Путьовщина/слугинство


Е не мога повече

баси, ква е тая тема, та и 2 страници..

Ами, аз не знам дали съм научила отнякъде...
Но мисля, че е това: 55 години след сватбата, баба ми и дядо ми танцуват танго до сутринта, баба му прави десерт всеки ден "защото той не може без сладичко", а дядо все казва, че ако пак се върне във времето, той на 26, тя на 18, и срещне баба в киното на слабата светлина, ще си я вземе пак и ще живее още поне 55 години с нея

Ако това, което пишеш, е истина (а аз не се съмнявам, че е, защото баба ми и дядо ми са имали такава любов, но знаех само за едни други като тях досега), го пожелавам на всеки. Щото каквото и да става вън от дома, колкото и успехи и провали да преживяваш, ефектът им е ограничен и/или мимолетен. Всяко чудо за три дни. Това, което става в дома, е истинското и истински важното - защото едва ли дядо ти помни нещо, което е направил на работа преди 30 години, но знае, че когато се събуди сутринта, ще го чака нещо сладичко, приготвено от любимия му човек. Пожелавам им още много, много години да се радват един на друг и... оф, тук писах нещо, после трих, после пак писах, ама има сериозна опасност да ме разбереш грешно и да ми се разсърдиш, та го изтрих окончателно. Да са ти живи и здрави - гледай примера им и си намери твоя човек, дето след 55 години да можеш да му кажеш, че би го избрала пак и отново: за още поне толкова.

Абе, всъщност позволяваш ли да те цитирам?

Абсолютна истина. И си много права. И аз го пожелавам на теб и на всеки.
Като по-малка съм ги слушала как се спречкват за разни дреболии и съм се чудела как живеят заедно от толкова време, но вече смея да твърдя, че разбирам донякъде.
Когато човек поиска да създава малка радост на някой друг всеки ден, със събуждането сутрин и заспиването вечер, когато любимият те кара да се чувстваш добре навсякъде и знае във всеки един лош момент как да те събуди от кошмара с целувка на челото. Когато един човек, който те обича се превърне в твоето "вкъщи"....да, нещо такова е, предполагам...
Кажи си, аз обичам да ти чета мненията :Р иначе, разбира се, че може да ме цитираш...днес за втори път ме питат

Като взех, че се размислих по вашите постове, и ми хрумна, че единствения пример за любов между мои близки е точно на баба ми и дядо ми. Бях сравнително малък (10-11 години), когато дядо ми почина, но няма да забравя начинът, по който баба ми се грижеше за него преди това. В следствие на катастрофа дядо ми беше на легло със сериозни здравословни проблеми, а и беше вече на 90 години, та не можеше да излиза от стаята и да става от леглото. Такива неща, които баба ми правеше за него не съм сигурен, че съм способен да направя за когото и да е. Всеки ден правеше всичко за него, а грижите за болен стар човек са изключително тежки, особено за също така възрастен. Това, което най-много ме впечатли е, че си говореше с него постоянно, дори в моментите, в които той не можеше дори да я познае (заради здравето). Говореше си с него с такова търпение, просто, за да знае, че не му е самотно. Когато след време и нейното здраве се влоши и знаеше, че не й остава много, един път я чух да казва почти с радост "Кольо, идвам при тебе". За нея това наистина беше любов за цял живот.

Бих написал нещо, ама в тоя форум има яко цензура, която не ми харесва езика.

Още една тема, в която не съм се разписвал... а си трябва

От Animal Planet се научих на всичко, което знам за любовта

И по-добре.

от телевизията

и в интернет има доста образователно видео по темата

Велика тема, поклон пред автора...

досега научих какво не е любовта (cool)

Не знам точно какво е любовта,но от тая тема научих че тя се среща само при баби и дядовци.