Интервюто даде г-жа Адриана Дамянова.
Шеф на изпитната комисия по БЕЛ към СУ
минути след като бяха разлепени резултатите от изпита
на т.нар. стена на плача зад Химическия факултет



Г-жо Дамянова, дойде времето някой да плачат, а други да се радват. Какво е мнението Ви за оценките по БЕЛ?

- Според мен резултатите тази година не се отличават драстично от резултатите в предходни години. Все пак процента 2-ки е "само" 42% , а не,да речем, какъвто е бил минали години - 45-46%. Разбира се тази малка разлика в процентите двойки не е никак удовлетворителна.
Като цяло резултатите , лично за мен, са задоволителни. По непотвърдени данни около 40% от хората са писали по втората тема. Което ще рече, че немалък процент кандидат-студенти са получили шанс, който определено не биха имали , ако бе само една темата. Но нека това не ви подлъгва. Държа да отбележа, че при проверката и на двата типа задачи (теми) комисията е проверявала едни и същи знания, едни и същи компетентности на кандидатите.

Какви са най-често срещаните грешки на кандидат-студентите?

- Ако позволите първо да ви отговоря на шега :
Първата грешка е , че кандидатите смятат проверителите за по-глупави от самите себе си. Например си измислят някакави неща , които приписват на стихотворението на Пенчо Славейков "Сърце на сърцата", разчитайки на това , че комисията не е чела стихотворението. Е... за нещастие на тези, които мислят по този начин , комисията го е чела.
Това разбира се в кръга на шегата.
Реално най-често срещаната грешка е неумението на кандидат-студентите да се съсредоточат. Тук визирам темата с цитатите. Ако умееха да се изразят по-целенасочено , ако не бягаха във невероятни троизми, във невероятни стереотипни фрази, които предполагам и вие страничните наблюдатели можете да си представите колко са банални, би било чудесно.

Все пак на коя тема се справиха по-добре кандидат-студентите?

- На този въпрос ще можем да ви отговорим чак есента , след като обработим данните и изчислим средния успех. Тогава заповядайте, ще ви отговоря.

Г-жо Дамянова, как ще отговорите на въпроса, че критерият на СУ е, може би, най-завишеният в цялата страна?

- На този въпрос имам следния отговор.
Замисляли ли сте се защо медийното и общественото внимание е фокусирано върху входа на Университетите и гимназиите. Колко пъти е проявяван такъв интерес на изхода на дадено образование - към дипломиращите се студенти, към това колко човека влизат, но колко излизат от тях, с какъв успех завършват, какъв е успеха от провежданите държавни изпити, ако ме разбирате какво искам да кажа. Искам да кажа , че нещата са обърнати, пирамидата е обърната наопаки.

Защо тогава академичните среди протестираха срещу решението резултатът от държавния зрелостен изпит, т.е. матурата, да бъде вземан като оценка за кандидатстване?

- Ние не можем, образно казано, да вземем заек от чувал. Ние трябва да се уверим, че матурата се провежда както трябва да бъде, че резултатите са достоверни и едва тогава можем да приемем кандидат по този начин. Самият факт, че на пробната матура , в последната минута беше сменена темата , поради изтичане на информация , мисля че е достатъчно оправдание за предпазливостта , с която СУ се отнася към подобен начин за приемане на студенти.

Добре , нека ви задам въпроса формулиран така - Защо се получава тази пропаст между шест в дипломата и 2 на кандидат-студентския изпит, която се наблюдава при някой ученици? Къде се къса нишката?

- Вижте сега, в България нямаме утвърдени стандарти за оценяване. Абсолютно никой на държавно ниво не се грижи как се покриват стандартите за учебно съдържание и от това всъщност идва тази пропаст между шест във дипломата и за съжаление не рядко две на приемния изпит. Аз твърдя , че проверяващата комисия в Университета е прилагала съвършенно стриктно същите тези критерии , които са формулирани съвсем дословно на базата на компетентностите , които училището трябва да култивира според нормативните документи адресирани до него. Затова отговорът ми е , че не при нас в СУ се къса нишката.


Нека ви попитам, кой е най-често срещаният проблем, конкретно за изпита по БЕЛ?

- Това са хората, които се явяват, как да го кажа, на късмет. Научили един, двама автори, хабер си нямат от романа "Тютюн" или най-вече от Пенчо Славейков. Хора, които не са подготвени.
Хората, които са направили опит да се подготвят, са най-затруднени от това да излязат от влиянието на чуждите мисли и критики на различни автори. Акцентът , който слагаме, е върху усвоени знания , а не върху наизустени текстове или критики. Все пак един кандидат трябва да познава романа и да даде знак, че го познава.
Това , което очаквахме от кандидат-студентите е способността да се интерпретира, да се анализира, да се разсъждава с оглед на поставения проблем. А не да се говори и пише всичко, което идва на ум на изпитвания за Димитър Димов и неговата творба. Това е умение, което нерядко се вижда, че старателни деца просто не владеят в достатъчна степен. Тук опираме пак до въпроса , че някой трябва да се грижи за това тези деца да бъдат подготвени. Никой от нас не се е родил научен.
Дебело подчертавам , че това е въпрос на държавна политика. Държавна политика с поемането на цялата отговорност. А така един учител абсолютно нищо не може да промени. Добрата воля на някакви единици по места да променят и подобрят нещо, и себе си слагам естествено, нищо не може да промени.
Просто всичко е въпрос на държавна политика по отношение на образованието, каквато , за съжаление, нямаме. Боя се , че не мога да се сетя за едно име от висшите етажи на властта , за когото с ръка на сърцето да кажа : "Да този човек знаеше какво прави."


Значи, с риск да се повторя, не са ви по-високи изискванията? Т.е. критерият ви не е по-завишен от този на останалите Университети?

- О, не , не. За по-високи изисквания изобщо и дума не може да става.

Тъй като контактувам с много кандидат-студенти и студенти , ще ви кажа следното.Според всички от тях, а най-интересното е , че според голяма част и от тези, които вече са преминали по този път и в момента следват в в Университета - критерият на СУ е изкуствено завишен и несправедлив спрямо кандидатите?

- Завишен спрямо какво имате предвид. Говорите за някакви сравнителни степени. Това , което аз уточних за критерия е , че става дума за единните държавни образователни изисквания по Български език и Литература. Спрямо тези изисквания, които са на разположение от доста години на цялата българска общественост (държавен вестник и т.н.) училището е длъжно да съобразява работата си с тях и респективно да оценява учениците според степента на тяхното постигане.
Спрямо това, което казвам, критериите , с които проверявахме и оценявахме писмените работи в никакъв случай не са завишени!


автор:
Симион Патеев............ КОМЕНТАРИ ТУК
27.07.2005

А не да се говори и пише всичко, което идва на ум на изпитвания за Димитър Димов и неговата творба. Това е умение, което нерядко се вижда, че старателни деца просто не владеят в достатъчна степен. Тук опираме пак до въпроса , че някой трябва да се грижи за това тези деца да бъдат подготвени. Никой от нас не се е родил научен.