Че нещо финансово тежко ми става, как хвърчат парите, не е истина...

Поведението на един индивид от мъжки пол ;(

Че в това уникално време трябва да си стоя вкъщи и да уча

Че съм тотално отвратена от нещо, което обичах.

бях до болницата и там ми развалиха настроението

Ахх, този учебниик...Как може толкова сухарско и безинтересно да се пише по иначе интересна материя, побеснявам, хваща ме паника, почвам да ставам склонна към насилие, честно.

това,че трябваше да се разделя с мъж ми,за да се прибирам вкъщи да чета за безкрайната сесия щото иначе ако сме заедно четенето нещо не ми се получава

мн гадно нещо е сесията...

Нали няма ограничение за дължината на постовете в тая тема?
Какво ме натъжи... уау... какво ли не...
Първо, кучето на дядо ми. Мисля, че е ослепяло. Като го извеждаме на разходка се блъска постоянно. Очите му от кафяви са станали на сини - пуснали нещо като пердета, толкова е гадно, все едно е с някакви ужасно дебели лещи. Горката животинка. Прилича на вампир. Толкова ми е тъжно. Сигурно много страда, душичката...
После се прибрах в София. Студентската стая - празна (едната съквартиранкта в Щатите на бригада, другата се изнесе). Два грозни голи дюшека. Няма Мечо (нашето килимче на мечета...) Няма дрехи за съхнене на сушилника, няма трохи по масата, няма обувки в коридора, няма ги плакатите по стените, които така мразех, няма боклук за хвърляне, няма пране по легените, няма козметика в банята, няма неизчистена паста за зъби (и нея много мразех). Бахти. Колко съм сама.
За капак, и в Айсикю няма никой. И в скайп. Седя си с тъжните си мисли как на всичкото отгоре изпит се задава, не съм учила, само гледам да си напомням постоянно, че трябва да седна да уча... между моите собствени трохи... между депресарските песни... ооо, защо се върнах?!

Липсват ми едни хора... Кой знае кога ще ги видя...Мразя да съм безсилна...искам да викам... Сигурно ще ми се преиначат едни думи и ще изляза някакъв гаден егоист... Изобщо няма да ми се обърне внимание...

Мисли

не ми вървеше ученето днес

ЖЕГА!

И аз изперквам от жегата, оф, как да уча, по дяволите, а е толкова важно и имам супер малко време...

мннн не ми се учи, а сесията за мен едва сега започва