Възможно ли е? Или винаги единият има чувства към другия?

Знам, че много хора ще се изредят да казват, че не е възможно - затова искам аз да съм първата.
ДА! Възможно е. Много е възможно и аз имам това изключително щастие. Да, изпитвам чувства към това момче, по-дълбоки, отколкото към която и да е от "любовите" ми и го обичам изключително много... като приятел. Обратното също е в сила. Вече... Боже, 8 години...
Скоро ще разказвам за него в блога... всъщност, вече съм говорила. И някой ден пак ще говоря.
И пожелавам по едно такова приятелство на всеки.

* Забележка - скоро му обяснявах, че като се зажени, трябва да ме накара да седна на един стол, да ме върже ако трябва и да ме принуди да изгледам "Сватбата на най-добрия ми приятел", за да не ми минат грешни мисли в главата. Много се надявам да не го е възприел само като шега.
** Позволявам си да се самоцитирам по тоя повод: "Приятелство между момче и момиче... Като Умната Блондинка или Дядо Коледа. Не съществува, викате, а?
Е, съществува. Независимо дали ви се вярва, или не. Такова едно, по мъжки обсъждащо, по женски разбиращо... човешко и хубаво, и топло, и истинско...
Онова лице, което ти се иска да видиш, когато се прибираш у дома след половин година на сумати хиляди километри от него. Онзи човек, когото искаш да гушнеш - да го прегръщаш, докато не му изкараш въздуха (или, по-скоро, той - твоя). Същият, който ще те замъкне да пиете бира още същата вечер, направо от летището, и с когото ще продължите разговора, сякаш не сте се виждали от сутринта. И докато вървите, ще те хваща за ръка, сякаш за да се увери, че ти наистина си там, а когато, пресекли улицата, пусне ръката ти, ти ще улавяш неговата. Ей така, просто защото ти е хубаво.
И нищо повече. И всичко повече. Някой ден ще ви разкажа още за това единствено приятелство - сега мога само да ви пожелая да имате и вие такъв един човек до себе си, дори когато, всъщност, той не е до вас."

Простете за дългия пост.

Принципно аз смятам, че съществува. Имам страшно много приятели от противоположния пол, разбираме се страхотно. Но тук въпросът, както предполагам, е за онези, много близките, много специални приятелства /отговарящи на описанието на Ели/...За тях също ми се ще да вярвам, че съществуват, но като цяло имам негативен опит от такова...

съществува,но след като мине достатъчно време

във всяко истинско приятелство, дори и между хора от един пол, винаги има чувства - иначе не е приятелство, ами просто.. де да знам, тогава сте просто познати а когато приятелството е между момче и момиче, много хора бъркат смисъла на чувствата (те са си много подобни де). и да, ако с дадено момиче съм приятел и тя е готина, съвсем в реда на нещата е да искам да я из.. таковам it's a man thing

По мое мнение:
Приятелство-да
истинско-не.
Точно сходността на силните чувства и склонността им да преминават едно в друго прави приятелствата между половете много..хм..размити.Почти винаги от един момент нататък за единия човек чувствата реинкарнират и приятелското прераства в "приятелско и нещо много особено..в стомаха"

Възможно е Точно както Търговецът го описа
И именно понеже има чувства, много по-трайни от поредното влюбване, не си заслужава от " best friends" да се минава на "friends with benefits".

...бе... май има...

Ъъъ на Търговеца е много дълго, по ми е лесно за възприятие на Хипноската кратко, ясно и точно

Преди време щях да споря с абсолютно всеки, че такова нещо наистина има. Имах си най-добър приятел с години и сега... ходя с него Е, явно е било малко повече от приятелство

На мен ми се струва, че във всяко приятелство между момче или момиче поне единият от двамата рано или късно започва да си задава въпроса "Ами ако...?" и да му минават не толкова приятелски мисли през главата Но от друга страна, трябва ли тези въпроси да значат, че това не е истинско приятелство В последно време са много модерни вижданията, че между сингъл приятели (пък дори и да не са сингъл...) няма проблем да има и по-интимен тип отнишения. Разваля ли това приятелството, прави ли го по-слабо? Стават твърде много реторичните въпроси... И все пак аз си мисля, че ако и двамата души са достатъчно точни, то сексът може дори да заздрави и подобри отношенията им

П.П. Последното изречение го отнасям дори за отношения само между момичета

Да има. Даже според мен мъжете са по-добри приятели от жените.

аз все си мисля,че има,все вярвам,обаче в един момент след години приятелство да ти кажат,че повече не може така....и се отчайвам
имам приятели момчета,но никога не мога да знам дали са ми истински приятели и дали в един подходящ момент няма да се окаже друго....защото все пак,за да бъдеш приятел с някого той/тя трябва да те привлича по някакъв начин,като характер,като човек.
и да,разбирам се по-добре с момчета,отколкото с момичета,и те биха ми помогнали за всичко,така че подкрепям Дъждът,че са по-добри приятели

х2

Преди време едно момче ме имаше за близка (явно приятелка), споделяше за приятелката си и ми искаше съвети. А аз го харесвах и си представяте колко ми беше трудно да слушам за нея. Друг е въпросът, че приятелката по стечение на обстоятелствата е една от моите най-близки.
Сега пак съм изправена под подобна дилема. Казвам се, че това момче ми е по-ценен като приятел, отколкото като любовник за две нощи (имах такаква възможност). Сега отново слушам за друга и ми се къса сърцето. Ако му споделя чувствата си ме е страх да не го загубя поне като приятел.
ПОСЪВЕТВАЙТЕ МЕ, МОЛЯ!

Аз бях горе-долу в същата ситуация. При това не беше просто някакво си момче, а най-добрият ми приятел. Моят съвет е да му кажеш. Нищо не губиш По-добре да опиташ и той да те отреже, отколкото по-късно вечно да си задаваш въпроса "Ами само ако бях имала куража...?" Човек се бори за щастието си тук, днес, сега. Аз съм на мнението, че именно от приятелите стават най-добрите гаджета/любовници или както искаш го наречи, тъй като двамата души се познават достатъчно добре, държат един на друг и много от гафовете, които стават при случайните забивки, ще бъдат избегнати. Най-добре е той да знае...