Любчо Георгиевски*: Велика Албания е единственото спасение за Македония

18 юни | 14:00 | сп. Фокус, Македония


Авторски текст на Любчо Георгиевски, публикуван в сп. "Фокус", Македония



Формалната процедура за обявяване на независимостта на Косово навлиза вече в крайния си етап. Това е акт, който не само че ще промени регионалната геополитика, а трайно ще определи бъдещето на Република Македония и на македонския народ. От няколко месеца македонските управляващи, включително медиите, обръщат внимание на повърхностни неща, така че не успях да забележа анализ за това какво ще стане с Македония след формирането на новата държава на нашата северна граница. Възхищение буди способността на хората - от управляващите и от опозицията, да се занимават с периферни неща в най-решаващите моменти. Ще се опитам да представя моя анализ за дефинирането на отговора, който можем да очакваме след признаването на Косово.


МАКЕДОНИЯ - ТРЕТА АЛБАНСКА РЕПУБЛИКА

Първият сценарий е ако руснаците все пак се откажат от вето?! Тогава Косово ще стане широко призната държава. В този случай е ясно, че ще следва период на “меден месец”, когато за косоварите приоритет ще е как да изселят сърбите, които все още са останали в Косово. Този период ще продължи между три и пет години, за да може след това да сме свидетели на финалния удар върху Македония - нейното превръщане в трета албанска република.

Вторият сценарий е, ако Русия наложи анонсираното вето, тогава най-вероятно ще се стигне до самообявяване на независимо Косово, признаване на тази независимост от част от международната общност, отцепване на сръбските общини от Косово, при което съвсем сигурно е, че ще има трайна дестабилизация на региона. Най-вероятно ще настъпи период, не по-късно от една година, когато косоварите ще се опитат да превземат сръбските общини, понякога по мирен път или чрез иницииране на инциденти, така че, след като тези опити пропаднат, много бързо ще обявят, че те имат легитимност да реализират собствената воля в региона, прехвърляйки по този начин кризата в Южна Сърбия, в Македония, а може би и в Черна гора, обявявайки някакъв вид автономии, федерации, даже и независимост.
От своя страна албанските общини в Македония могат във всеки момент да пристъпят към подобни действия. Съвсем ясно е, че от македонска страна вече не съществува никаква сила, която ще се опита да попречи на това, нито пък съществува възможност да получим що-годе някаква подкрепа от международната общност. Напротив, още през първия ден ще ни бъде изпратено съобщение, в което ще обвинят македонското правителство, че е виновно за това, че докрай не е реализиран Охридският рамков договор.

КОСОВСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ НИЩО НЕ РЕШАВА

Значи, дали ще бъде реализиран първият или вторият сценарий, моят анализ много отдавна потвърждава, че сметката на края ще я плати нашата страна. Затова веднага задавам въпросите: Има ли някакво решение, което ще кореспондира с интересите на Македония, а същевременно да бъде най-близо до принципно-справедливо решение, което ще доведе до трайна и стабилна ситуация на Балканите? Поради тези причини още веднъж ще обявя моята идея, представена преди четири години, припомняйки, че всички събития вече се развиват по реда, по който бяха обявени тогава. Все още вярвам, че има начин да бъде спряна трайната дестабилизация на Балканите и тоталната икономическа катастрофа в региона.
Първо, въобще не е възможно да се намери решение за Косово на Балканите като изолиран случай. Голямо заблуждение е, че заради това, че проблемите в другите части на региона са укрити, с признаването на Косово всичко ще бъде решено.
Да подчертая, в този момент на Балканите съществуват две хърватски държави; две сръбски държави; две и половина албански държави; три протектората: Босна и Херцеговина, Косово и Македония и три големи договора, които повече представляват прекратяване на огъня, отколкото трайни решения: Дейтънският, Кумановският и Охридският.
Затова илюзорно е приемането на решение само за Косово, без затваряне на всички други лесно възпламеними въпроси, които по принципа на доминото допълнително ще се отварят. Затова още преди четири години предложих, че на Балканите е необходимо организирането на нова балканска конференция, разбира се под егидата на САЩ, Европейския съюз и Русия, в която ще вземат участие всички балкански държави, за окончателно затваряне на всички открити въпроси, движейки се по следната посока:
На албанците да се даде възможност за формиране на Велика Албания, където биха влезли части от Косово, без сръбските анклави, които от своя страна да останат в Сърбия.
Сърбите, които са в Косово, биха направили размяна на своите имоти, с онези от Буяновац и Прешево. По този начин и Сърбия ще се освободи от албанския проблем, и косоварите - от сръбския проблем. В Македония да се направи разграничаване, при което албанците биха получили Тетово, Гостивар и Дебър с допълнителна размяна на македонско и албанско население. Албанците биха получили териториална компенсация, а Македония би стигнала до единствения начин за спасение и отстояване на собствената държава. Ако черногорците се мъдри, могат навреме безусловно да им подарят Плав и Гусине.

МУЛТИЕТНИЧЕСКИЯТ ПРИНЦИП Е МЪРТЪВ

Много ясно искам да подчертая, че всяко отлагане на създаването на Велика Албания е продължаване на агонията и на дестабилизацията, до осъществяването на тази цел. Тук искам да обърна внимание на тезата, която се изтъква като най-големия аргумент в плана на Марти Ахтисаари. Именно, че независимо Косово няма да се обединява с Албания?! Моето становище е съвсем различно от това! Създаването на независимо Косово, което ще има огромно влияние върху ислямистко фанатизираните албанци в Косово, в Западна Македония, в Южна Сърбия и в Черна гора е инвестиция, напълно еднаква с вече известната с талибаните в Афганистан. В момента, когато се постави въпросът, точно Европа ще почувства най-болезнено сформирането на този терен на ислямистки фундаментализъм. Напротив, Велика Албания е не само национално решение, а възможност Тирана да участва в европеизирането на останалите части.
В допълнение ще спомена и Босна и Херцеговина. Съвсем ясно е, че като държава абсолютно не функционира. Съответно решение е даване възможност на сърбите да присъединят сръбската част към Сърбия, хърватите -хърватската част към Хърватия, а босненската част да се превърне в собствена държава, допълненa с някоя териториална компенсация - да речем Сребреница, като символ.

И на края още веднъж искам недвусмислено да подчертая, че мултиетническият подход за решаването на сложните проблеми на Балканите окончателно е пропаднал. Този принцип може само изкуствено да се подържа. Единственото трайно решение е всички проблеми да бъдат изложени в една балканска конференция, преименувайки единствения траен модел - етническия принцип.


*Любчо Георгиевски е бивш министър-председател на Македония. Наскоро получи българско гражданство.

Текстът е копиран от информационна агенция "Фокус"

------------------------------------------------------------------------------------

Какво смятате за изразеното мнение от Л. Георгиевски и по какъв начин би се отразила евентуална независимост на Косово върху развитието и бъдещето на Западните Балкани и Европа като цяло?

Албанците спечелиха Косово под юргана. )

Това е най-сигурният начин, а онази работа е най-силното оръжие.

Прочетох материала, идеите са добри, но практически нереализируеми. Общо взето, Любчо си е пофантазирал малко...

пофантазирал си е той, ама идеите му не са чак толкова добри!

Абе работата е омацана много отдавна още. Трябвало е да са налице изключителон национални държави! Ако албанците в Македония са ги били изселели на запад или са им дали територии към Албания... или автономна област в Македония, сега нямаше да има такива проблеми... Жалко, че е нямало политика българските общности в покрайнините и в Гърция така да се разрастват...

Естествено, че "НЕ", не трябва да получи никаква автономия,
защото е част от Сърбия. Но гласувах с "ДА".
Възмездие за Западните покрайнини! Възмездие за Македония!!!

Никога на Запад няма да ни разберат балканския манталитет. Никога! Наистина, ако Косово стане независима държава, след 20-30 години Родопите ще са вече Република Родопалъ, със столица Кърджали и турско знаме със полумесец и среден пръст, а герба може да е и фес, потъпкващ българското знаме.
Но ако проследим историята, пада й се на Сърбия да страда сега - всичко се връща - разсипаха националния ни идеал неколкократно през миналия век, създадоха от българите в македония фанатизирани сърбомани, сега - нека им е! Албанци да ги шибат...

Професор Стефан Карастоянов е написал монография за това! "Косово - геополитическа характеристика".

Това си е нашият балкански манталитет, радваме се като му е зле на съседа, пък ако ще после и на нас да ни е зле. Обаче в тази област живеят най-обикновени хора, които нямат нищо с политиката на Балканите и, които ще пострадат много, ако Косово се отцепи... но защо да задълбаваме в подробности, какво са смазаните човешки съдби, какво са избитите при бомбардировките преди това заради една измислена война... На им на съседите, както се казва,нищо, че тези, които определят политиката са далеееч от Косово и че подобни мерки засягат точно обикновените хора, а не тези, които дърпат конците.

Сега искам и северната част на Войводина да се присъедини
към Унгария и ще умра от кеф

А аз не напълно. Защото първата част от миналия ми пост я смятам за по-съществената в случая. Представи си само как ще повлияе това на сепаратистките настроения в България, които никак не са малко и изобщо не са за подценяване - броженията за признаване на македонско малцинство, пълното турцизиране на Родопите (казвам турцизиране, защото жителите там не наричат себе си българомохамедани, а турци!!!). Ами Лудогорието? И като прибавим и увеличаващото се циганско население, което е една безумно огромна потенциална сила...и става едно черно бъдеще за иначе "Фактора за стабилност" България.

Много, ама много е сложен въпросът с Косово. Не случайно още не е решен и по него има толкова спорове. Просто всяка опция има огромни по размер и противоположни по заряд негативи...

Е да де, ясно ми е, ама имам право малко да си помечтая

А иначе едно напълно автономно Косово е опасно за България.
Сегашната автономия на Войводина също.

Не мразя сърбите. Даже напротив. Но каквото Ванга е казало ще стане:
"Югославия ще стане на парчета, оти сърбите псуват Бога."

Сърбите, че си го получават за мизериите, които са правили в историята е безспорно. Спорното според мене в случая е дали за България е по-добре да има една относително стабилна Сърбия с перспектива за бъдещо членство в ЕС. Като по този начин би се осигурило едно евентуално бъдещо спокойствие в региона и в Европа като цяло или разпокъсани Западни Балкани с нарастващо влияние на мюсюлманския фактор там. Вторият вариант от своя страна би наложил в една голяма степен, смятам, днешните "македонци" да припознаят в България единствения си шанс за нормално съществуване.

Каква трябва да бъде позицията на българските институции в случая?