Организацията в ЮФ за пореден път се представя на изключително ниво. Всяка година юли и септември излизат някакви избираеми изпити, които не са били обявени в програмата цяла година, без дата и час за тях, като питаш в Деканата или Учебен отдел естествено не знаят нищо. Други избираеми, пък даскало решил, че го мързи да провежда изпит и хайде нема да има изпит. Колко пъти се е случвало на колеги да се губят индивидуалните протоколи.. А дето един ноторен в ЮФ преподавател с доста избухлив и заядлив нрав им забранил на деловодителките в Учебен отдел да дават индивидуални протоколи 10 дена преди изпита. И сега за капак на всичко: тържествено обявление - Ликвидационна сесия 7,8 и 9 октомври. Окей, правиш си планове. След 2 седмици им хрумва да променят нещо и изведнъж излизат някви изпити на 10 и 12.
Деканът, нали е шеф, колкото пъти да идеш да го търсиш в приемното му време, него все го няма. Телефоните обявени на сайта на СУ задължително не работят. Даскалите по време на лекция не могат да се оправят с един прост микрофон.
Тоалетната в южното крило (правена около година между другото) никой не се сетил, че би трябвало да се заключва, че да може човек да си свърши работата спокойно. Никой не се сетил да сложи една закачалка на вратата, че като си с връхна дреха да я закачиш преди да седнеш да си свършиш работата. За хигиенните условия в северното крило пък направо нямам думи, тоалетните там като онази известна "инсталация" с която ни представиха в Европа са крайно удобни за предназначението си, като ключалките също са дефицит, а сапунът е твърде голяма екстра за таксите, които плащаме явно. Как може, на партера сложили някаква плазма, дето никой не я гледа, пък не осигурили елементарни хигиенни условия.
В 272 пък върхът на човешката глупост, най-горните прозорци, дето са на 10-15 метра, направили ги с дръжки да се отварят и затварят

, интересно е как някой ще ги стигне, но нейсе, нали трябва да се усвояват пари, пък прозорците с дръжка по-скъпи от тез без дръжка.
Все неща, дето те карат да си кажеш "Абе европейци сме ний, ама все не сме дотам."
