|
Съгласна съм с hypnosssa. И смятам, че никое човешко същество не може да изпитва само любов или само омраза на 100%. Естествено, че границата е тънка и ние често я преминаваме. Поне аз , а и доста от моите познати. Това до голяма степен е въпрос на психика и темперамент, а също така зависи и от средата и хората, които ни заобикалят. Далеч съм от мисълта да задълбавам в спорове относно същността на любовта и омразата като философски категории- знам, че няма да мога да ги дефинирам , защото самата аз се губя в тях. Мразила съм човек, защото не мога да спра да го обичам . Постоянно наранявам някого, без дори да осъзнавам това. Лошото е, когато целенасочено започвам да го правя. При някои хора любовта е ярост, безумие, граничещо със садизъм. При други често е мазохизъм. Мисля, че съм преживявала и двете състояния. Имало е моменти, в които съм вярвала, че съм способна да извърша убийство едновременно от омраза и от любов...Вероятно ще кажете, че такива неща са плод на болна психика и не могат да бъдат дефинирани като "любов", а по-скоро като маниакална депресия? Може би е така. През дистанцията на времето е лесно да се отсъжда от позицията на изпреварващото съзряване, но в самите моменти на случване никой не може да проникне в съзнанието ти и да каже: "Това, моето дете, е любовта- дръж се за нея!", или пък : "Ти мразиш този човек, защото ти причинява болка, така че не можеш и да го обичаш!".Защо да не мога да обичам някого, когото по принцип мразя? Ами ако го мразя, например, защото е по- добър от мен в нещо и му завиждам, но същевременно с това се амбицирам да стигна нивото му / примерът е тъп, но сега не се сещам за по-добър/...Не е ли това един вид креативна омраза и не обичам ли аз подсъзнателно този човек /или поне таланта му/ ,на когото се опитвам да подражавам? Човешките чувства са много сложна и деликатна материя и все повече се "израждат" в посоки, непонятни на здравия разум. Мисля, че изписах достатъчно глупости в опити да се аргументирам, съжалявам, ако не съм успяла...
_________________ Не вийте, псета, аз не съм видение, кръвта във жилите ми дреме като в затоплени легла, ала от сън ме дигна месеца и рече ми: „Ела”.
|