Хайде сега да поспорим. Поколението ни страда от пренасищане с медиен шит, което води до запаметяването на куп клишета и (по-лошото) до възприемането им като неизменна част от светогледа ни.

"Границата между любовта и омразата е ужасяващо тънка."

Хайде де! Колко пъти ви се е случвало да мразите някого? Помислете трезво - ОБИЧАТЕ ЛИ ГО?! А близо ли сте до това да го обичате? Няма нищо общо между любовта и омразата.
Изключително рядко можеш да мразиш истински когото и да било, а човек, когото си обичал - никога. Стига празни приказки - говорете според опита си. Или поне според някакъв доказан, общочовешки опит. Това НЕ Е общочовешки опит. Това са художествени клишета.

И на мен ми звучи тъпо. Не че е невъзможно да намразиш някого, когото преди си смятал, че обичаш (особено ако не отвърне на чувствата ти), но такива философски умозаключения със съмнителна стойност рядко ме трогват (а още по-рядко ме карат да се замисля какво точно е искал да каже авторът ).
Онова за гениалността и лудостта май е по-вярно

Понякога наистина изпитвам чувства на омраза към този,когото обичам.
Тъпо,но истина.Може да няма други като мен,но за мен това клише си е вярно.Мразила съм и в същото време съм обичала.

Да не говорим,че една постъпка наистина може да преобърне любовта ти в омраза, ако е извършена от този,когото обичаш.Или поне за мен.

Нямам намерение да споря с никого.

така е,една постъпка или даже дума може да обърне всичко на 360.но все пак не можеш да намразиш някого,когото си обичал дълго време.по-скоро няма да искаш да го виждаш,но "омраза" е много силна дума.тия клишета съсипват всичко,създават у хората някакви предстяви,обществени представи,достоверни или не,но масови.

По-скоро на 180.

накрая всичко опира до омразата.. тва е единственото "реално" чувство, на което е способен човек докато любовта е породена от въображението, омразата извира директно от костния мозък.. и да, границата е изключително тънка!

Факт. Ако си обичал някого, можеш да го презираш, можеш да го ненавиждаш, да си му толкова ядосан, че да искаш да му изтръгнеш сърцето през ушите, но да го мразиш не можеш, поне не и истински. Гневът много често е бъркан с омраза, макар между тях да има много малко общи неща. Мисълта ми беше, че може да презираш някого, когото си обичал. Или може да не ти пука за него, но да го мразиш? Тогава значи никога не си го обичал истински...

Някъде четох "омразата и любовта са двете страни на една и съща монета"...

Та - едното се поддържа от другото. Не можеш да казваш, че обичаш, без да можеш да мразиш. Както и не можеш наистина да мразиш някого, без да си обичал и да продължаваш да обичаш. За да си истински влюбен, трябва и паралелно с това да мразиш някой друг. Инак не е възможно да различиш и да отдадеш необходимото на тези чувства. Как да съм влюбен, ако не мога да мразя някого? Тогава любовта се обезсмисля... защото изпитваш само добри чувства... макар че и това е рядко срещано....

Един приятел ми разказваше, как мразел почти всички от класа си (май се разбирал само с 1-2, най-много 3ма)... но на бала, му станало мъчно, разчувствал се... и се "помирил" с хора, с които не е говорил 5 години... един вид, го обзели добри чувства, не можел повече да ги намрази и да не иска да ги вижда... и ми вика "не се смей - и теб ще те последва същото..."

ДА АМА НЕ! Аз не се трогнах особено, нищо че момента е трогваш... оцених го, именно защото ми даде шанс да си тествам чувствата, но те не се повлияха от него. Знаех, че ако "заобичам всички", няма да съм истинска личност, а някой смотан лигльо... (обратното - ако мразя всички, пак ще съм лигльо)

И за финал, поздрав с една спорна песен:
Jamiroquai - (Don't) Give Hate A Chance

аз не смятам,че е нужно да мразиш някого,за да знаеш,че обичаш друг...то е ясно,че за да различим двете чувства трябва да ги познаваме,но любовта я усещаш,не я сравняваш с друго чувство.

Аз мога И го правя.

Тва и шотландците са го казали на латински - nemo me impune lacessit

Един изключително тъп въпрос, но: Вие наистина ли можете да мразите? В ежедневното общуване. С какво са ви наранили толкова? Убили са някого, когото обичате? Какво?Омразата е... прекалено силно чувство... Аз мога да презирам, но не мога да мразя, мога да прекратя всякакви контакти с някого, така че да не е опасен за мен, да не може да ме нарани, но не мога да му желая злото... Защото ако пожелая злото на някого и то се случи... няма да си го простя. Защото няма да съм нищо по-различно от този когото съм мразила и ще се наложи да мразя себе си...
Хм, струва ми се бъркате страстта с любовта, двете са малко различни... малко, но различни... все пак. Сигурно ще ми кажете, че много пъти сте обичали, но тези неща се случват рядко, 2-3 пъти за цял живот. Максимум. Останалото са просто увлечения и... при тях или след тях омразата е точно толкова измислена, колкото е била любовта преди това. Гледате филми и искате да бъдете като героите от тях, но забравяте, че те не са истински, а са плод на болния мозък на някой сценарист... Възпроизвеждате в реалността фантазиите му. Омразата е отрова, която трови самия теб на практика. Не че проповядвам всеобща любов, но... животът си знае работата, ако трябва да глоби някого за нещо, ще го глоби, това не е моя работа, аз не знам всичко, може да съм подведена, да обвиня някого несправедливо... А да твърдиш, че мразиш някого, когото си обичал е просто... не си го обичал, нищо повече.

Отива ти този "шин" в аватара

Казал го е поетът - "силно да любят и мразят" - аз мога да мразя и го практикувам. То си е чувство като всяко друго.

Но аз вярвам, че човек може да мрази някого, когото е обичал - ако някога обичаният сгази лука достатъчно силно, освободената от изчезналата любов енергия може да кристализира в нещо неприятно за всички. Неведоми са пътищата

Благодаря!
Поетът го е казал, но той е мразил някого, които е избивал близките му... Освободителните борби и революциите са доста различни от ежедневното общуване... А да мразиш някой, защото е сгазил лука, означава, че просто още го обичаш, но не си го признаваш и пред самия себе си. Оправдаваш се, че ти пука за него, като се убеждаваш, че го мразиш. След любовта идва просто безразличие и това не зависи от темперамента. Всякакво страстно отношение към другия, дори привидна омраза, говори, че любовта още е там, но маскирана. Ако разбира се става въпрос за любов. Специално в тази тема струва ми се е въпрос повече на "Въй, той вече не ме обича! И как така, аз съм по-хубава от нея! Мразя го!" или поне с такова впечатление оставам.

А защо всички говорите за омраза към хора?Аз мога да мразя и ситуации,места,спомени....