Едни вярват във висша сила, която поддържа баланса във вселената и се грижи и добрите, и лошите рано или късно да получат полагащото им се. Други вярват, че като умрат мормонският Исус ще им даде планета, над която да властват като богове. Трети - че Исус Христос е разпнат, за да изкупи човешките грехове, четвърти - че хората сме създадени от извънземна раса, която ни използва, за да набави жизнено необходимото й злато. Има такива, за които "един е Аллах и Мохамед е неговият пророк."

Въпросът е: в какво вярвате вие?

Висшата сила съществува. Едва ли някой или нещо може да я отрече. Друг е въпросът дали ще я наричаме Аллах, Христос, Мохамед и др.

хм в нито едно от горепосочените

Добре, опиши вярванията си (или атеистичните си разбирания) с думи прости (или сложни, ако предпочиташ).

трудно мога да опиша вярата си, а и съм в еуфористично-простовато състояние, което допринася за некачествения ми изказ, изпълнен с хаотични посоки

вярвам, че има защо да съм тук и че ще направя нещо

звучи като реклама от Джони Уолкър

до там ми е вярата, твърде нарцистична, може би

Вярвам в Живота, в смисъла на неоспоримо съществуване. Вярвам, че съм еднакво важна и незначителна част от Всичко, което някога, някъде, някак си съществува, може да- и/или ще съществува, е можело да- или е съществувало. Вярвам, че въпросът "Колко разстояние има от мен до Сатурн?" е безсмислен, защото Аз, Сатурн и пространството между нас са просто наименования на някак организирани атоми, които не могат да бъдат оценявани в своята организация, защото е ненужо и безпредметно. Вярвам, че разумните същества са сетивата и мозъкът на Вселената и чрез тях Тя осъзнава себе си. Вярвам, че всичко във Вселената е свързано, защото няма как иначе да бъде. Дали ще го наричаме Космос, само Ред, хармония, висши сили, свръхенергия, Бог, Господ, Отец, Майка Природа или Пешо е все тая. Така или иначе Вселената се подчинява на закони. Те са "създадани" от самата Нея за самата Нея, защото Тя е Всичко. Безумно смешно е да се говори и чуди какво е имало "преди нея", защото думата "преди" предполага наличие на време. Време извън Вселената няма, защото там няма и наличие. Няма как да се каже какво няма извън Вселената, защото там просто няма. Думата "извън" също не е подходяща, защото изисква представа за пространство, което е немислимо, ако не си част от Вселената - и пространството, и представата за него. Няма как да си представим друго, освен Вселената, защото ако се опитаме да си представим нещо, ние веднага тръгваме по грешен път - във Вселената има неща. Другаде няма. Защото няма другаде.

И така, Животът и Вселената са безкрайни и няма как да бъдат разбрани от човешки организъм. Никой отговор за Вселената, произходът й или законите в нея, дори и най-изчерпателният и логичен, не би бил достатъчен и удовлетворяващ за разума, с който разполагаме. Затова мисля, че да задаваме въпроси е безсмислено и грешно. Вместо това трябва да усетим Вселената и себе си като част от нея. "Аз" трябва или да изчезне, или да бъде употребявано единствено в смисъла на "всичко съществуващо". Едва след това ще можем да разберем. Затова ни има. Вероятно.

Вярвам в любовта, в приятелството, в истинността на тоя свят. Вярвам в прераждането, в метафизиката... Вярвам, че сме тук (на земята) с някаква мисия, всеки от нас има нещо, което трябва да изпълни, вярвам в Господ, или по-скоро в Силата, в Светлината ... Вярвам в природата и в егоизма на човека, който погубва целия му вид.

Вярвам, че има висша сила, която аз наричам Бог. Вярвам, че тя е поставила начало на нашето съществуване и е предопределила нашият край (да го наречем смърт). Всичко в тоя промежутък между тези две точки е наша работа, зависи от нас. Вярвам и че доброто привлича добро, а лошото - лошо. Вярвам и в късмета, но не като случайна величина, а по-скоро в натрупването му, в следствие на вършене на добри/невършене на лоши дела.

В такива неща вярвам аз

През годините ми костваше големи усилия да не вярвам в съдбата. Като че ли още не вярвам в нея, по-скоро вярвам, че пред човек винаги има избор и този избор по някакъв начин предопределя останалите избори, в смисъл във всяко нещо има някаква причинноследствена връзка, резултат от нещо-си. За себе си мога да кажа, че явно вървя по правилния път, защото в живота си до сега ми се случи на 2 пъти да имам шанса да РЕША бъдещия си живот. Без всякакви проблеми мога да назова тия два пъти и съм страшно благодарна, че имах възможността сама да реша какво да правя с живота си . Мисля, че всеки от нас има поне по един такъв спомен, в който е решил и предприел някакъв път, по който да тръгне и си спомня, че е бил на кръстопът, вайкал се е, и в крайна сметка е избрал настоящия, който съвсем не е лош.

Вярвам във висшата сила, която ни е създала с някаква цел, но и която ни е дала свободна воля, поне до края на жизнения ни път. Човекът поначало е твърде ограничено създание и от самото си раждане е настроен да възприема дадени неща за добро или зло, да се съобразява с абстракции като "време", които никога няма да разнищи, но по които закони ще живее, без значение дали ще следва дадена религия или ще се прави на бунтар и атеист. При това положение не остава друго, освен всеки сам да намери своята цел в живота в рамките на едни разумни морални ценности. Не намирам и нищо неприятно в тази вродена ни ограниченост, всъщност именно тя ни подтиква да сме полезни на обществото и да оставим нещо след себе си - без тиктакащия часовник и разбирането, че жизненият ни път е ограничен ние нямаше да имаме стимул за живот.

От чисто традиционалистки и консервативни съображения аз наричам гореспоменатата висша сила Бог и се стремя да задоволя духовните си потребности по православните канони, но нямам нищо против останалите религии.

Вярвам, че всяко наше действие има отражение и че всичко - добро или зло, се връща. И че ако искаме повече светлина в живота си, трябва да даряваме другите с такава.

Първа глава

Вярвам, че съдбата ми е единствено в моите ръце. Всичко, което ми се случва и е извън моя контрол, е второстепенно. Вярвам в справедливостта - не в това, че тя винаги побеждава, а в това, че трябва да се борим, за да я защитаваме. Вярвам в свободата. Имам един живот и не мога да позволя той да принадлежи на друг. Вярвам в правото на човека сам да определя съдбата си. Пък това дали ще се възползва от това право, вече си е негов проблем. Също така вярвам, че не бива съзнателно да причиняваме страдания на другите, освен ако не сме предизвикани. А ако ни предизвикат и реакцията е неизбежна, тя не бива да надхвърля силата на нападението. Вярвам, че по подразбиране трябва да бъдем благосклонни към непознатите. Не резервирани и не напълно неутрални. Вярвам, че човекът е способен на велики дела, ако сам вярва в това. Също така вярвам, че е способен на отвратителни гадости, но за това - в друга глава. Вярвам, че животът е хубав и бъдещето е светло. Не безпроблемно, но постижимо хубаво. Вярвам, че в сравнение с повечето хора по света сме късметлии, че сме се родили тук и сега (добре де, не сега). Вярвам, че мрънкането е порок и губене на време (и характерна черта на нашия народ. Мрън!).

Вярвам, че бирата ми свърши, така че айде, до следващия път

да, бих казал, че вярвам в изброеното от Пора :--))

الله أَكْبَر