас -- бургазлия и т.н. Това разделение служи не само с цел да обърква неизползващите кирилица, но и за да разграничи собствените от нарицателните съществителни имена.
Много силно объркване настъпва, когато някой преводач, който не е наясно, изписва нарицателно име -- термин (например японската школа дзен като Дзен) с главна буква. Все едно да говорим за Християнство или за Протестанство и т.н.
Добре са си така, поне според мен. В крайна сметка излиза, че правописът не е само пълно и непълно членуване.
Аз лично бих написала ода за изчезващата запетайка, защото злоупотребите с нея са поголовни, масови и отчайващо неграмотни.