Искам преинсталиране на мислите си.

Искам да се върна 5 години назад и да си спестя една камара неща, които ме тормозят сега.

Да имаш само една бира - фундаментален пример за смесени чувства.

Мразя въртележката, наречена всекидневие. Всеки ден едно и също. Искам разнообразие...

Напусни работа и стани пътешественик, обикаляй България само с карта, дневник и компас.

Искам спокойствие. Да си имам и почивката ...

оффф писна ми вече. Първо, не съм си мислела, че ще пиша в тая тема, ама сега ми е мн криво, пък и не става дума за любовни терзания, така че ще пиша.
Егати тъпата работа. Как можах да се хвана на това място, не знам. Работата е гадна, адски тегава е, натоварено е, отношението на шефовете и колегите sucks и накрая ще взема едни керливи (направо ме е срам да кажа колко!) пари. По-добре цяло лято да не бях правила нищо, по цял ден да се излежавам от едното на другото легло, ама поне да знам, че не съм си изхабила нервите в смотаната Албена. Аман! Броя дните до края на месеца.
И на всичкото отгоре нашите смятат едва ли не, че се лигавя и не съм достатъчно отговорна и сериозна и не знам и аз вече...

Какво работиш? ^^

Edit:// На първата ми работа през лятото между първи и втори курс положението ми беше същото. И нашите смятаха, че се лигавя само и само, за да не работя, но с времето и това ще мине. Не го приемай твърде навътре

Администратор в хотел - т.е. рецепционист

Мда, вероятно е доста натоварено. Единственият съвет, който мога да ти дам, е да не приемаш твърде лично отношението на шефовете и колегите, за останалото - винаги има и по-зле от теб.

Е, да, това е ясно, но в момента около мен всички са по-добре и сравняването с други не помага :Д И ме хваща яд, че сама се набутах на тази работа, да ме пита някой защо..

Кофа [точка]

Гери, споко, мисля, че почти всеки е минал през това. Помня първата си работа. Продължи 2 седмици. Мисля, че това обобщава нещата

Хаха, мда, ама това не ми е първата работа.. И продължава 2 месеца (които, знам, не са толкова много, но като се има предвид, че искам да напусна от средата на първия )

Ами, така ще е с повечето неща в живота. Стискаш зъби, и буташ напред.

Приеми го като урок за неща, които не трябва да правиш занапред. И не мрънкай, никой не обича мрънкащите хора. Вдигни високо глава, свърши си ангажимента и след това може да им кажеш и да го духат, ако така ги чувстваш нещата, ама не им давай да разберат, колко ти е гадно